Решение № 16573 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 914/2019 г.

Решение № 16573 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 914/2019 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Монев от [населено място], област [област], подадена против решение № 123 от 2.11.2018 г., постановено от Административен съд - Видин, Втори състав, по адм. д. № 176/2018 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съобразявайки се с подписаната декларация на 26.05.2017 г. е заявил процесните земеделски земи като угар, с което е заявил, че не желае да получава за тях финансови плащания. Изразява становище, че атакуваният от него отказ за одобрение на парцели, поради недостиг на финансови средства е несъстоятелен и незаконосъобразен и противоречи на разпоредбите на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие". Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и моли Върховният административен съд да реши спора по същество, като уважи жалбата му. Ответникът заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Н. Йорданова, която с писмено становище пледира за отхвърлянето й, като неоснователна и оставяне в сила обжалваното решение, което е законосъобразно постановено. Заявява искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. Според участващия по делото прокурор съдът е формирал обоснован извод, че оспорваният административен акт е законосъобразен, тъй като недостигът на парични средства за кампания 2017 г. е бил налице при разглеждане на заявлението на жалбоподателя, поради изчерпване на бюджета по мярката и недостигът на средства по нея в размер на 44 144 496,90 лв., съгласно нормативна регламентация съдържаща се в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е представлявал материалноправна предпоставка за отказ за одобрение. Като прегледани доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Монев за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 123 от 2.11.2018 г. е отхвърлена жалбата на Н. Монев против Уведомително писмо изх. № 01-6500/2398 от 23.04.2018 г. за отказ от одобрение на парцели поради недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издадено от зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Видин е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност. Установено е, че атакуваното уведомително писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като първоинстанционният съд не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила. Като е обсъдил аргументите на оспорващото лице първостепенният съд е счел, че обжалваният административен акт съответства и на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че от фактическа страна оспореният отказ е обоснован с недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично развитие" за кампания 2017 г. Първоинстанционният съд е преценил, че относимите в случая условия и ред за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., които разпоредби да приложени законосъобразно. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че министърът на земеделието и храните със заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. е определил 1.03.2017 г. за начална дата на прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за кампания 2017 г. относно мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В т. 2 от тази заповед е наредено, през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2005 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекологичен климат" и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Билогично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. С последваща заповед №РД 09-278/31.03.2017 г. министърът на земеделието и храните е изменил т. 2 от заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г., а с трета заповед №РД 09-361/13.04.2017 г. министърът на земеделието и храните е изменил и допълнил предходните две заповеди, като се създал т. 4 и т. 5. В относимата към конкретната хипотеза т. 4 е записано, че приемът на заявления за подпомагане да се извърши след изразено и представено писмено съгласие от страна на земеделския стопанин, че одобрението за участие и предоставянето на финансова помощ ще се извърши под условие, че е наличен или се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по мярка 11 "Биологично развитие" от ПРСР 2014-2020 г. В т. 5 е записано: "Одобрението за участие на площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за заявленията за подпомагане, приети по реда и при условията на т. 2, б. "В" и т. 4 през кампания 2017 г. да се извършва единствено при условие, че по данни на ДФЗ – РА за съответната мярка е налице наличие на финансови средства за поемане на петгодишните ангажименти по приетите заявления". При съобразяване на обявения в горепосочената заповед период за прием на 26.05.2017 г. жалбоподателят е подал Заявление за подпомагане 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" УИ 05.09.0617/07923., което заявление е придружено с Декларация /на л. 56 от делото/, собственоръчно подписана от жалбоподателя, с която същият е заявил следното: "Заявлението ми за подпомагане за кампания 2017 г. по горепосочената мярка ще бъде одобрено за участие и ще ми бъде предоставена финансова помощ, само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020 г., съгл. заповед №РД 09-361 от 13.04.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. ". От съществено значение в случая е, че в преписката е приложена Докладна записка изх. № 03-0416/1624 от 11.04.2018 г. от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" относно извършването на последващи действия, свързани с получени данни от дирекция "Финансова", за наличие на недостиг на средства за обезпечаване на нови ангажименти и нови площи по мярка 11 "Биологично земеделие". В записката е посочено, че предвид състоянието на бюджета, в случай на включване в мярката на всички нови заявения и парцели за кампания 2017 г. има недостиг на финансов ресурс в размер на 44 114 496,90 лева, с възможност да нарасне и е предложено да бъде отказано одобрението им за кампания 2017 г. Визираната докладна записка съдържа фактическите и правни основания за издаване на процесния администартивен акт и същата при приемането й в съдебно заседание на 3.10.2018 г. не е оспорена от страна на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, който правилно е установил, че с Уведомителното писмо за отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2017 г., изх. № 01-6500/2398 от 23.04.2018 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че съгласно разпоредбите на чл. 31, § 1 от Регламент № 1306/2013 г. и съгл. чл. 77, § 1 от Регл. 1303/2013 г., плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не надвишават бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични средства. В обжалваното писмо е вписано, че след извършен анализ на всички декларирани площи, животни и пчелни семейства по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2017 г. е установена липса на финансови средства за плащане на всички нови ангажименти и новозаявените парцели. С оглед на това и съобразно нормата на чл. 9 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., поради което в случая е невъзможно одобрението на нови многогодишни ангажименти или новозаявените парцели поради недостатъчен бюджет по мярката, в резултат на което е постановен и оспореният отказ – поради недостиг на финансови средства по мярка 11 "Биологично земеделие". Безспорно е установено, че атакуваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП правомощията си на изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и да издава и подписва актове за издаване на акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП", мярка 10 "Агроекологичен климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" - т. 1 и т. 7 от заповедта. Касационният съдебен състав възприема тезата на Административен съд - Видин, че в случая не е установено нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, защото правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 9 от Наредбата, според която плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. " В този смисъл е и чл. 31, § 1 от Регламент № 1306/13, съгл. чл. 77, § 1 от Регл. № 1303/2013 г., по силата на които разпоредби плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не надвишават бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични средства. От тук първоинстанционинят съд е извел вярно заключение, че действащата нормативна уредба регламентира като материалноправна предпоставка за отказ за одобрение недостигът на финансови средства. По отношение на възраженията на жалбоподателя в първоинстанционното производство срещу цитираните по-горе заповеди на министъра на земеделието и храните, следва да се има предвид, че инцидентният контрол върху тях е недопустим, доколкото визираният министър не е страна в първоинстанционното съдебно производство, поради което няма как да организира защитата си срещу възраженията на жалбоподателя. От съществено значение е, че самият жалбоподател не твърди и не е представил доказателства да е оспорил по съответния ред гореописаните заповеди в друго съдебно производство пред Върховния административен съд и да е поискал спиране на производството пред АС - Видин. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че недостигът на парични средства за обявения прием е налице при решаване на въпроса за подпомагане от компетентния орган по конкретното заявление, което означава, че отпуснатите средства са изчерпани като резултат от уважени заявления за финансиране по същата мярка и сключените договори - от представената докладна записка на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е видно, че бюджетът по мярката е изчерпан и недостигът на средства е в размер на 44 144 496,90 лева. Този правнорелевантен факт не е оспорен от страна на жалбоподателя и въпреки дадените му указания в определение от 17.08.2018 г., последният не е поискал събиране на доказателства - изслушване на експертиза или др. доказателство, с което да опровергае съдържанието на визираната докладна записка. В случая страните не са спорили относно обстоятелството, че при подаване на заявлението за подпомагане, земеделският производител е бил информиран за обстоятелството, че ще бъде одобрен по мярка 11 само при наличие на финансов ресурс за поемане на петгодишен ангажимент по подаденото заявление, като жалбоподателят е подписал изрична декларация в този смисъл. Ето защо настоящият съдебен счита, че формираните от първоинстанционния съд обосновани правни изводи не се променят и предвид факта, че заявените от земеделския производител парцели са угар и по силата на закона не им се следва финансиране, доколкото новият ангажимент относно тези площи е петгодишен и няма пречка през посочения период същите площи да се засадят с други култури, за които се дължи финансиране. В хода на касационното производство жалбоподателят не е оборил изведените от съда законосъобразни правни заключения. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящия процес следва да се уважи за сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съобразно нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,