Решение № 13499 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2012 г.

Решение № 13499 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "ГОЛДЕН ОРИОН" ЕООД, гр. Варна, чрез управителя Емил Цветков, против решение № 890 от 02.04.2012 г. по адм. дело № 3397 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 9300-776 от 04.08.2011 г. на началника на МП "Варна Запад" към ЕАД № 11BG002002Н0022688 от 28.03.2011 г., потвърдено с решение № Г 47-220-1 от 02.09.2011 г. на началника на Митница Варна, с преизчислени дължими държавни вземания общо в размер на 22 306, 95 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски.

Касаторът прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/.

След възобновяване на производството, във връзка с приключило с решение дело № С-667/2011 г. на Съда на Европейския съюз, в открито съдебно заседание надлежно упълномощен адв. Пламен Борисов поддържа касационната жалба и отправените преюдициални въпроси в нея, които са формулирани, както следва:

1. Какво следва да се разбира под термина "подходящ размер" на антидъмпингово мито, съгласно правото на ЕС?

2. Следва ли при преценката на значението на термина "подходящ размер" на антидъмпингово мито да се отчита факта, че с това мито се нанасят вреди на добросъвестни търговци и съобразено ли е това положение с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и по-специално съдебната практика по делото Булвес срещу България?

3. Имат ли право националните митници да преценяват дали размерът на антидъмпинговото мито е в подходящ размер или са длъжни да приложат максималния размер, определен в регламента?

4. Задължени ли са националните органи, които налагат антидъмпингови мита да мотивират актовете си или е достатъчно да се позоват на актовете на Комисията и мотивите, които тя е изтъкнала?

5. Как след приетите на 28 юли 2011 г. препоръки и решения на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация по спора "ЕО-скрепителни елементи" (DS 397) следва да се прилага Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. и издадените въз основа на него регламенти за изпълнение. Да се счита ли, че всички извършени въз основа на тях действия от европейските и национални митнически органи са недействителни?

Ответникът - началникът на МП "Варна Запад", в подадено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Лора Сърбинска оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че с ЕАД № 11BG002002Н0022688 от 28.03.2011 г. "ГОЛДЕН ОРИОН" ЕООД, гр. Варна, извършва митническо деклариране за поставяне под режим едновременно допускане за свободно обращение с крайно потребление на следните стоки: № 1 - "шестоъгълни гайки поцинковани и черни", декларирана с ТАРИК код 73181699 99, № 2 - "шестоъгълни поцинковани болтове", декларирана с ТАРИК код 73181581 81 и № 3 - "шпилки", декларирана с ТАРИК код 73181590 91. Стоките описани в ЕАД са декларирани с произход и държава на изпращане Малайзия.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е било решение на началника на МП "Варна Запад" от 04.08.2011 г., потвърдено от началника на Митница Варна, с което е коригиран размерът на дължимата сума за антидъмпингово мито и ДДС за стоки с № № 2 и 3 и дружеството е задължено да доплати сумата в размер на 18 589.13 лв. мито и 3 717.82 лв. ДДС.

Решението на митническия орган е издадено в изпълнение на Регламент (ЕО) № 723/2011 г., публикуван в ОВ на ЕС на 26.07.2011 г., разширяващ обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 г., включващ и вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, какъвто е процесния внос, и определящ възникване на задължение за заплащане на антидъмпингови мита за минал период.

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби - относимите към спора Регламент (ЕО) № 723/2011 г., публикуван в ОВ на ЕС на 26.07.2011 г., разширяващ обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 г., от което е извел извод, че същността и целите на регистрационния режим, за срока на който може да се прилагат предвидените с регламент мерки по отношение на осъществен внос, по своята същност предполагат тези мерки да се осъществяват за минало време, поради което размерът на ставката 85%, по която са определени държавните вземания от митническия орган е съобразен със сочените разпоредби. Съдът е приел, че съображенията за определеност на размера на ставката на антидъмпинговото мито и действията на администрацията при обвързана компетентност обуславят извода му за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Решението е правилно.

Настоящото производство е било спряно с протоколно определение от 24.04.2013 г. до приключване на дело № С-667/2011 г. на Съда на Европейския съюз, по отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна по аналогичен казус.

Преюдициалното запитване се отнася до условията за ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита в рамките на Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, като първия въпрос по питането е допустимо ли е ретроактивно събиране на антидъмпингово мито, а втория въпрос е какъв е подходящият размер за събиране на антидъмпингово мито, със задна дата във връзка с т. 18 от Регламент № 966/2010.

С решение от 6 юни 2013 по дело С-667/11 СЕС е постановил:

"Член 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, към който препраща чл. 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 на Комисията от 27 октомври 2010 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи, трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито в приложение на чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, в резултат от разследване, при което е установено заобикаляне на окончателните антидъмпингови мита, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република.

В съответствие с чл. 1, § 2 от Регламент № 91/2009 ставката на антидъмпинговото мито с разширен обхват, което се събира ретроактивно върху вноса, предхождащ влизането в сила на Регламент за изпълнение № 723/2011, е 85 % за "всички останали дружества". "

Съобразно решението на СЕС, условията и редът за регистрация като разглежданите и в настоящото производство, са в съответствие с обсъдените разпоредби и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито в приложение на чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, какъвто е осъществения внос по настоящия спор. Съобразно решението на СЕС, в съответствие с чл. 1, § 2 от Регламент № 91/2009 е и ставката на антидъмпинговото мито с разширен обхват, което се събира ретроактивно върху вноса, предхождащ влизането в сила на Регламент за изпълнение № 723/2011, която е 85 % за "всички останали дружества".

Обжалваното пред настоящата инстанция решение, постановено от АС-Варна е в съответствие с постановеното от СЕС решение от 6 юни 2013 по дело С-667/11.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че за периода от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 966/2010 г. до датата, която предхожда влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕО) № 723/2011 г. по отношение на процесния внос се налага антидъмпингово мито, което се събира ретроактивно, в размер на 85 % за всички останали дружества, в съответствие на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО) № 91/2009 г.

Нормите на регламентите са задължителни и пряко приложими за държавите - членки.

Настоящият съдебен състав счита направеното искане от дружеството - касатор за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с посочените 5 въпроса, изложени по-горе в решението, за неоснователно, тъй като от една страна отговорът на тези въпроси произтича ясно и недвусмислено от решение на СЕС по дело С-667/11, обсъдено в мотивите на настоящото решение, а от друга, предметът на спора е напълно изяснен, значението и смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което, не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Въпреки изхода на делото на ответната страна не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази страна не се представлява от юрисконсулт в касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение