Решение № 11547 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2018 г.

Решение № 11547 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Т. Илиева от [населено място] против решение № 1736 от 16.03.2018 г., постановено по адм. д. № 7193/2017 г. по описа на Административен съд – София град, както и против Определение № 1759 от 16.03.2018 г., постановено по същото административно дело. Касаторката твърди неправилност, евентуално нищожност на атакуваните от нея съдебни актове и иска отмяната им с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, Т. Илиева не се явява и не се представлява. От същата по делото са депозирани 18 стр. писмена защита. Ответникът, Министерство на земеделието, храните и горите, редовно призован, се представлява от юриск. Колева, която навежда възражения за недопустимост на касационната жалба поради неяснота и разнопосочност на изложените в нея твърдения и искания. Евентуално твърди неоснователност на жалбата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно – в хода по същество и в допълнително представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения от Т. Илиева иск срещу Министерство на земеделието, храните и горите с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 115 115 евро или левовата им равностойност по курса в деня на плащането им, представляваща обезщетение за имуществени вреди, сочени за претърпени в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при ответника. Със същото решение с нарочен диспозитив съдът е отхвърлил искането на Т. Илиева за обявяване нищожността на плана за земеразделяне на землището на с. Ружинци, обявен в "Държавен вестник" бр. 82/17.09.1999 г. С атакуваното определение № 1759/16.03.2018 г. по същото дело АССГ е разделил от производството по делото предявеното от Т. Илиева за първи път в писмената й защита искане за обявяване нищожността на решение № 8408/09.11.2011 г. по адм. д. № 4527/2001 г. на ВАС, ІV отделение и решение № 2618/20.03.2002 г. по адм. д. № 572/2002 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия и е разпоредил този иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК да бъде докладван на председателя на АССГ за определяне на докладчик. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, намира, че жалбата на Т. Илиева срещу определение № 1759/16.03.2018 г. по адм. д. № 7193/2017 г. по описа на АССГ е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Цитираното определение не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което не подлежи на съдебен инстанционен контрол. Жалбата срещу определението следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. След извършване на вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, ВАС, трето отделение намира решението за недопустимо като постановено по изцяло недопустима искова молба. Видно от съдържанието на исковата молба, с която АССГ е сезиран, не е посочено от кои точно незаконосъобразни административни актове, действия и/ или бездействия на органи на министерство на земеделието, храните и горите се претендират вредите; в какво се изразяват конкретните действия и бездействия; дали са отменени като незаконосъобразни евентуалните административни актове, от които се претендират вредите или не; не е уточнено какъв вид вреди ищцата е претърпяла от всяко едно основание за настъпването им – административен акт, действие и/или бездействие и какъв размер от общо предявената сума на обезщетение се претендира за всяка от вредите по пера; не е посочен периодът, за който се претендират вредите. Доколкото не е уточнено дали и какви вреди се претендират от плана за земеразделяне на с. Ружинци, недопустимо съдът е приложил и разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Дори да се приеме, че вреди се претендират и от плана за земеразделяне, поради което по изричното искане на жалбоподателката съдът е следвало да се произнесе с нарочен диспозитив по твърдяната нищожност на плана за земеразделяне, то в този случай съдебното решение е недопустимо на друго основание – по делото е следвало да бъде конституиран като страна административният орган, приел с решение този план за земеразделяне по см. на чл. 25, ал. 5 от ППЗСП33- съответната общинска поземлена комисия –Ружинци, което съдът не е сторил. Вместо да остави исковата молба без движение с указания за отстраняване нередовностите й, АССГ е насрочил делото и обявил същото за решаване след провеждане само едно съдебно заседание, без допълнителни указания по чл. 171, ал. 4 от АПК. По горните съображения съдебното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ след изпълнение на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение