Решение № 15778 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2009 г.

Решение № 15778 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Имад Занун Осман, гражданин на Ирак против решение № 77 от 06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1 т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след отмяна на постановеното решение, като от касационната инстанция са дадени указания във връзка с приложение на материалния закон Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е частично основателна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № 956 от 07.08.2008 г., подадена от жалбоподателя. След събиране на изискуемите в него доказателства и провеждане на интервю, председателят на ДАБ е постановил решение, с което е отказал предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 от закона. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, както и кумулативно посочените основания в чл. 9, т. 1 - 3 вкл. за хуманитарен статут. Изложил е съображения, че по отношение на молителя няма причина за напускане на държавата си по произход, която да представлява предпоставка за предоставяне на закрила по този закон. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут макар и постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно производствените правила, водещо до нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: От интервюто, проведено с орган на Държаната агенция за бежанците, се установява, че жалбоподателят иска закрила поради несигурната обстановка в Ирак, за съществуващите заплахи за живото и личността му. Заявява, че след инцидент в неговото кафене избухнала престрелка, в която били убити трима души, а близките на загиналите са прехвърлили вината върху него, който бил задържан от полицията и се наложило да плати обезщетение за убитите, въпреки, че нямал вина за смъртта им. Заради сътрудничеството с полицията, относно разкриване на убиеца, бил заплашен, че ще бъде убит. Страхувайки се за живота си, жалбоподателят напуснал страната. В България пристигнал нелегално, без документи на 22.07.2008 г. от Турция. Почти веднага е подал молба за закрила. Въз основа на така възприетите данни, административният орган е направил извод, че за жалбоподателя липсват предпоставки както за предоставяне на закрила по чл. 8 - бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. За да стигне до извод за неоснователност на молбата за закрила органът не е приложил точно и в съответствие с целта на закона материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, регламентираща основанията за предоставяне на хуманитарен статут. До противоречието с материалноправната разпоредба се е стигнало след нарушение на изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяваща задължение на органа да обсъди всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, данни за която се съдържат в представеното актуално становище от Министерството на външните работи. Освен това съгласно изменената норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУТ, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата за закрила, липсата на достатъчно данни за преследване, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на статут. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи за обстановката в Ирак и справката за състоянието на човешките права там става ясно, че в Ирак продължават да съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделни граждани и групи лица. Ирак засега остава страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света. Запазват се редица огнища на междуобщностно напрежение и висока степен на терористична активност. Най-много терористични инциденти се случват в районите на Багдад , с неговите предградия, Мосул, Бакуба, Киркук, Самара, Тикрит, Кербала, Басра и др. От изложеното в актуалното становище на МВнР става ясно, че положението в тази страна далеч надхвърля ситуацията само на вътрешно напрежение и безредици, както се сочи в обжалваното решение, характеризира се с употреба на въоръжена сила между организираните въоръжени групи, както и между тях от една страна и правителствените власти от друга. Обстановката в Ирак може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Доказателство, че такъв е налице, както и че държавата не разполага с възможност да се справи сама с него и ситуацията в страната. От данните в преписката става ясно, жалбоподателят е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. По отношение на него са налице са предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ Административният орган правилно е преценил, че е бежанската история следва да бъде разгледана във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3, както и че жалбоподателят отговаря на изискванията на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но в противоречие с тази материалноправна норма е приел, че не следва да му се предоставя хуманитарен статут, тъй като основанията по чл. 9, ал. 1 т. 1, 2 и 3 са посочени в закона при условията на кумулативност и по отношение на молителя основанията по т. 1 и 2 на чл. 9, ал. 1 не са налице. Съдът следва да се съобрази и с решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейските общности по преюдициалното запитване относно тълкуването на нормата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаване на правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или лица, които се нуждаят от международна закрила, транспонирана в нормата на чл. 9 от ЗУБ. Съгласно цитираното решение, наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на лице, подало молба за субсидиарна закрила (хуманитарен статут), не зависи от условието молителят да приведе доказателства, че той е нарочен за мишена поради фактори, които са специфични за личното му положение, а наличието на подобна заплаха (тежа и лична заплаха за живота и личността) може да се счита за доказуемо в случаите, при които силата на безогледно насилие при въоръжения конфликт достига толкова висока степен, че може да се приеме, че изпратеното обратно в съответната държава цивилно лице, само поради присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Предвид установените в хода на административното производство факти и с оглед така даденото тълкуване на нормите на Директива 2004/83, които са транспонирани точно в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, следва да се приеме, че за жалбоподателя е налице основание за предоставяне на субсидиарната закрила, която съобразно чл. 9 от ЗУБ представлява хуманитарен статут. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за постановяване на решение съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение