Решение № 4119 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2010 г.

Решение № 4119 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Юрий Иванов Кръстев от гр. Враца, против решение № 12 от 20.05.2010 г., постановено по административно дело № 79 по описа за 2010 г. на Административния съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1 от 8.01.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Враца и потвърденото с него разпореждане № 55 от 20.11.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за непризнаване на злополуката, като трудова. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55 от КСО и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Враца, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Враца (ОД на МВР), чрез процесуалния си представител юрк. Диана Миткова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в приложена писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като съобразено със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Враца е решение № 1 от 8.01.2010 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Враца, с което е отхвърлена жалбата на Юрий Кръстев срещу разпореждане № 55 от 20.11.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Процесното разпореждане е издадено след извършена проверка от длъжностното лице на РУСО - Враца, с което не е приета за трудова злополуката, станала с Кръстев. Посочено е, че докато е заемал длъжността главен инспектор, Началник на УПБС - Криводол при Районното управление "Пожарна безопасност и спасяване" (РУПБС) - гр. Враца, на 26.06.2009 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на територията на обл. Монтана между селата Стубел и Крапчене, Кръстев е претърпял увреждане на здравето, както и че същото е станало извън постоянното работно място на пострадалия, и не е имало нито устна, нито писмена заповед на началника на РУПБС - Враца за пътуване в обл. Монтана. Директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на Кръстев срещу това разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на административния орган. В мотивите на решението се излагат доводи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като жалбоподателят не е действал в интерес на работата, като в тази насока са изложени подробни мотиви. Решението на Административния съд - Враца, с което жалбата на Кръстев срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че настъпилото травматично увреждане, което е причинило временна неработоспособност на жалбоподателя Кръстев, не е във връзка или по повод на извършваната от него работа, или при изпълнение на работа, извършена в интерес на предприятието. Този извод се основава на обстоятелството, че не е имало разрешение, заповед или нареждане от прекия му ръководител за напускане на територията на обслужвания район и област Враца от страна на Кръстев. Самото пътуване в деня на злополуката същият е предприел в нарушение на вътрешните заповеди и нормативните разпоредби, още повече че е било налице и писмо за ограничаване на разходите на гориво на служебните автомобили. Съдът е приел, че макар злополуката да е станала в рамките на работното време, да е настъпила в резултат на претърпяното ПТП и пострадалото лице да е било осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, липсвали доказателства за това, че в деня на злополуката жалбоподателят е действал в интерес на предприятието. Събраните по делото доказателства сочели тъкмо обратното - към момента на инцидента същият е предприел самоволно, по своя инициатива без разрешение на прекия си ръководител пътуване до гр. Монтана. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова, тъй като не се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е пострадал във връзка и по повод на извършвана работа или на работа в интерес на предприятието. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на функционална връзка между трудовите задължения на касатора и настъпилото травматично увреждане, тъй като пътуването било в интерес на предприятието. Аргументирал е тези свои доводи с посочените, според него, в длъжностната му характеристика задължения, а именно, че бил задължен да ръководи и контролира дейността по осигуряване на пожарна безопасност и това право на контрол му позволило да предприеме въпросното пътуване до територия, прилежаща на друга областна дирекция на МВР и то без да е нужно да уведомява по-горестоящия началник. Видно от приложената длъжностната характеристика служителят има право да ръководи и контролира описаната дейност само в обслужвания от него участък, като изрично е посочено, че: "Планира, организира, ръководи, координира и контролира дейността по осигуряване на пожарна и аварийна безопасност на територията на обслужвания участък" - УПБС - Криводол. Правилно съдът е приел, че от доказателства по делото не може да се обоснове извод, че предприетото от Кръстев пътуване в деня на злополуката до гр. Монтана е било във връзка с извършваната работа или в интерес на предприятието, тъй като същият е напуснал територията на обслужвания от него район - община Криводол и област Враца - и самоволно е предприел действия, които не са разрешени и съгласувани по съответния ред с прекия му ръководител. Не се установява и служебна необходимост от проверка за наличие на въпросните протоколи, касаещи селскостопанската техника на фирма "Агро-КП" ЕООД, обработваща земеделски площи в землището на община Криводол, именно в деня на злополуката. В тази насока правилно е прието, че следва да се отбележи и фактът, че селскостопанската техника на фирмата се намира на територията на обл. Монтана и проверката й вече е била извършена от служители на "УПБС" към ОД на МВР - Монтана, за което касаторът е бил уведомен по телефона, видно от приложените от него обяснения, и от тези на Атанас Ангелов Иванов - младши инспектор в същото управление. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че предприетите действия от Кръстев по проверка на въпросните протоколи на място не водят до извод, че същият е изпълнявал работа в интерес на предприятието, тъй като е могъл да изиска съответните протоколи от своите колеги и същите да му бъдат изпратени служебно. Предвид изложеното по отношение на касатора Кръстев не може да се приеме, че отклонявайки се от работното си място без разрешение, е действал в интерес на предприятието, както правилно е приел административният съд. Безспорен е фактът, че за извършването на проверка на изправността на селскостопанската техника не е било необходимо да предприема това пътуване извън обслужвания от него участък без уведомление или разпореждане на началника на РСПБС, още повече, че както беше посочено по-горе, безспорно е установено, че касаторът е бил уведомен по телефона за извършената проверка на въпросната техника от служители на УПБС-Монтана, протоколите от която е могло да бъдат изпратени служебно по пощата. Обоснован е изводът на административния съд, че в настоящия случай пострадалият работник се е отклонил от работното си място и е напуснал предприятието, за да извърши работа, която не е било необходимо да извършва и то в нарушение на Окръжно рег. № 26141 от 27.05.2009 г., с което са наложени ограничения на финансовите средства в ОД на МВР - Враца. С последното са предприети мерки за оптимално и целесъобразно ползване на служебните автомобили и предвид фактът, че предприетото пътуване от Кръстев не е било разпоредено от началника на РСПБС - Враца, на лицето е било наложено дисциплинарно наказание по ЗМВР "Порицание". Правилно е прието от съда, че полученото от касатора Кръстев травматично увреждане няма обективна функционална връзка с възложената и извършваната работа, поради което не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Враца е постановил правилно решение. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените за касационното производство деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,