Решение № 7620 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2020 г.

Решение № 7620 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг", с Булстат: [ЕИК], чрез адв. Стоянов, срещу Решение № 478/09.04.2020 г., постановено по административно дело № 2376 по описа на за 2019 на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 2597-1/15.07.2019 г., издаден от К. И. старши експерт "Ревизии" към дирекция "Местни данъци и такси" при Община Приморско, в частта, изменена с решение № 0887/29.08.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е собственик на земя ПИ №М0167 и не дължи данък върху същата. Твърди, че сградата не се използва, поради което не се дължи ТБО. Излага подробни съображения в жалбата си. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, чрез процесуалният си представител, в писмена молба с характер на писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг" срещу определение № 1343/21.07.2020 г. постановено по адм. дело № 2376/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е АУЗД № 2597-1/15.07.2019 г., издаден от К. Иванова старши експерт "Ревизии" към дирекция "Местни данъци и такси" при Община Приморско, в частта, изменена с решение № 0887/29.08.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско.

От фактическа страна съдът е установил, че "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг" е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Приморско, ул. "Странджа № 33, представляващ сграда със застроена площ от 464 кв. м. с предназначение- сграда за образование, видно от скица 5271/12.02.2014 г., издадена от СГКК- гр. Бургас. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение № 17/19.05.2016 г., издадено от главния архитект на община Приморско. За описания недвижим имот е депозирана в община Приморско декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7569/09.07.2019 г. парт. № 5208 F16036, с посочена отчетна стойност 3 114 821. 58 лева. В декларацията е отбелязано, че сградата е построена върху "държавен или общински имот".

При извършена проверка за установяване на задълженията по горната декларация е установено, че за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са внесени дължимите суми за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такси битови отпадъци (ТБО), поради което на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден оспореният АУЗД. С него са определени задължения на дружеството за ДНИ и ТБО и лихви за просрочие, както следва:

• за 2016 г. - данък в размер на 460. 25 лева и лихва в размер на 128. 09 лева и ТБО в размер на 10 363. 37 лева и лихва в размер на 2 886. 73 лева;

• за 2017 г. - данък в размер на 1 095. 83 лева и лихва в размер на 208. 06 лева и ТБО в размер на 14 212. 62 лева и лихва в размер на 2 698. 42 лева;

• за 2018 г. - данък в размер на 1 095. 83 лева и лихва в размер на 96. 65 лева и ТБО в размер на 14 212. 62 лева и лихва в размер на 1 253. 47 лева.

С решение № 0887/29.08.2019 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, оспореният АУЗД е изменен, като са определени нови задължения за ДНИ и ТБО и лихва, изчислена към 21.08.2019 г., както следва:

• за 2016 г. - данък в размер на 13. 65 лева (за земята) и лихва в размер на 3. 94 лева и ТБО в размер на 9 122. 82 лева (37. 92 лева ТБО за земята и 9 084. 90 лева ТБО за сградата) и лихва в размер на 2 635. 25 лева;

• за 2017 г. - данък в размер на 32. 50 лева (за земята) и лихва в размер на 6. 51 лева и ТБО в размер на 12 511. 29 лева (52. 00 лева за земята и 12 459. 29 лева за сградата) и лихва в размер на 2 503. 99 лева;

• за 2018 г. - данък в размер на 32. 50 лева (за земята) и лихва в размер на 3. 20 лева и ТБО в размер на 12 511. 29 лева (52. 00 лева за земята и 12 459. 29 лева за сградата) и лихва в размер на 1 232. 01 лева.

В решението е отбелязано, че жалбоподателят е освободен от ДНИ за сградата на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от ЗМДТ. Прието е, че за 2016 г. се дължи данък за земята за 7 месеца, тъй като сградата е въведена в експлоатация през м. май 2016 г. Във връзка възражението на жалбоподателя, че ТБО не се дължи, е посочено от решаващия орган, че не е подадена декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такси за проверяваните периоди.

Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. АС- Бургас е стигнал до извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Приел е, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. В чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ като данъчно задължени лица са определени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а ал. 2 посочва, че собственик на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот е данъчно задължен и за този имот или за част от него. Съгласно ал. 3 на чл. 11 при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Според чл. 13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Неоснователно е касационното оплакване, че жалбоподателят не е собственик на земята и не дължи данък върху същата. АУЗД е издаден на база декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7569/09.07.2019 г. парт. № 5208 F16036. Видно от нея лицето е декларирал, че е ползвател на земя с площ 770 кв. м. със застроена площ 490 кв. м. В чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ като данъчно задължени лица са определени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а ал. 2 посочва, че собственик на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот е данъчно задължен и за този имот или за част от него. Според чл. 13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Неоснователни са и доводите, основани на обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ. С решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 15/2018 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.03.2019 г.), в редакцията й от последното изменение от ДВ бр. 24/22.03.2019 г. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, в ред. й от ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., която предвижда, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0. 1 до 4. 5 на хиляда върху данъчната оценка на имота не е обявена за противоконституционна.

За услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата към процесния период редакция). Задължени за тази такса са лицата посочени в чл. 11 от ЗМДТ- собствениците на недвижими имоти, а за поземлените имоти- държавна или общинска собственост, собствениците на сгради построени в тях. Съгласно чл. 66 ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. Размерът на всяка от трите такси се определя поотделно за всяка година. От приложените по делото множество доказателства по безспорен начин се установява, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържа и експлоатира общинско депо за депониране на битови отпадъци, както и реално предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За процесните периоди няма подадена декларация, че процесният имот няма да се ползва през начислените периоди.

Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Частната жалба също е неоснователна. Определението на АС-Бургас е правилно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг" не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в хода на първоинстанционното производство, поради което оплакването му е неоснователно.

С оглед на горното определението като правилно следва да се остави в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на ответника по касация предвид данните за осъщественото представителство и своевременно заявената претенция. С оглед фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за производството не е прекомерно. Същото напълно съответства на материалния интерес по делото.

Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение