Решение № 11402 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2025 г.

Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Х. М. от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила Определение 10230/24.03.2025г., постановено по адм. дело 2513/2025 г., по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Определение 4937/13.05.2025г., постановено по адм. дело 4185/2025г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В искането за отмяна искателят твърди, че в нарушение на съответните правила е бил лишен от възможността да участва в производството по делото поради произнасяне на двете съдебни инстанции в закрито заседание. Твърди, че административният съд е следвало да разгледа искането на М. за възстановяване срока за обжалване на административния акт в открито съдебно заседание, като същото е следвало да стори и Върховния административен съд при произнасяне по частната жалба против прекратителното определение на АССГ. Искането се поддържа чрез адв. Станчева. Ответникът Председателят на държавната агенция за бежанците при МС на РБ, чрез юрисконсулт Хичовски намира искането за отмяна за неоснователно. Като взе предвид изложеното в искането за отмяна, съобразно посоченото основание, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия прецени, че искането е допустимо, но неоснователно по следните съображения: Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, на което подателят на искането за отмяна се позовава, се отнася за всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможността фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и по този начин е довело до накърняване правото й на защита. В случая такова нарушение от страна на двете съдебни инстанции не е допуснато. Определението на Административен съд София град, предмет на искането за отмяна, е постановено в производство по реда на чл. 84, ал.4 от Закона за убежището и бежанците, образувано по жалба, предявена от Л. Х. М. против Решение 11869/14.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С постановеното Определение 10230/24.03.2025 г. по адм. дело 2513/2025 г. по описа на Административен съд София-град жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима поради просрочие, и е прекратено производството по делото. Със същото определение е оставено без уважение искането за възстановяване срока за обжалване на административния акт. Определението е постановено в закрито съдебно заседание съгласно чл. 159 и чл. 161 от АПК. Подадената срещу определението частна жалба е разгледана от тричленен състав на Върховния административен съд, в закрито заседание съгласно чл.160, ал.2 и чл. 234, ал. 1 АПК и е постановено определение, с което акта на административния съд е оставен в сила. Следователно, съдебните актове, чиято отмяна се иска, са постановени в съответствие с всички процесуални изисквания първоинстанционният съд съгласно нормите на чл. 159 и чл. 161 от АПК е извършил преценка на допустимостта на съдебното оспорване и на основателността на искането за възстановяване срока за обжалване и при извършване на тази преценка е постановен акт за прекратяване на производство. Съдебният акт е бил връчен по надлежния ред, а подадената частна жалба е разгледана от състав на Върховния административен съд по правилата на Глава тринадесета АПК. По този начин нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати и правото на участие на страната по делото, респ. правото й на защита не са накърнени. Провеждането на закрити съдебни заседания, когато се извършва преценка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран съда не води до ограничаване на конституционните права на молителя, нито пък на достъпа до съд и на възможността аргументите, изложени в сезиращите съдилищата жалба, да бъдат разгледани в пълнота и на тях да бъде отговорено по предвидения в закона ред за това. Неоснователно е възражението в искането за отмяна за това, че тричленния състав на Върховния административен съд е следвало да разгледа жалбата в открито съдебно заседание. За това възражение искателят се позовава на разпоредбата на чл. 160, ал.2 от АПК, преди изменението й, обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г. Според приложимата редакция на нормата, частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание, а изискването за разглеждане на частните жалба в открито съдебно заседание в хипотезите на чл.159, т.4 и т.5 АПК, цитирано в искането за отмяна е отменено през 2011г. В искането за отмяна се сочат допълнителни доводи за нарушения на материалния закон, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В това производство касационни доводи относно правилността му не са допустими и не следва да се разглеждат. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила определение само ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса (чл. 239, т. 5 АПК). Други процесуални нарушения, включително необсъждането на доводите на страните, не са основание за отмяна на влязлото в сила определение. Ето защо релевираните в искането за отмяна доводи за неправилно приложение на закона и допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния способ на чл. 239 АПК. Поради изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че не са налице условията на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на цитираните по-горе съдебни актове. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,