Решение № 14263 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2010 г.

Решение № 14263 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Ефир" ЕООД гр. Стара Загора срещу решение № 365 от 30.12.2009 г. по адм. д. № 324/2009 г. на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Професионална гимназия за облекло и хранене "Райна Княгиня" гр. Стара Загора е отменена заповед № КД-14-24-106/22.05.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Стара Загора за одобряване изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрена със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението с оглед изводите на съда за неприложимост на нормата на 62, ал. 5, предл. последно от Наредба № 3. Съдът не е обсъдил спора по същество, налице ли е приложен устройствен план, като основание за изменение на кадастралната карта, чрез нанасяне на регулационните линии по плана като имотни граници. Ответниците не са взели становище в касационното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна участвала в съдебното производство спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че нормата на чл. 62, ал. 5, предл. последно от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на която се е позовал административния орган, обосновавайки, че съставеният акт за непълноти и грешки не следва да се подписва от заинтересованите лица, е неприложима на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, предвиждащи, че непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Решението е законосъобразно. С оспорената пред съда заповед е извършена промяна в кадастралната карта на границите на имот 601, чрез нанасяне на УПИ VII, в кв. 83а, вписване в кадастралния регистър на "Ефир" ЕООД гр. Стара Загора като собственик на имота, коригиране южната граница на кадастралната карта на имот с идентификатор 505, в съответствие с южната граница на УПИ II и обособяване на нов имот 1007, собственост на общината. При така извършената промяна е констатирано застъпване с имот 550, публична държавна собственост, предоставен в управление на ПГОХ "Райна княгиня". Установено е от заключението на вещото лице, че изменението на кадастралната карта представлява нанасяне като имотни граници на регулационните линии по одобреното със заповед от 1998 г. изменение на регулационния план от 1983 г., а действащия подробен устройствен план е от 2008 г., съществуващата бетонна ограда между имотите не е променена съгласно регулационното изменение от 1998 г. и липсват документи за уреждане на регулационното изменение. Безспорно е, че съставеният акт № 19 от 26.03.2009 г. за непълноти и грешки не е подписан от засегнато от изменението лице ПГОХ "Райна княгиня", жалбоподател в съдебното производство, чийто представител в административното производство е подал писмено възражение срещу изменението в кадастралната карта относно имоти 550 и 601. В съответствие със съдебната практика на ВАС е прието от съда, че подзаконовата норма е неприложима, тъй като в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗНА разширява компетентността на органите по кадастъра, предоставена им с разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Правилни са изводите на съда, че поради неприложимостта на чл. 62, ал. 5, предл. последно от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., не следва да се обсъжда въпроса приложен ли е одобрен устройствен план, като основание за изменение на кадастралната карта чрез нанасяне на регулационните линии по плана като имотни граници. Прилагането на регулацията, съответно отчуждителното й действие, е свързано със спор за собственост, който не може да бъде решаван от администрацията, а от съда по реда на исковия граждански процес. Неподписването на акта за непълноти и грешки дава основание да се направи извод за наличие на спор за материално право, поради което са неоснователни доводите в жалбата, че няма спор за вещно право. Следва да се допълни, че издаването на заповед за одобряване изменение в кадастралната карта и регистри при наличието на неподписан на съставения акт за непълноти и грешки представлява нарушение на материалния закон при издаване на заповедта. Самата процедура по издаване на заповед за попълване на непълноти и грешки в кадастралната карта изисква съставянето на акт за непълноти и грешки и подписването му от заинтересованите собственици. Неподписване на акта от засегнатите собственици не е нарушение на административнопроизводствените правила, но е основание да се откаже попълването на кадастралната карта и кадастралния регистър по предложената скица проект. Както е посочено в чл. 62, ал. 3, изр. трето от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., при неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересованото лице, това обстоятелство се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри за което уведомява заявителя. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че е достатъчно само уведомяването на заинтересованото лице за производството и проекта за изменение на кадастралната карта. Не се установяват изложените в жалбата касационни основания. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение