Решение № 8613 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2014 г.

Решение № 8613 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 108 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Петрова Петрова - Цекова против решение № 5557/25.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2835/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 08-06-57/5.02.2014 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и допълнителна молба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да й бъде предоставена исканата правна помощ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Националното бюро за правна помощ оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Иванка Петрова Петрова - Цекова срещу решение № 08-06-57/5.02.2014 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказана правна помощ по молба вх. № 08-06-57/9.12.2010 г., подадена от жалбоподателя. Със същата е поискано предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с подготовката и водене на гражданско дело - делба на наследствени недвижими имоти в гр. Брезник. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като същата не отговаря на изискванията за получаване на правна помощ по чл. 22, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Посочил е, че такава правна помощ се предоставя на лица и семейства, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, а именно - чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, определен с акт на Министерския съвет. Съдът е приел, че съгласно Постановление № 6 от 15.01.2009 г. на Министерския съвет, този минимален доход е в размер на 65 лв. Жалбоподателят Иванка Петрова-Цекова е декларирала месечен доход за тричленното й семейство в размер на 1180 евро, който значително надвишава установените в българското законодателство социални прагове, поради което тя не отговаря на условията за отпускане на безплатна правна помощ. Във връзка с доводите на жалбоподателя за приложимост на правото на Европейския съюз съдът е приел, че съгласно т. 14 от преамбюла на Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове /Директива 2003/8/ЕО/, държавите членки следва да са свободни да определят прага, над който едно лице би се считало за способно да поеме съдебните разноски при определените в настоящата директива условия, като за България тези изисквания са регламентирани в чл. 9 и 10 ППЗПП, към които препраща чл. 22, ал 1, т. 1 ЗПП. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 08-06-57/5.02.2014 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на Иванка Петрова Петрова-Цекова, френски и български граждани с постоянен адрес в гр. Париж, Франция е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21 ЗПП за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело и за процесуално представителство. Решението е издадено въз основа на молба за правна помощ, подадена от Иванка Петрова Петрова-Цекова, заведена с вх. № 08-06-57/9.12.2010 г. За да откаже предоставяне на исканата безплатна правна помощ председателят на НБПП е приел, че с молба-формуляр от 9.12.2010 г. молителката е декларирала месечен доход от заплата в размер на 1180 евро и информация относно наличието на наследствено недвижимо имущество в България, което е предмет на съдебен спор, без да има твърдения и да са представени други доказателства за трудова заетост, здравословно състояние, социално и семейно положение (освен декларираното семейно положение). Като е съобразил прага на социалното равнище в България, определен по реда на чл. 9 ППЗСП органът е приел, че гарантираният минимален доход за страната към датата на постановяване на решението е в размер на 65 лв. месечно и тъй като декларираните от молителката семейни доходи значително надхвърлят това социално равнище, не са налице предпоставките за предоставяне на исканата правна помощ за делба на недвижими имоти, находящи се в гр. Брезник. Затова и на основание чл. 44, ал. 6 ЗПП е отказал предоставяне на исканата безплатна правна помощ. С оглед събраните по делото допустими, необходими и относими доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят Иванка Петрова Петрова-Цекова не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен акт е законосъобразен. От съдържанието на искането, с което е сезиран административният орган се налага извода, че Иванка Петрова Петрова-Цекова е поискала предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. т. 1 - 3 ЗПП - консултация преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за подготовка на документи за завеждане на дело. В разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПП са регламентирани хипотезите, при които се отпуска правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2, а в ал. 3 е указан начинът на доказване на относимите факти и обстоятелства. В чл. 22, ал. 1 ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Съгласно чл. 9 от Правилника, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, основа за определяне на който е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В настоящия случай - за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД. Лицето е декларирало месечен доход надхвърлящ установения от българското законодателство гарантиран минимален доход, като обстоятелството, че получава ниски доходи в страната на постоянното му живеене - Франция е ирелевантно за отпускането на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП. В чл. 22, ал. 1 от същия закон изрично е предвидено, че за отпускането на правна помощ от посочените видове от значение е дали лицето отговаря на изискванията за отпускане на месечна социална помощ по ППЗСП. Поради изложеното, след като в случая не е доказано, че лицето отговаря на условията за получаване на такава помощ, то се налага извода, че не е налице основание за отпускане на правна помощ по чл. 21, т. 1 - 3 ЗПП в хипотезата на чл. 22, ал. 1, предложение първо ЗПП. Неоснователно е твърдението на касационата жалбоподателка, че при преценка за отпускането на безплатна правна помощ следва да се разглежда социалното й положение спрямо изискванията на страната, в която живее, тъй като търсената правна помощ следва да бъде оказвана не в страната по постоянното й местоживеене, а по местонахождението на имотите, чиято делба цели жалбоподателката. При това положение и съгласно чл. 42 ЗПП, на гражданите на Европейския съюз или на законно пребиваващите лица в държава - членка на Европейския съюз, се предоставя правна помощ, ако имотното им състояние не превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1 от закона, установено по реда на чл. 9 ППЗСП. Съгласно ал. 2, когато имотното състояние на тези лица превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1, но те нямат възможност да заплатят разноските по делото, НБПП преценява дали кандидатът може да ги заплати, като при преценката се вземат предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, както и разликата в необходимите минимални средства за живот в държавата членка и в България. Обстоятелствата, визирани в чл. 23, ал. 3 са: доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени въз основа на предоставени доказателства от съответните компетентни органи. В случая, освен декларациите по молбата-формуляр и тази за семейно и имотно състояние няма представени никакви други доказателства, въз основа на които да може да бъде извършена тази преценка. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият касационен състав на съда, не констатира наличие на основания за отмяна на решението. Съдът е постановил валидно и допустимо решение, при правилно приложение на материалния закон. Наред с това при разглеждане на делото съдът е изпълнил задълженията си за цялостна проверка на оспорения административен на всички основания по чл. 146 АПК, дал е съответните указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от събиране на доказателства, служебно е събрал необходимите и относими доказателства. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,