Решение № 1899 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2024 г.
ВАСШесто отделение26.02.2025 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7276 от 04.10.2024г. на Административен съд- Бургас по адм. дело 905/2024г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса/РЗОК/ - Бургас против Решение 7276 от 4.10.2024г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 905/2024г. С него се отменя Писмена покана РД-25-668/08.05.2024г. на заместник директора на РЗОК Бургас за възстановяване на суми от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "/УМБАЛ/-Дева Мария ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се основно до обстоятелството, че фактическите основания за възстановяване на сумите, необосновано от съда е прието в мотивите, че не са доказани от административния орган при издаване на акта. Предвид издадената преди писмената покана, заповед за налагане на санкции, влязла в сила при инстанционен контрол пред съда се установява, че има нарушения при изпълнение на процедурите, които са същите фактически основания за издаване на писмената покана, поради което акта е мотивиран и съда в нарушение на съдопроизводствените правила е постановил съдебен акт, вместо да спре производството по оспорване на писмената покана и да изчака решението по делата за законосъобразност на заповедта за налагане на санкции. Ответникът, УМБАЛ Дева Мария ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана за възстановяване на суми. В писмената покана са посочени 19 случая, за които е установено, че не е изпълнено условието на чл. 351 ТРД за МД за 2023-2025г., поради липса на необходимост от наблюдение на пациента в стационарни условия след АПр 11. В мотивите на писмената покана е посочено още, че в случаите по т. 1-19 от ПП не е изпълнено условието на чл. 351 от НРД, поради липса на необходимост от наблюдение на пациентите в стационарни условия, тъй като за същите липсват индикации за изпълнение на алгоритъма на АПр 11. Условие за изпълнение на КП 999 Наблюдение до 48 часа в стационарни условия след проведена АПр е установена към момента на приключване на дейностите по АПр от медицински специалист необходимост от наблюдение на пациента в стационарни условия с цел предотвратяване на медицински риск от усложнения в резултата на проведена АПр, а такава не е проведена. Съдът е разгледал жалбата по същество като е приел, че писмената покана е незаконосъобразна като недоказана от фактическа страна. Този извод е изведен от факта, че за същите обстоятелства е издадена заповед за налагане на санкции, която не е влязла в сила и към момента на разглеждане на делото пред Административния съд. Решението е правилно. На първо място следва да се посочи че писмената покана е издадена в хипотезата на установени нарушения при осъществяване на медицинската дейност в изпълнение на сключения договор с НЗОК. На второ място, Писмената покана е издадена на 8.05.2024г., а заповедта за налагане на санкции, в която се описват същите нарушения е с дата 30.04.2024г. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО предвижда изпълнителят на медицинска помощ, когато е получил неоснователно суми без извършване на този закон или НРД да ги възстанови. Разпоредбата на чл. 76б , ал. 1 ЗЗО предвижда, че изпълнителят на медицинска помощ, когато е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или НРД да бъдат удържани, като на нарушителя се налагат наказания, предвидени в този закон или в НРД. В разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО се предвижда, че в случаите на ал. 1 управителят на НЗОК, респективно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкция. Последно цитираната разпоредба има за цел писмената покана, когато е мотивирана и обоснована с извършване на нарушение, то да бъде установено еднозначно с влизане в сила на заповедта, след което писмената покана при установено основание от фактическа страна със заповедта за налагане на санкции, се определя размера на неоснователно получените суми и тяхното възстановяване. Този процесуален ред за издаване на писмена покана след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции, налага извода, че когато заповедта за налагане на санкции не е влязла в сила, липсва фактическо и правно основание да се приеме, че има неоснователно получени суми при извършено нарушение на ЗЗО и НРД. Това е хипотезата в настоящия случай, когато писмената покана е издадена без да е влязла в сила, издадената преди това заповед за налагане на санкции, което автоматично прави писмената покана по силата на закона издадена без мотиви от фактическа и правна страна. Мотивите на административния акт могат да се съдържат в писмени документи и актове на помощни органи на административния орган преди издаване на акта, но не могат да се изготвят след издаване на акта, пред съда или да се ползват мотивите на друг акт, който не бил влязъл в сила преди издаване на писмената покана, както е в настоящият случай. Налице нарушение на формално извършване, което е достатъчно като основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт като незаконосъоборазен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение