Решение № 74 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2014 г.
ВАСVII отделение05.01.2015 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 585 от 9.04.2014 г. по адм. дело № 1588/2013 г. на Административен съд- Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 74 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Либра-4" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез синдика Росица Томова, срещу решение № 585 от 9.04.2014 г. по адм. дело № 1588/2013 г. на Административен съд- Бургас. Касационният жалбоподател излага съображения за недопустимост, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че не се оспорват размерът и начинът на изчисление на ТБО. Твърди, че вземане за ТБО е включено от синдика в списъка на предявените и неприети вземания, поради което неправилно решаващият състав е приел, че наличието на образувано и висящо производство по несъстоятелност не е пречка за развитие на производство по установяване на задължение по декларация. Иска отмяна на първоинстанционното решение и пререшаване на спора по същество, отмяна на АУЗД № 141/28.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "МДТ" при община Несебър. Претендира разноски по делото. Ответникът началникът на отдел "МДТ" при община Несебър не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на търговското дружество против АУЗД № 141 от 28.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "МДТ" при община Несебър, с който са установени задължения за ТБО за 2007 г. в размер на 4 108.00 лв. и лихви за просрочие към 28.11.2012 г. в размер на 2 606.38 лв. за недвижим имот, находящ се в община Несебър, к. к. "Слънчев бряг". За да постанови този резултат административният съд е приел от фактическа страна, че касационният жалбоподател е декларирал с декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 31.05.2000 г. придобит чрез покупко-продажба недвижим имот. След извършена служебна проверка е установено, че за периода 01.01-31.12.2007 г. по партидата на "Либра-4" ООД не е внасяна дължима сума за ТБО, поради което на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на дружеството е издаден АУЗД от служител в общината, определен за орган по приходите. Жалбоподателят е оспорил АУЗД по административен ред пред началника на отдел "МДТ" при община Несебър, който в законоустановения срок не се е произнесъл . С жалба от 6.06.2013 г. "Либра-4" ООД е оспорило пред Административен съд- Бургас АУЗД. Правният спор и пред първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция се свеждат до законосъобразността на издадения акт при наличието на висящо производство по несъстоятелност пред Врачанския окръжен съд, фактът, че НАП е предявила вземане срещу дружеството за данък недвижими имоти и за ТБО за периода 2007-2009 г., включено в списъка на предявените неприети вземания на кредиторите, обжалван по реда на Търговския закон. При тази установена фактическа обстановка административният съд е направил извод за законосъобразност на АУЗД, издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила по издаването му. Приел, че липсва спор между страните относно определеният размер на ТБО и реалното предоставяне на всеки един от компонентите на ТБО. Изложил съображения, че производството по установяване на задължения по реда на ДОПК и производството по несъстоятелност са независими едно от друго, поради което оплакванията в жалбата са неоснователни. Решението е допустимо и правилно. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Предвид изложеното способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са посочени в ДОПК. Законодателят прави разграничение между предварително установяване на задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Висящото производство по несъстоятелност е без значение, защото представлява универсално принудително изпълнение, а на принудително събиране подлежат установени задължения на основание влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, предвид чл. 164, ал. 4 и чл. 165 от ДОПК. Провеждане на производството по установяване на публично задължение за ТБО е основание за принудителното събиране на същото и е неоснователно оплакването, че са налице две конкуриращи се производства. Няма искане за разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,