Решение № 5842 от 5.6.2023 г. на ВАС, III о.

Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи София е подала касационна жалба срещу решение 876 от 30.08.2022г. по адм. дело 205/2022г. по описа на Административния съд София област в частта, в която е осъдена да заплати на К. Василев обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконен арест, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените в полза на К. Василев разноски в размер на 626 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се отхвърлят и в останалата част. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Ответникът К. Василев е оспорил жалбата и е поискал да бъде отхвърлена с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в осъдителната му част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Василев, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София са предявени: иск за присъждане на обезщетение в размер на 1200 лева за имуществени вреди, изразяващи се разходи за адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството по АНХД 0198/2021г. по описа на Районния съд-Пирдоп; иск за присъждане на обезщетение в размер на 3800 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на конституционно гарантираното му право на свободно придвижване, уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за унижение и срам пред близки и познати, притеснение и страх от полицейски произвол в периода от 12:04ч. до 17:28ч. на 13.08.2021г., които заедно с имуществените вреди били претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице 347зз-136 от 13.08.2021г., издадена от полицейски орган при Районно управление Пирдоп, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Административният съд установил, че на 13.08.2021 г., със заповед за задържане на лице 347зз-136/13.08.2021г. на полицейски орган при Районно управление Пирдоп, К. Василев е бил задържан за времето от 12:04 ч. до 17:28 ч., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, за това, че на същата дата предизвикал пътно-транспортно произшествие, а направеният му тест за наличие на алкохол и наркотици показал наличие на тетрахидроканабинол във взетата проба. По жалба на ищеца издадената заповед за задържане била отменена с влязло в сила решение 91 от 23.11.2021г. по НАХД 198/2021г. по описа на Районния съд - Пирдоп. Съдът се позовал на липсата на вписване в заповедта относно вида на престъплението, което се предполага, че е извършил К. Василев, както и на факта, че макар проверката с техническо средство да е отчела наличието на наркотично вещество, такова не е установено при последващо извършеното химико-токсикологично изследване на взетите биологични проби от кръв и урина. С постановление от 29.10.2021 г. на Районна прокуратура-Пирдоп било прекратено и образуваното срещу Василев досъдебно производство 138/2021 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. По делото били разпитани двама свидетели и било изслушано заключение на психологическа експертиза, въз основа на които административният съд установил, че вследствие на незаконното му задържане ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди. От правна страна съдът приел, че при условията на пълно и главно доказване били установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което по справедливост присъдил на К. Василев обезщетение за незаконното му задържане със заповед 347зз-136/13.08.2021г. в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане. Административният съд отхвърлил исковете за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законната лихва върху съответната част от главницата до пълния предявен размер в останалата част и оставил без разглеждане иска за обезщетяване на имуществени вреди, като прекратил производството по делото в тази част. В подадената срещу осъдителната част на решението касационна жалба се правят оплаквания относно допуснатата от съда неправилна преценка на доказателствата, въз основа на които нямало основание да се направи извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със задържането му. Касационната инстанция намира, че оплакванията на касационния жалбоподател са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не е мотивирал присъдения по справедливост размер на обезщетението с конкретните обстоятелства, които характеризират задържането на ищеца и психо-емоционалните вреди, които твърди, че е понесъл във връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът не е направил фактически констатации въз основа на всички, събрани по делото, писмени и гласни доказателства. В решението не се посочва времето, през което реално ищецът е престоял в помещение за задържане, както и психичното му състояние след пътнотранспортното произшествие, което е предизвикал. Безспорно, пътният инцидент, застрашил живота и здравето на ищеца и на неговата майка заедно с факта на унищожаването на лекия автомобил, в който са пътували, са въздействали силно върху психиката на К. Василев, поради което от съществено значение за правилността на съдебния акт е да бъдат отграничени преживяванията на ищеца, които произтичат само от факта на задържането му. В мотивите на решение 91/23.11.2021 г. по НАХ дело 198/2021 г. по описа на Районния съд-Пирдоп се съдържат данни относно задържането на ищеца, които следва да се съпоставят с показанията на свидетеля Б. Топчийски. Той разказва, че е присъствал на мястото на катастрофата и лично е закарал К. Василев до полицейското управление, което означава, че Василев не е бил конвоиран и задържан в часа на издаването на заповедта. Като се вземе предвид и обстоятелството, че в 13,25 часа на ищеца е взета кръвна проба, следва да се внесе яснота относно времето, през което реално е било ограничено неговото право на свободно придвижване. Съгласно чл.13 от Инструкция 8121з-78 от 24 януари 2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещения за настаняване на задържани лица и реда за тях в Министерството на вътрешните работи срокът за задържането на лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. Във връзка с твърдението на ищеца, че бил унизен, тъй като е преминал през градския площад, конвоиран от полицейски служител, за да отиде до лечебното заведение на вземане на кръвна проба, съдът е следвало да извърши преценка за наличието на морална вреда с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според тази разпоредба, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. При определяне на размера на обезщетението административният съд не е отчел и обстоятелството, че заповедта за задържането на ищеца е отменена само несъответствието между резултата от пробата на водача за употреба на наркотични вещества, взета с техническо средство, и този от кръвния анализ. Всъщност всички действия на полицейските служители, свързани с ареста на К. Василев, съпоставени с данните, с които служителите на районното управление са разполагали към оня момент, следва да се оценят като правомерни. Съгласно чл.4 от Наредба 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. При необходимост на водачите на моторни превозни средство се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Задържането на ищеца е било предприето поради предизвиканото от него пътно-транспортно произшествие, както и поради резултата от проверката с техническо средство, която е показала употребата на наркотично вещество. Затова срещу него е било образувано и досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което впоследствие е било прекратено. С оглед допуснатите съществени процесуални нарушени, които са опорочили преценката на съда по съществото на спора, решението на административния съд в осъдителната част следва да се отмени като неправилно и делото да му се върне на ново разглеждане в отменената част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2,т.1 АПК Върховният административен съд