Решение № 7086 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Доктор П. Х. – „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика“ ЕООД, депозирана чрез адв. И. Сотиров, срещу Решение № 4999/07.02.2026 г., постановено по административно дело № 9643/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за налагане на санкция „финансова неустойка“.

Ответникът – Управителят на Национална здравноосигурителна каса в молба от 01.06.2026 г. от процесуален представител юрисконсулт Тодоров моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-299/22.08.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която на основание чл.455, ал.1 и чл.457, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025г. (НРД 2023-2025) на лечебното заведение „Доктор П. Х. – Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – Индивидуална практика“ ЕООД (“Д-р П. Х. АПИМП-ИП”) са наложени 23 (двадесет и три) санкции „финансова неустойка“ в общ размер 2300 (две хиляди и триста) лева, групирани както следва:

• 13 (тринадесет) санкции, всяка в размер по 100 (сто) лева, за нарушения на чл.141, ал.1 и чл.142, ал.1, т.1 НРД 2023-2025 и Приложение №12 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);

• 9 (девет) санкции, всяка в размер по 100 (сто) лева, за нарушения на чл.141, ал.1 и чл.139, ал.1 НРД 2023-2025 и Приложение №8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО и

• 1 (една) санкция в размер на 100 (сто) лева, за допуснати нарушения на чл.243, чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, б. „а“ във вр. с чл.244, ал.4 и чл.245 НРД 2023-2025 и Приложение №2 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО.

Установено, е че със Заповед №РД-25-359/10.07.2025 г. управителят на НЗОК е наредил извършване на пълна планова проверка на „Д-р П. Х. АПИМП-ИП” в периода 14.07. – 23.07.2025г., със задача: Контрол по изпълнението на Договор №221152/14.02.2020г. и Договор №221152/20.10.2023г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. За резултатите от проверката е съставен Протокол №РД-25-359-1/23.07.2025г., който е бил връчен на управителя на дружеството д-р П. Х. на 29.07.2025г. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е възразил срещу констатациите и изводите, отразени в Протокол №РД-25-359-1/23.07.2025г. Административното производство е приключило с издаване на оспорваната Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС-299/22.08.2025г.

Първоинстанционният съд приема, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазена установена от закона форма – оспореният акт е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Мотивирано е, че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е формиран извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел.

При извършеният анализ на установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, Административен съд София-град приема, че по изчерпателно описаните в т.1-23 от оспорения индивидуален административен акт констатации, административният орган законосъобразно е установил и приел наличие на нарушения. Относно размера на наложената санкция „финансова неустойка“ от 100 лева за всяко от нарушенията е прието, че същият е обоснован, справедлив и съответен на характера на нарушенията и тяхната тежест, за което и в самия административен акт са изложени нарочни мотиви.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решението, предмет на касационен контрол е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Страните както в първоинстанционното производство, така и в касационното не оспорват фактическата обстановка, възприета от състава на Административен съд София-град.

Между „Доктор П. Х. – „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика“ ЕООД и НЗОК са сключени договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ на територията на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. София с №221152, съответно от 14.02.2020г. и от 20.10.2023г.

Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл.141, ал.1 и чл.142, ал.1, т.1 НРД 2023-2025 и Приложение №12 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО); чл.141, ал.1 и чл.139, ал.1 НРД 2023-2025 и Приложение №8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО и чл.243, чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, б. „а“ във вр. с чл.244, ал.4 и чл.245 НРД 2023-2025 и Приложение №2 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и правилни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона.

Съобразно нормата на чл. 141, ал. 1 НРД 2023-2025, профилактиката и диспансеризацията на ЗОЛ се извършват в съответствие с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика и включват необходимите медицински дейности на ОПЛ при осъществяването на профилактичния/диспансерния преглед, както и извършване на последваща оценка на резултатите от назначени изследвания и консултации. По силата на чл. 142, ал. 1, т.1 НРД 2023-2025, Общопрактикуващият лекар е длъжен да изпълнява програми "Майчино здравеопазване", "Детско здравеопазване", извършва профилактика на ЗОЛ над 18-годишна възраст, формира групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, извършва профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване съгласно приложения № 1, 2, 3, 5 и 6 на Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 "Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика", програма "Детско здравеопазване", профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма "Майчино здравеопазване".

С чл. 139, ал. 1, НРД 2023-2025 е въведено правилото, че общопрактикуващият лекар от лечебно заведение - изпълнител на ПИМП, провежда диспансеризация на ЗОЛ съгласно Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по приложение № 8 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ".

Като следствие от посочените правни норми, задълженията на общопрактикуващия лекар обхващат провеждането на цялостна, систематична профилактика и дългосрочно проследяване (диспансеризация) на пациентите в съответствие с действащите медицински стандарти, което в случая не е установено да е сторено. Ангажираността не е за извършването единствено на регулярни прегледи, но и активно да анализиране на резултатите от всички назначени изследвания и консултации със специалисти, завършвайки на диагностичния процес в цялост. Неговата функция е строго структурирана по възрастови и рискови групи, като включва задължително изпълнение на специализираните програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здравеопазване“, провеждане на имунопрофилактика, както и ранно идентифициране на рискови фактори при лица над 18 години с цел превенция на хронични заболявания. На последно място, при вече проявени хронични патологии, лекарят е длъжен да извършва системно диспансерно наблюдение по утвърдени алгоритми и кодове по МКБ, гарантирайки непрекъснатост и качество на медицинската грижа.

Неизвършването на задължителната диагностика, профилактика, диспансеризация на ЗОЛ ограничава възможността за предприемане на своевременно и съответно лечение на възможни усложнения и съпътстващи заболявания, свързани с основното заболяване на пациента, а в случая на чл. 142, ал.1, т. 1 – липсата на активно лекарско наблюдение на група пациенти за които би следвало да има засилена внимателност при полагането на медицински грижи.

По отношение на нарушенията по т. 1–13 и т.14 – 22 от процесната заповед първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че изпълнителят на медицинска помощ не е изпълнил в пълен обем заложените дейности, които са конкретно посочени в нея. Същият дължи извършването на посочените дейности, като целта е превенция на такива усложнения и във връзка със съпътстващите заболявания, също така не е осъществил и задължително изпълнение на специализираните програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здравеопазване“, провеждане на имунопрофилактика, както и ранно идентифициране на рискови фактори при лица над 18 години с цел превенция на хронични заболявания. Следователно изпълнителят на медицинска помощ следва да търпи санкция.

Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразна и санкцията по т.23 от заповедта. Съобразно чл.243 НРД 2023-2025, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение № 2 и глава десета. Нормата на чл.244, ал. 1 НРД 2023-2025, сочи че първичните медицински документи са т. 1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1). Съгласно чл.244, ал. 2 НРД 2023-2025 документооборотът по ал. 1 е, както следва: I. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), като се издава: буква „Б.“ от лекаря от лечебното заведение за СИМП: Амбулаторен лист за всеки проведен преглед се издава от лекаря специалист като електронен документ. Пациентът подписва амбулаторния лист, с което удостоверява, че е информиран за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, като с подписа си декларира, че към момента на прегледа не е хоспитализиран. За нуждите на предоставянето на амбулаторния лист на пациента амбулаторният лист може да бъде генериран и отпечатан и на хартиен носител, при спазване на изискванията, реквизитите и стандарта на документа, посочени в приложение № 2.

Цитираните разпоредби от НРД 2023-2025 г. регламентират строгите изисквания към документооборота и задълженията на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по отношение на първичната документация. Според описаното изпълнение на нарушението в заповедта деянието се изразява в неспазване на установените изисквания за работа с медицинска документация по приложение № 2 към НРД за МД за 2023-2025 г., в конкретния случай издадените амбулаторни листове, не са оформени съгласно изискванията, реквизитите и стандарта на посоченото приложение. В конкретния случай законосъобразно е наложена и санкцията за нарушение по точка 23, тъй касаят липсата на подписи на лекувания пациент под епикризите, издадени от лечебното заведение.

Наложените санкции - финансова неустойка в размер на по 100 лева за всяко от двадесет и трите нарушения на основание чл. 55, ал. 2, т.2 и т. 3 ЗЗО вр. с чл.141, ал.1 и чл.142, ал.1, т.1 НРД 2023-2025 и Приложение №12 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО); чл.141, ал.1 и чл.139, ал.1 НРД 2023-2025 и Приложение №8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО и чл.243, чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, б. „а“ във вр. с чл.244, ал.4 и чл.245 НРД 2023-2025 и Приложение №2 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО са в съответствие с констатираните нарушения. Управителят на НЗОК е изложил мотиви и касателно размера на санкциите, които административният съд законосъобразно е ценил като осъществяващи в пълна степен правото на оперативна самостоятелност на органа.

Решението е правилно, като не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Напротив, проверката на първоинстанционното съдебно решение показва задълбочена оценъчна дейност по отделно и в съвкупност на събраните доказателства и обосноваване на правилен правен извод за извършени нарушения по чл.141, ал.1 и чл.142, ал.1, т.1 НРД 2023-2025 и Приложение №12 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО); чл.141, ал.1 и чл.139, ал.1 НРД 2023-2025 и Приложение №8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО.

Процесната заповед за налагане на санкция „финансова неустойка“ е неправилно квалифицирана като подзаконов нормативен акт от касационния жалбоподател, в този смисъл са несъстоятелни и оплакванията в тази насока. По своята правна същност тя е индивидуален административен акт и при нейното издаване се прилагат правилата на раздел I, дял Втори АПК, като съответно на това – при оспорването пред съд приложими са раздел I от дял трети АПК. Ето защо, противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи.

При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,