Решение № 11063 от 2.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез процесуалния представител юрк. З. Захариева, срещу решение 1312 от 01.03.2022г., постановено по адм. дело 5709/2021г. на Административен съд София град, с което по жалба на "Кенто Комерс" ЕООД е отменено негово Уведомително писмо изх. 01/22/270720/00759/01 от 09.11.2020г. за одобрение на заявка за плащане 01/22/270720/00759/01 от 09.11.2020г. на дружеството, обективирано в писмо с изх. 01- 2600/1113 от 17.02.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне на административния орган при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съда. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на процесния акт. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответната страна "Кенто Комерс" ЕООД, чрез пълномощника адв. Б. Цветанов, в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, оспорва жалбата изцяло, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо с изх. 01/22/270720/00759/01 от 09.11.2020г. за одобрение на заявка за плащане 01/22/270720/00759/01 от 09.11.2020г. на дружеството, обективирано в писмо с изх. 01- 2600/1113 от 17.02.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за отчетен период 01.10.2020 31.10.2020 г. по схема Училищен плод, с което на основание чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко /Наредбата/ е извършена редукция на финансовата помощ по заявката за плащане в размер на 1 623.40 лв. без ДДС за извършените доставки, които са под минимално изискуемото количество на порция /в кг./, съгласно Приложение 2 към чл.9, ал.6 от Наредбата. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган по горепосочената заявка за плащане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния акт. ДФ Земеделие е осъден да заплати разноски на "Кенто Комерс" ЕООД в размер 1000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Според първоинстанционния съд, оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и не отговаря на изкисванията за форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са обсъдени представените от дружеството по реда на чл. 18, ал. 6 от Наредбата писмени обяснения и доказателства и за адресата на акта остават неясни фактическите и правните основания, обосноваващи постановения отказ. Съдът е констатирал в мотивите си, че административният орган се е позовал в оспорвания акт на обстоятелството, че извършените от дружеството доставки на грозде, ябълки, краставици и банани са под минимално изискуемото количество на порция в кг. съгласно Приложение 2 към чл.9, ал.5 от Наредбата. Установил е още, че като правно основание за отказа от удовлетворяване на заявката за плащане е посочена разпоредите на чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата, съгласно която, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато по отношение изпълнителя по Схема "Училищен плод" или по Схема "Училищно мляко" са установени нарушения при извършването на доставките. В мотивите на обжалвания съдебен акт е установено още, че в хода на производството по разглеждане на заявката за плащане от 09.11.2020 г., дружеството е било уведомено, съгласно реда по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, от ДФЗ с писмо изх. 01-2600/292/13.01.2021 г. за констатирана нередовност по отношение спазване изискванията на Приложение 2 към чл. 9, ал. 5 и на чл.11а, ал.3 от Наредбата и за възможността в 10-дневен срок да ангажира обяснение и доказателства в тази посока. Прието е, че с писмо вх. 02-031-2600/292#2/22.01.2021 г. , дружествотозаявител е подало отговор, с който се сочи, че несъответствието се дължи на допусната техническа грешка при попълване на данните за доставените портокали в графа 8 от Част II Б от заявката, като същевременно са представени индивидуалните приемо-предавателни протоколи за месец октомври и копие на фактурите, издадени от 6 ОУ "Граф Игнатиев", от които са видни реално предадените количества. При тези фактически установявания и като е приел, че по делото няма доказателства за обсъждане на представените приемо-предавателни протоколи и обясненията на дружеството от 22.01.2021 г., а същевременно издаването на акта е съпроводено с бланкетно позоваване на разпоредите на чл. 19, ал. 3, т.6 от Наредбата, съдът е приел, че като краен резултат за заявителя е обективно невъзможно да разбере в какво конкретно се изразява извършеното от него нарушение. Първоинстанционният съд е формирал убеждение, че представените от дружеството писмени обяснения и приложените към тях доказателства (приемо-предавателни протоколи, и фактури), свидетелстват за обстоятелства пряко относими за преценката относно спазването на изискванията за количеството на порциите в килограми съгласно прил. 2 към чл.9, ал.5 от Наредбата , респ. за основателността на процесната заявка за плащане от 09.11.2020 г. Съдът е отчел, че обясненията на дружеството от 22.01.2021 г. са останали необсъдени, като формално е извършено позоваване на "неяснота относно заявените данни и установените факти в заявката за плащане". От тук е изведен и извод за неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на оспорвания административен акт, квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне. Обжалваното решението е правилно. Не са налице твърдените касационни отменителни основания неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът е съобразил събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, при което е формулирал обоснован и правилен извод за допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и които нарушения, ако не са били допуснати, то правните последици от процесния административен акт биха били различни. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, административния акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да предизвика целения ефект, е абсолютно задължително тази част да е формулирана и изразена по такъв начин, че да даде възможност за еднозначното й и безпротиворечиво възприемане и тълкуване от засегнатите лица. Това гарантира както защитата на техните законни права и интереси чрез осигуряване на възможността за своевременно и пълно упражняване на правото им на защита, така и на преследвания от административния орган публичен интерес. Първоинстанционният съд правилно е установил, че пропускът да бъдат обсъдени възраженията на дружеството за допусната техническа грешка при изготвяне на заявката за плащане, ведно с представените към нея приемо-предавателни протоколи и други документи, съдържащи първичните данни за количествата на доставените продукти и обосноваващи по същество самото възражение за техническа грешка, е съществен недостатък в изпълнението на изискванията към органа, следващи от разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно цитираната норма, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Недопустимо е административният орган да игнорира съществени възражения на страната в производството, тъй като така едновременно се лишава страната от пълноценното проявление на правото й на участие и защита в процеса, а волеизявлението на органа се лишава от необходимата убедителност за спазването на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че липсата на обсъждане на доводите на заявителя за техническа грешка в заявката относно количеството (теглото) на доставените порции ябълки, грозде, краставици и банани, не представлява нарушение, тъй като допускането на корекция на данни би довело доведе до подмяна в предмета на заявката за плащане. Необходимо е да се подчертае, че съгласно чл. 18, ал. 6, изр. второ от Наредбата заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи. Нормативно предвидената възможност за представянето на нови документи не следва да се тълкува като подмяна на заявката или представяне на новосъздадени документи към заявката след уведомяването за нередовност или непълнота, каквато теза застъпва касаторът. Следва да се посочи още, че съществуването на твърдяната техническа грешка е въпрос, който именно е следвало да бъде обект на обсъждане при издаването на административният акт, но това не е сторено в разглеждания случай. По изложените съображения съдът намира, че на са налице сочените касационни основания. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на касационния ответник за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК такива следва да бъдат присъдени в размер на 500 лв.- заплатен адвокатски хонорар. Останалата част от претендираните разноски, посочени в представения списък, възлизащи на сумата 800 лв., не следва да бъдат присъждани, тъй като са сторени в първоинстанционното производство и са присъдени с обжалвания съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,