Решение № 5268 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2017 г.

Решение № 5268 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "В." АД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "И." ..№..., представлявано от синдика К. И., срещу Решение № 438 от 02.12.2016 г. по адм. д. № 456/2016 г. на Административен съд В., в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 000198/19.05.2016 г., съставен от инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" /МДТ/ при община В., В ЧАСТТА, с която е определена такса битови отпадъци и съответните лихви за нежилищните недвижими имот, находящи се в гр. В., ул. "И." ..№.... Твърди се, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно са изложени съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството дължи ТБО тъй като имотът не се ползва през цялата година. В обжалвания административен акт липсва разграничение между дължимите такси за трите вида услуги, с конкретно посочен размер. Не е посочен размерът на задължението по всеки един от трите компонента на таксата. По делото не са представени доказателства за извършване на услугата по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по отношение на процесните имоти. Иска се отмяна на решението в обжалваната му части постановяване на ново, с което да се отмени административният акт алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на дружеството против АУЗД, съставът на АС В. е установил следното: "В." АД със седалище и адрес на управление гр. В. е обявено в несъстоятелност с Решение № 481/26.03.2012 г. на Апелативен съд С., с начална дата на обявяване на неплатежоспособността 26.11.2010 г. Дружеството е декларирало като собствени нежилищни сгради и земя, находящи се в гр. В., ул. "И." ..№... с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 2010 г. за дължимия данък върху недвижими имоти с посочена отчетна стойност, с вх. № 623/30.06.2010 г. и вх. № 634,635,636,637,638/01.07.2010 г., и с декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответните приложения с посочени технически характеристики с номера 3268,3269,3270,3271,3272 и 3273 от 30.06.2010 г. Въз основа на така подадените декларации и съдържащите се в тях данни е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 000198/19.05.2016 г. на Инспектор в Дирекция "МДТ" при О. В., в който са начислени дължими данъци за недвижими имоти и МПС и ТБО за периода 2011 г. - 2015 г., подробно конкретизирани в акта по размер по отношение на всяка една от годините, ведно с дължимите лихви. С така издадения АУЗД по отношение на дружеството са установени вземания за главница в общ размер на 302555.11 лева и лихвите за просрочие към тях в общ размер 74223.28 лева. В АУЗД са изложени подробни съображения по определянето на дължимия данък и ТБО за периода 2011 г. - 2015 г. Този акт е обжалван пред Директора на Дирекция "МДТ" при О. В. с жалба рег. № 2600-1550/14.06.2016 г., който се е произнесъл с Решение от 07.07.2016 г., рег. № 2115/08.07.2016 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспорения АУЗД, като правилен и законосъобразен, като е изложил подробни мотиви в тази насока. От писмо изх. № 102/28.12.2015 г. на "БКС" ЕООД, което организира и извършва събирането и извозването на битови отпадъци на територията на О. В. е видно, че на жалбоподателя е предоставен един брой съд за битови отпадъци тип "Бобър" с вместимост 1,1куб. м. през 2010 г., както и честотата на извозване на съда за БО се е извършвала и се извършва редовно съгласно заявената чистота по декларация за определяне на такса смет според брой съд и съответно издадените заповеди на кмета на Общината по години. От писмо рег. № 1100-2150/28.12.2015 г. на О. В. се установява, че за периода 2010 г. - 2014 г. вкл. не е постъпвало заявление за подмяна на съда за битови отпадъци от дружеството. От писмо изх. № 84/27.09.2016 г. на "БКС" ЕООД, с което е уведомен кмета на Общината за вида и броя на обслужваните съдове за БО в имот с местонахождение на ул. "И." ..№..., гр. В. за периода 2011 г. - 2015 г. е видно, че през този период на територията на имота са били разположени контейнери и е извършвано извозване през визирания период. Писмото е оспорено от страна на жалбоподателя, но по отношение на него не е открито производство по чл. 193 ГПК. По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията им се установява, че за периода от 2011 г. - 2015 г. дружеството няма възможност да създава и образува каквито и да са отпадъци на територията на процесните имоти. Не разполага с производствени звена и работещи хора на територията. За визирания период по отношение на имотите на жалбоподателя не се извършва услугата сметосъбиране, с БКС не са работили, нямат сключени договори и не са имали ангажимент към тях. Сметосъбирането и сметоизвозването е организирано самостоятелно и се е осъществявало от търговското дружество "В. В." АД. За периода от 2011 г. - 2015 г. е имало само един контейнер, който е бил негоден и не се пълнил, като от време на време колите на БКС са влизали и излизали, същите не са били допускани. От 2011 г. до 2015 г. не е имало движение на коли на БКС. По делото са приложени заверени копия на Заповед № 1661/09.10.2014 г., Заповед № 1710/28.10.2013 г., Заповед № 1479/30.10.2012 г., Заповед № 1217/28.10.2011 г. и Заповед № 2112/29.10.2010 г., издадени от Кмета на О. В., с които са определени границите на районите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ за община В. за периода от 2011 г. - 2015 г. Също така са представени и заверени пътни листове на БКС-В., касаещи визирания период. Налице е и влязло в сила решение № 35/11.02.2016 г. на АС-В., по адм. дело № 588/2015 г., с което първоначално издадения АУЗД по отношение на дружеството жалбоподател е бил отменен и преписката е върната на АО за ново произнасяне с указания в тази насока. Към жалбата е представено писмо от "В. В." АД изх. № 217/13.10.2015 г. до "В." АД в несъстоятелност, в което е отразено че охранителния и пропускателен режим се осъществява от " В. В." АД, за периода от 2010 г. - 2015 г. На територията на дружеството в несъстоятелност не е извършвано сметосъбиране от БКС или друга организация. Събирането на боклук и отпадъци се извършва с помощта на външни фирми, за което има издадени фактури, за което са приложени и 4 бр. фактури. По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, като от заключението на ВЛ се установява, че за периода от 2011 г. - 2015 г. дружеството е регистрирано като данъчно задължено лице, като са посочени подадените декларации от дружеството през 2010 г. и декларираните недвижими имоти с техните партидни номера /земя и сгради/, както и деклариран жилищен имот с декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 0603050902/26.10.2000 г. и трактор /МТЗ/455297-съпоставка с КАТ/. В т. 2 от заключението се посочва, че за визирания период от Кмета на Общината са издавани Заповеди, като същите са конкретизирани с номер и дата на издаване /приложени по делото/, като "В. В." АД попада в четвърти район на организирано сметосъбиране. Предвидената периодичност на тази услуга за периода 2011 г. - 2013 г. такса битови отпадъци е изчислена според количеството на битовите отпадъци, съгласно подадени декларации от дружеството, дължимата ТБО за този период е определена на база отчетната стойност х чистота + цената на съда. За периода 2014 г. -2015 г. облагането е по общия ред 7,50% промила върху отчетната стойност на имота. Размерът на таксата за всеки имот е определен в зависимост от района и обема на услугите които се извършват в него. Имотите на жалбопадателя се намират в строителни граници спрямо строителните граници на града в район определен от Общината за събиране и сметоизвозване. Посочва се, че общо дължимата сума за периода 2011 г. -2015 г. за ТБО-195983,30 лв. и лихви 49857,61 лв., ДНИ-106073,02 лв. и лихви-26984,70 лв. и ДПС-21,67 лв. и лихви 3,31 лв. или в общ размер на 302077,79 лв. и лихви в общ размер на 76845,62 лв. В т. 3 от заключението ВЛ посочва, че ТБО според количеството се изчислява, като към цената на съда се прибавя промила за чистота определен в Наредбата върху отчетна стойност. Получава се разлика при изчислената лихва в акта и тази от ВЛ в размер на 2622,34 лв. В т. 4 се посочва, че за периода 2011/2012 за имотите на жалбоподателя в гр. В. с партиден № 816089503 002, № 816089503 003,..........004 и ...........005 има облекчение и таксата е изчислена, съгласно подадени декларации за използвани имоти на промил "почистване на територията за обществено ползване" при спазване на условията и изискванията на ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги/ Наредбата/. При разпит на ВЛ в с. з. същото уточнява, че е посетило дружеството и има един контейнер, който е нов. ТБО е изчислена според количеството на битови отпадъци, съгласно подадени декларации посочени в заключението. През 2011 г. са 52 пъти годишно и са събирани два броя контейнери тип "Бобър", през 2012 г. има един брой, сменен е и обслужванията са 260 пъти. О. В. е показала, че са изпратени писма за данъците и ТБО до жалбоподателя, за тези 52 пъти годишно общината е плащала на БКС за извършването на услугите по райони и има платежни документи. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Конкретно, по отношение на ТБО за периода от 2011 г. -2015 г. в АУЗД за недвижимите имоти по подадените декларации от дружеството, намиращи се в гр. В., ул. "И." ..№..., съдът е обосновал следните правни изводи: Въз основа на представените по делото заповеди на кмета на община В. и след анализ на чл. 62 ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община В. (Наредбата), съдът е приел, че имотите на дружеството, находящи се на ул. "И." ..№..., попадат в IV район на организираното сметосъбиране. Със същите заповеди е определена и честотата на сметоизвозване за съответните райони, вкл. и за IV район. Следователно през периода 2011 г. - 2015 г. посочените недвижими имоти на дружеството, са бил включени в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и на предоставяни услуги по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради което няма основание да се приеме, че това следва да се извършва самостоятелно или чрез други наети организации. Съдът е посочил, че правилно е определена дължимата такса битови отпадъци, като съобразно чл. 14, ал. 4 от Наредбата, като данъчна основа е приета отчетната стойност на имотите и дължимият процент е съобразен с приетото от ОбС. З. неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не се дължи заплащане на такса битови отпадъци, защото дружеството не функционира и не генерира отпадъци, тъй като не е спазило реда за освобождаване от заплащането на такава такса, определен в разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ и чл. 15а от Наредбата. В процесния АУЗД са отчетени периодите през които дружеството е подавало декларации за освобождаване от ТБО за съответните години и недвижими имоти. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че спорните услуги са реално предоставени от общината, а обстоятелството, че на територията на дружеството сметосъбирането и сметоизвозването се е осъществявало и от външни фирми, не води до недължимост на ТБО, тъй като не са спазени изискванията на ЗМДТ и Наредбата за освобождаване от ТБО. Според съда, правилно и в съответствие с приложимите разпоредби върху дължимия ТБО за периода 2011 г. - 2015 г. са начислени и съответните лихви в АУЗД в общ размер на 74223.28 лв. В действителност от заключението на ВЛ лихвите са определени в размер на 76845.62 лв., като се получава разлика между лихвата в акта и тази по заключението, но съдът е посочил, че не може да утежнява положението на жалбоподателя, поради което е приел, че визираната в АУЗД лихва е правилно определена и начислена. Решението е правилно. Атакуваното решение в обжалваната му част е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община В., таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В съответствие с чл. 15а, ал. 3 от същата наредба (в приложимата редакция преди изм. с решение № 709/27.02.2018 г. на ОбС - В.), за имоти, които няма да се ползват през цялата година, се заплаща пълния размер на частта от таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като собствениците или ползвателите на имоти по чл. 15а, ал. 3 подават декларация в Дирекция "Местни данъци и такси" в срок до 30 декември на предходната година" (чл. 15, ал. 4 - в приложимата редакция). Такива декларации са подадени от дружеството за имоти с номера 005, 004, 003 и 002 за 2011 - 2012 г., което обстоятелство е съобразено при издаване на обжалвания АУЗД, но за другите години от процесния период, такава декларация не е подавана. Както правилно е приел първоинстанционният съд, след като дружеството не се е възползвало от възможността да подаде изискуемата декларация в предвидения срок за съответните години, той не може да претендира отпадане на задължението за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по съображения, че имотите не са били ползвани. Следователно тази такса е дължима. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ - в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на дружеството. Противно на изложеното от касатора, по делото са представени достатъчно доказателства за услугите по чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция) по отношение на процесните имоти, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил и няма нужда да бъдат преповтаряни отново. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество. Доколкото в акта е посочена отчетната стойност на всеки един от процесните нежилищни имоти и размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга, които не се оспорват от дружеството, е въпрос на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата за всяка от трите услуги за процесния период. В случая в първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, която потвърждава констатациите на административния орган. Вещото лице е установило единствено разлика по отношение на изчислените лихви, но доколкото посоченият размер на лихвите в процесния АУЗД е в полза на дружеството, съдът не може да утежнява положението на жалбоподателя, както правилно е посочил и съставът на АС В. Поради това, като е отхвърлил жалбата, с решението в обжалваната му част, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение