Решение № 6256 от 12.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), подадена чрез юрисконсулт М. Тальокова - Кацарова, срещу Решение 249 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. 251 по описа на Административен съд Сливен (АС Сливен) за 2022 г. С него, по жалба на Й. Божилов, е отменено Решение с рег. 32-175288 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на Божилов сума в размер на 510,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Като се излагат подробни аргументи по същество на спора, изтъкнати и в първоинстанционното производство, се поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че в спорния акт липсват мотиви относно конкретните обстоятелства, породили основателни съмнения у митническите органи за действително договорената цена; че административният орган не е изпълнил задължението си да обоснове наличието на тези основателни съмнения в декларираната митническа стойност и некоректно е приел, че информацията от интернет адрес www. autoauctions.io на цена относно автомобил със същите характеристики не е достатъчно обоснована. Обръща се внимание, че Божилов не е представил никакви доказателства в потвърждение на реално заплатената цена на стоката, вкл. такива в подкрепа точността на декларираната цена. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Й. Божилов, чрез адв. М. Йовчев, оспорва касационната жалба в представено по делото становище с характер на неин писмен отговор. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложените доказателства. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Сливен е било Решение с рег. 32-175288 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С него, на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 (по-надолу и МК) за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008034452R0 от 26.04.2021 г., е определена нова митническа стойност в размер на 11412,46 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1141,25 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 26.04.2021 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 12553,71 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобилите, в размер на 2510,74 лв.; 4. на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3016,86 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на писмените и гласни доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Божилов оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата персонална, териториална и материална компетентност съобразно предоставените му правомощия, поради което е валидно. Приел също така, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, отговаря на изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които е взето, но е издадено в нарушение на закона. Съдът съобразил, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение". Взел предвид разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 74 МК, както и предписанието по чл. 48 и чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложил съображения, че в случая митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент 2015/2447. Като правилно приел, че в тежест на административния орган е да докаже приложимостта на избрания метод по спорното решение, съдът направил извод, че в случая мотивирането относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката е извършено без относими доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, на които митническата администрация се е позовала, за да приеме, че действителната договорна стойност на автомобила е 6500,00 щатски долара. Съдът приел, че митническата стойност е определена също при приложението на чл. 70 от Регламент 952/2013 г., но при завишаване на стойността предвид приетото, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена от аукцион от 04.01.2021 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа, след отхвърляне на декларираната от Божилов цена на база представената фактура. Последното съдът намерил, че е допустимо само, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод на остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 952/2013 г., което в случая не е предприето от митническите органи. Наред с това, съдът съобразил, че определянето на новата стойност е направено въз основа на разпечатка от интернет сайт www.autoauctions.io., но счел, че това не е достатъчно за обосноваване на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност. Съобразил, че тази информация не е част от митническите информационни системи и данните не били събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Тоест, не били налице никакви сравнителни данни, които да обосноват извод относно по ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност. В допълнение съдът взел предвид, че Божилов е предоставил всички документи, с които е разполагал и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно стойността. В този смисъл приел, че той е оказал необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Като обсъдил поотделно и в съвкупност представените фактура и документ за регистрация към МД, съдът счел, че последният не игнорира стойността на фактурата, като наред с това отчел, че директорът на ТДМ Бургас не е изложил никакви мотиви, свързани с представените по вноса документи, от които да се установи, че е налице съмнение на посочената от Божилов декларирана стойност на внесената стока. Приел, че липсата на договор и на доказателства за разплащане по фактурата не може да бъде основание да се приеме, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане, както и до възприетия от органа извод, че е налице липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката. Освен това, посоченото не може да освободи митническия орган, чиято е доказателствената тежест, от това да установи и докаже възникналите у него съмнения, че декларираната стойност е по ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. При тези съображения първоинстанционният съд се мотивирал, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в посочения интернет сайт, директорът на ТДМ - Бургас е издал незаконосъобразен административен акт при липсата на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. По тези причини отменил спорния акт. Съобразно изхода на спора и представените доказателства присъдил на Божилов своевременно поисканите и доказани разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io, където наред с това, както правилно е съобразил първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Божилов е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Божилов, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност (фактура), а и на екранни снимки от сайта на Глобъл ауто ексчейндж и талон, в който това дружество е вписано като последен собственик на автомобила в САЩ, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на САЩ, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, § 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Сливен е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 600,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение