Решение № 6459 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „Велимед Инвест“ ООД, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Семерджиева, срещу решение № 119/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 548/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76б от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт С. Банкатев оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 119/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 548/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, съдът е отхвърлил жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение - Велинград“ ЕООД, ЕИК 112505488, понастоящем с търговско наименование „Велимед Инвест“ ООД, ЕИК 112505488, гр. Велинград, подадена срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 13/РД – 25ПП – 22 от 28.04.2025 год. на Директора на РЗОК – Пазарджик и е присъдил разноски по делото. По делото е установено, че писмената покана е издадена след влизане в сила на Заповед за налагане на санкция № 13/РД-253С-285 от 05.07.2023 год., с която на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД (към момента на издаване на Писмената покана) е наложена санкция частично прекратяване на Договор № 13/РД-29-420 от 28.02.2020 год. по отношение на КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст“; КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“; КП № 195 „Оперативно лечение на при остър перитонит“; КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ и KП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“. Тази заповед е оспорена по съдебен ред пред Административен съд – Пазарджик, като с Решение № 1058 от 19.03.2024 год. по адм. дело № 707 от 2023 год. по описа на същия съд, е отхвърлена жалбата на лечебното заведение. След касационно обжалване е постановено Решение № 2949 от 20.03.2025 год. по адм. дело № 6705 от 2024 год. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Административен съд - Пазарджик. Фактическите констатации и правните изводи за допуснати нарушения не са опровергани в производството по налагане на санкциите и следва да се приемат за надлежно установени. Констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението не могат да се преразглеждат в производството по оспорване на писмената покана, основаваща се на същите факти. Опитът за преразглеждане на този въпрос в настоящото производство при условие, че заповедта за налагане на санкции е била оспорена и потвърдена от съда, би могъл да бъде осъществен единствено след успешно проведен контрол по нейната валидност. Такъв в случая не е реализиран от жалбоподателя и административният съд е следвало да се съобрази с правните последици на заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-285 от 05.07.2023 г., имащи преюдициално значение за настоящия правен спор. (Решение № 3984 от 8.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12268/2025 г., VI о., Решение № 4813 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2025 г., VI о., Решение № 2256 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2018 г., VI о. и др.) Съгласно чл. 76б ЗЗО когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Спазен е предвидения административнопроизводствен ред. Резултатите от извършената проверка са отразени в протокол, констатиращ нарушенията, издаден е и протокол за неоснователно получени суми. Безспорно е установено, че сумите са получени от лечебното заведение. Неоснователни са твърденията изложени в касационната жалба за пороци във формата на административния акт. Тези възражения са изследвани от първоинстанционния съд и същия ги е приел за неоснователни. Законосъобразно административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 76б, ал.2 ЗЗО и правилно е отхвърлил оспорването срещу индивидуалния административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се уважи в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение