Решение № 11933 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здраве ООД чрез пълномощника адвокат М. Тал против решение 8082/21.12.2023 год. постановено по административно дело 2945/2023 год. по описа на Административен съд София-град , с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление на главен инспектор при ГИТ (Главна инспекция по труда) за обявяване от 02.03.2023 год. съществуването на трудово правоотношение с д-р И. Б. К. и е осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ИА (Изпълнителна агенция) Главна инспекция по труда сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост поради конституиране на ненадлежен ответник и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде обезсилено и делото да се върне на АССГ за ново разглеждане с указания за конституиране на надлежен ответник в производството, в условията на евентуалност, ако са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението да бъде отменено и също делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а ако не е необходимо извършването на такива действия, решението да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразно и оспореното пред АССГ постановление. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанции за държавна такса. Ответникът по касация Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Вутов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация И. Б. К. редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.03.2023 год., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение на Медицински център репродуктивно здраве ООД с д-р И. Б. К. считано от 01.02.2022 год. и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето в посочен срок. С процесното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството като е извел решаващ извод, че постановлението е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в законоустановената форма, без допускане на процесуални нарушения и е материално законосъобразно. По основният спорен въпрос между страните съдът е приел, че въпреки сключения между медицинския център и лекаря граждански договор за извършване на прегледи и консултации, всъщност се касае за възникнало трудово правоотношение, понеже трудовите функции на д-р К. са се осъществявали многократно и се заключавали в извършване на едни и същи задължения, като той е следвало да преглежда пациентки по предварително записани от възложителя часове, и в зависимост от броя и вида на записаните прегледи му се дължали възнаграждения във фиксиран размер за всеки преглед (платими на определена периодичност), а работата се е извършвала в работно време на възложителя при спазване на неговия вътрешен ред и с ползване на неговата материална база, апаратура, организация и условия на труд. Решението е правилно, а подадена срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователно е касационното оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението е валидно и допустимо то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционното производство е приключило при правилно конституирани страни по делото. Издателят на акта е служител в Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, от чието име е издаденият акт, предвид разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, и именно затова ИА ГИТ е конституирана като ответник по делото. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните с касационната жалба пороци. Не са налице отменителни касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (съображенията за които се възприемат изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение, ако и сключеният между дружеството и лекаря договор да не е наименован трудов. Категорично е установеното изпълнение на трудови задължения от страна на д-р К.-работно място медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставено от дружеството, работно време в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на Медицински център репродуктивно здраве ООД по здравноосигурителния пакет Специализирана извънболнична медицинска помощ акушер-гинекологични прегледи и консултации, работен режим - труд, полаган периодично, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя безпротиворечива индиция за субординация. С оглед изложеното съдът материално законосъобразно и обосновано е приел за доказана констатацията в постановлението, че в обект на дружеството И. Б. К. изпълнява трудови функции на длъжност в областта на специалност Акушерство и гинекология с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. При анализа на надлежно събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба решаващият съдебен състав е стигнал до правилен краен правен извод, че постановлението е издадено от компетентен орган в необходимата форма при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което го е мотивирало да отхвърли оспорването. На базата на това като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговото обезсилване или отмяна, следва да бъде оставен в сила. В същия смисъл е постановеното по идентичен случай решение 4679/15.04.2024 год. по адм. дело 9334/2023 г. на ВАС, VІ отд., а цитираната в касационната жалба съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка от процесния казус и поради това е неотносима към него. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение