Решение № 8931 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15247/2008 г.

Решение № 8931 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15247/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Любомир Кирилов Аврамов от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адвокат Сава Каров, против решение № 850/25.09.2008 г. постановено по адм. дело № 966/2008 г. на Бургаския административен съд, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-110/11.07.2007 г. за полицейско задържане, издадена от инспектор Валентин Стоянов - полицейски орган при Второ РПУ - Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че решението противоречи на приложимия материален закон и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което обжалваната в първоинстанционното производство заповед да бъде отменена. Ответниците в писмени становища молят съда да отхвърли подадената касационна жалба. Заинтересованата страна в производството не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна участвала в първоинстанционното производство в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С оспорената пред Бургаския административен съд заповед № З-110/11.07.2007 г. е заповядано задържането на лицето Любомир Кирилов Аврамов за срок до 24 часа във Второ РПУ - Бургас, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 195 НК, на посочено правно основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР. Въз основа приложените по делото доказателства, в т. ч. данни за водено дознание № 237/2007 г. на дознател при Второ РПУ - Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и предвид посочените в оспорената заповед основания за издаването й, съдът обосновано и правилно е приел, че е издадена от компетентен орган, в хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и неговата цел. Във връзка с наведените в жалбата конкретни оплаквания следва да се отбележи, че за издаване на заповед при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни обосноваващи предположение в посочения смисъл. Поради това не намират правно основание доводите на касатора, че първоинстанционния съд не е съобразил релевантните по делото факти и е постановил необосновано решение, което противоречи на приложимия материален закон. Следва да се отбележи, че връчването на издадената заповед и съставянето на протокол за обиск са действия, отделни от издаването на оспорения акт, поради което не могат да бъдат преценявани във връзка със законосъобразността на последния. Предвид изложеното, не се установяват релевираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение