Решение № 968 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2007 г.

Решение № 968 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2007 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Карен Мусаелян, гражданин на Армения срещу решение № 771/18.10.2007 г. по адм. д. № 1142/2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 421/07.04.2006 г. на директора на РДВР-Варна, с която му е наложено ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р България" и "Забрана за влизане в Р България за срок от 10 години", на основание чл. 42а ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 ЗЧРБ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при спазване на изискуемата се форма. Обсъдил е налагането на ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р България" и приел, че след постановения отказ да му бъде предоставен статут на бежанец през 2001 г. обжалван пред съд и потвърдена заповедта през 2002 г. до издаване на сега обжалваната заповед, жалбоподателят пребивава в страната без правно основание, обуславящо наложената административна мярка. По отношение на втората ПАМ "забраната за влизане в Р България" административния орган е наложил, действайки при условията на оперативна самостоятелност, който не може да бъде въпрос на преценка от съда. В настоящата касационна жалба се навеждат отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието от съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, тъй като със заповед на директора на РДВР-Варна е определен за заместване до завръщането на директора. При наличието на такава заповед, заместника изпълнява изцяло функциите на директора и не е необходимо подробното им изброяване, тъй като не се касае за упълномощаване за извършване на определени действия. Възраженията в този смисъл са неоснователни. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и чл. 42а ЗЧРБ. Тези два текста са взаимно свързани и не могат да се постановяват с отделни заповеди, за да се прецени коя от двете ПАМ е наложена първа. Законосъобразно съдът е изложил мотиви, че при налагане на мярата "забрана за влизане в Р България за срок от 10 години" административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, което означава по негова лична преценка, което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Наведеният довод от касатора, че е подал документи за получаване на българско гражданство е без значение за делото. Обжалва се определен административен акт, който се обсъжда и преценява към датата на издаването му. Настъпилите след това обстоятелства не могат да се вземат предвид. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,