Решение № 13636 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2019 г.

Решение № 13636 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Велико Търново чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 351 от 12.08.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 208/2019 г. С него се отменя заповед № РД—09-281/2.03.2018 г. на директора на РЗОК Велико Търново за налагане на санкции на ЕТ "ИППМП-ЛК-Д-р Н. Атанасов" със седалище и адрес на управление в с. Долна Липница, община Павликени, представлявано от д-р Н. Атанасов, местоположение на лечебното заведение с. Масларево- ЗС, община Полски Тръмбеш. Санкцията е "частично прекратяване на договор на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от НРД 2017 г. за медицински дейности във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, буква "А". Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ- ЛК-д-р Н. Атанасов" чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на едноличния търговец срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е установил от доказателствата по приложената административна преписка, че в производството по издаване на заповедта е установено че изпълнителят по индивидуалния договор е отчел неизвършена медицинска дейност оп отношение на лице С. Маринова през месец август 2017 г., която е починала на 7.07.2017 г. и тази дейност е отчетена в РЗОК и заплатена. Съдът е установил еднозначно фактите като от правна страна е приел, че фактическия състав на нарушението по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. А ЗЗО се изразява в това, че се отчита дейност която не е извършена, а санкцията предвидена е финансова санкция или прекратяване на договора. В случая е избрана санкцията прекратяване на договора частично без мотиви защо е избрана тази санкция, което е съществено нарушение в административнонаказателното производство. От друга страна частичното прекратяване на договора за едноличните търговци е всъщност цялостно прекратяване на договора, което е последица при повторност на нарушението какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 59, ал. 11 ЗЗО се предвижда, че директорът на РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинската помощ или налага финансова санкция, определена в НРД следните случай: т. 1 "при отчитане на дейност която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2, б. А" от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично по отношение на лекаря, които не е извършил тази дейност. В случая при безспорност на нарушението, изразяващо се в отчитане на неизвършена медицинска дейност, за което се предвиждат две санкции – прекратяване на договора или финансова санкция не се мотивира избраното наказание прекратяване на договора или финансовата санкция. Също така не се съобразява, че частичното прекратяване на договора по отношение на лекаря означава в случая пълно прекратяване на договора, което е всъщност правна последица на наказанието при повторност на нарушението, каквото фактическо основание не е налице. При принципно положение в наказателното производство, че нарушението следва да е нормативно установено в различните си хипотези, и предвиденото наказание/наказания следва да са законово установени/предвидени административно наказващия орган следва да мотивира както фактическия състав на нарушението с оглед на доказателствата които е събрал, така и от правна страна каква административна санкция налага, която по вид е избрана измежду няколко предвидени, по отношение на размер и индивидуализиране спрямо конкретния нарушител. Когато няма мотиви за тези действия по установяването на нарушенията и налагането на санкциите за тях е налице винаги съществено нарушение на административно производствените правила, основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Съдът, извел същите правни изводи е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото на ответника се дължат исканите разноски в размер на 500 лева възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение