Решение № 10188 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2019 г.

Решение № 10188 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1499/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Р. Георгиева, чрез пълномощника й адв. Г. Павлова, за отмяна на съдебно решение № 1563 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Бургаския административен съд, оставено в сила с решение № 12197 от 10.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1050/2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение. В молбата се поддържат основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответникът по искането за отмяна – заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на град Бургас, не е изразил становище по същото. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, приема, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения. С решение № 1563/11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Р. Георгиева срещу заповед № 169/25.01.2017 г. на заместник - кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "сграда на допълващото застрояване", с идентификатор 07079.650.88. 3 по КККР на гр. Бургас, построена в имот частна общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв. 94 по застроителен план на ж. к. "Меден рудник", зона "Г", гр. Бургас. Молителката в настоящето производство Р. Георгиева е била представлявана пред АС Бургас от адвокат Грудева, която е подала молба на 20.10.2017 г., с която е уведомила съда, че се отказва от представителството на Р. Георгиева и е помолила за съобщаване на съдебния акт лично на жалбоподателката на посочен в молбата адрес. На 26.10.2017 г. от Георгиева е постъпила по делото саморъчно изготвена молба, с която е поискала предоставяне на правна помощ и удължаване на срока за подаване на касационна жалба, считано от датата на назначаване на адв. Павлова, БАК. С разпореждане от 30.10.2017 г. съдът е дал указания за предоставяне на доказателства от компетентни държавни органи, във връзка с искането за допускане на правна помощ, като е определил и срок за изпълнението им. С определение № 2712/28.11.2017 г., в хипотеза на неизпълнение на указанията, е отказано предоставянето на правна помощ, оставено е без разглеждане искането за удължаване на срока за обжалване на решение № 1563 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Административен съд - Бургас и е разпоредено повторното му връчване лично на Р. Георгиева. Цитираното решение е обжалвано от Георгиева с касационна жалба приподписана от адвокат Г. Павлова, надлежно упълномощена. С молба от 14.02.2018 г. на основание чл. 94 от ГПК и чл. 25, ал. 5 от Закона за правната помощ (ЗПП), Георгиева е поискала предоставяне на безплатна правна помощ, за процесуално представителство пред ВАС, като в искането същата се е позовава на затруднено финансово и здравословно състояние, а към молбата е приложила: саморъчно изготвена декларация, епикриза от СБАЛ за пневмо-фтизиатрични заболявания - Бургас ЕООД, медицинско направление за изпращане на ТЕЛК за определяне процент на трудозагуба и амбулаторен лист от първичен преглед. С определение № 2195 от 19.02.2018 г. постановено по адм. дело № 1050/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение е отказано предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 1050/2018 г. на Върховен административен съд, Второ отделение, на касационния жалбоподател по това дело - Р. Георгиева от [населено място]. С протоколно определение от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1050/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение делото е отложено за друга дата до произнасяне на петчленен състав на Върховния административен съд по частната жалба на Георгиева срещу горепосоченото определение от 19.02.2018 година. С определение № 9313 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6148/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 2195 от 19.02.2018 г. постановено по адм. дело № 1050/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, за отказ за предоставяне на правна помощ, след което делото е насрочено в откритото съдебно заседание на състав на Второ отделение на ВАС. Съдебното заседание е проведено на 2.10.2018 г. и делото е обявено за решаване. За посочената дата по делото всички страни са били редовно призовани, като както молителя, така и неин пълномощник не са се явили на проведеното с. з. на 2.10.2018 година, в което делото е обявено за решаване. С решение № 12197 от 10.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1050/2018 г. на Върховния административен съд, Второ отделение е оставено в сила решение № 1563 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Бургаския административен съд. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение излага довод в насока, че Върховният административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оставяне без уважение на искането й за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на Закона за правната помощ, вследствие на което касационната жалбоподателка е били лишена от възможността да бъде надлежно представлявана, което е довело до нарушеното й право на защита. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителя. Данните по делото не установяват да е налице нарушаване на процесуалните правила за ненадлежно представителство на касаторката в производството по чл. 208 и сл. от АПК. По делото пред първоинстанционния съд е представено изрично пълномощно от Р. Георгиева предоставящо на адв. Н. Грудева пълен обем права на процесуален представител по адм. дело № 391/2017 г. на Бургаския административен съд. След постановяване на решение № 1563 от 11.10.2017 г., по адм. дело № 391/2017 г. на Бургаския административен съд, адв. Грудева е подала молба на 20.10.2017 г., с която е уведомила съда, че се отказва от представителството на Р. Георгиева и е помолила за съобщаване на съдебния акт лично на жалбоподателката на посочен в молбата адрес. Р. Георгиева е подала касационна жалба срещу решение № 1563/11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Административен съд – Бургас, чрез адв. Г. Павлова, упълномощена за изготвянето й. С молба от 14.02.2018 г. на основание чл. 94 от ГПК и чл. 25, ал. 5 от Закона за правната помощ (ЗПП), Георгиева е поискала предоставяне на безплатна правна помощ, за процесуално представителство пред ВАС, като с определение № 9313 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6148/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 2195 от 19.02.2018 г. постановено по адм. дело № 1050/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отказано предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 1050/2018 г. на Върховен административен съд, Второ отделение на касационния жалбоподател по това дело - Р. Георгиева от [населено място] по молба на същата от 14.02.2018 година. Съгласно чл. 95, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, отказът за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, като съгласно чл. 95, ал. 6 от ГПК, определението на съда, с което той се произнася по частна жалба е окончателно. Производството по искания за предоставяне на правна помощ е специално и се развива в рамките на основното производство по предвидения в закона процесуален ред. В случая процесуалният ред е изчерпан с постановяването на определение № 9313 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6148/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав на ВАС. Този извод следва от принципа за правна сигурност и стабилност на правните последици на влезлите в сила съдебни актове. Доводите, че необосновано и незаконосъобразно съдът не е предоставил правна помощ целят недопустимо ревизиране на влезлия в сила съдебен акт по искането и не са относими към основанията за отмяна на влязлото в сила решение. Обстоятелството, че молителката не е съгласна с постановения отказ за предоставяне на правна помощ не обоснова допуснато нарушение на съответните процесуални правила, поради което да са нарушени нейните права на участие в делото или на надлежното й представителство. След отказа за предоставяне на правна помощ от Бургаския административен съд, жалбоподателката е уведомена лично за решението на съда, като е спазила срока за касационно обжалване. Касационната жалба е изготвена и приподписана от адвокат, като в същата е следвало да бъдат посочени всички касационни основания. Доводът, развит в писмената защита, че тъй като й е отказана правна помощ, същата не е успяла да заяви в с. з. пред касационната инстанция допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението на първоинстанционния съд, изразяващи се в неконституиране на заинтересовани страни, следва да бъде отхвърлен. Всички касационни основания е следвало да бъдат посочени в касационната жалба, която е изготвена от адвокат, като по-късното им релевиране, след изтичане на срока за обжалване е недопустимо, т. е. не е налице нарушаване на правото на защита на молителката поради допуснато процесуално нарушение от съда. Всички доводи за неправилност на съдебните актове за отказ за предоставяне на правна помощ, в това число и този, че по друго сходно дело, съдът е предоставил правна помощ на молителката, касаят правилността им и съответно не могат да бъдат слушани в настоящото производство. Не са налице основанията на чл. 239, т. 5 от АПК, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Основанието за отмяна, визирано в чл. 239, т. 1 от АПК и посочено от подателя на искането, също не е изпълнено. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (да не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г., проф. д-р Ж. Сталев, проф. д-р А. Мингова, проф. д-р О. Стамболиев, доц. д-р В. Попова, гл. ас. Р. Иванова, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен по–горе, не са изложени. Представените в настоящото производство писмени документи: 1. Частна експертиза относно адм. дело № 1024/2018 г. на Бургаски Административен съд от 30.11.2018 г., изготвена от в. л. инж. М. Стойков; 2. Разрешение за строеж № 96/27.07.1979 г. от Бургаски Градски Народен съвет; 3. Два броя писмени становища от заинтересовани страни по адм. дело № 2216/2018 г. на Административен съд- Бургас, относно оспорване на отказ на Главния архитект на Община - Бургас за издаване на Удостоверение за търпимост; 4. Решение от 09.07.1991 г. по ф. д. 5047/1991 г. за регистриране на ЕТ "ЛУННИ НОЩИ"; 5. Декларация № 039053/16.09.1993 г. пред Данъчна служба – Бургас; 6. Разрешение за въвеждане в експлоатация № 813821.10.1992 г. на ДВСК на Снек бар "Лунни нощи"; 7. Разрешително за мощност № 53/20.01.1997 г. от НЕК - АД; 8. Разрешително за мощност № 48828.01.1992 г. от електроснабдителен район; 9. Молба - декларация до НЕК; 10. Три броя данъчни фактури; 11. Молба - декларация за временно прекъсване поради ремонт до НЕК от 30.09.1997 г.; 12. Решение № 5012/18.04.2018 г. по адм. дело № 1049/2018 г. на Върховен административен съд, II отделение; 13. Определение от 16.02.2017 година по адм. дело № 1048/2018 г. на ВАС не отговарят на изискванията на чл. 239, т. 1 АПК за ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Представените писмени доказателства в т. 2 - т. 11 и свързаните с тях фактически и правни обстоятелста са били известни на искателя при разглеждане на административния спор от двете съдебни инстанции, който е имал възможност да релевира всички свързани с тях доводи и възражения и на които съдът е отговорил изчерпателно. В извънинстанционното производство съдът не упражнява контрол за законосъобразност върху постановените съдебни актове. От своя страна, представената от молителя частната експертиза относно адм. дело № 1024/2018 г. на Бургаски Административен съд от 30.11.2018 г., изготвена от в. л. инж. М. Стойков не следва да бъде ценена като годно доказателствено средство. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът разполага с процесуална възможност по искане на страната или служебно да назначи вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други и да обоснове решението си въз основа на изготвената от същото експертиза. В съдебното производство с протоколно определение от 01.06.2018 г. постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Бургаския административен съд е допусната служебно съдебно – техническа експертиза, която е била кредитирана изцяло от съда като неоспорена от страните. Представените от молителя решение № 5012/18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1049/2018 г. на Върховен административен съд, II отделение и определение от 16.02.2017 година по адм. дело № 1048/2018 г. на ВАС не представляват нови доказателства или обстоятелства, които да обосновават отменително основание, тъй като същите не внасят нови релевантни факти по спорния предмет, които биха повлияли на крайния резултат. Поради това искането за отмяна и с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК не са осъществени. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на първата норма не са установени и представени, а не е установено и нарушение на процесуалните правила, довело до ненадлежно представителство на касатора в производството по чл. 208 и сл. от АПК. Всички останали оплаквания, които по съществото си са касационни отменителни основания, по отношение постановените съдебни актове, са недопустими и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, което за за извънинстанционен контрол. Следователно не са налице предпоставките за отмяна на посочения съдебен акт на сочените в молбата за отмяна основания. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,