Решение № 4305 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14895/2018 г.

Решение № 4305 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14895/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020 г. срещу решение № 2170 от 25.10.2018 г. постановено по адм. д. № 2184/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което съдът е отменил негово решение № РД–02–36-645/13.06.2018 г. за отказ да се извърши верификация и междинно плащане. Счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и пререшаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – община Свиленград, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение по жалба на община Свиленград е отменено решение № РД–02–36-645/13.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че между община Свиленград и УО на ОПРР 2014 – 2020 е сключен административен договор № РД-02-37-92/15.09.2016 г., № от ИСУН-BG16 RFOP001-2. 00-0054-C01, по проектно предложение "Енергийна ефективност на сгради в образователната инфраструктура", с обща стойност на разходите 967 666, 26 лева, предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер – 100 %. С решения на кмета на община Свиленград са открити процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет, съответно: "Оценка на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор на обект НУ "Хр. Попмарков" - гр. Свиленград; "Изпълнение на инженеринг (проектиране, строителство, авторски надзор) на обект НУ "Хр. Попмарков" - гр. Свиленград; "Строително-монтажни работи за прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект: ЦЦГ "Цветелина" - в гр. Свиленград, в изпълнение на проекта "Енергийна ефективност на сгради в образователната инфраструктура". След провеждане на процедурата по ЗОП между община Свиленград и съответния участник, определен за изпълнител, са сключени: договор за обществена поръчка за услуга BG 16 RFOP001-2. 001-0054-С01-U-05 от 27.04.2017 г., сключен между община Свиленград и "Кима консулт" ЕООД, договор за инженеринг BG 16 RFOP001-2. 001-0054-C01-S-01 от 26.06.2017 г., сключен между община Свиленград и ДЗЗД "Кей Джи Строй Попмарков" и договор за CMP BG16 RFOP001-2. 001-0054-С01-S-02 от 03.07.2017 г., сключен между община Свиленград и "Интегрирани строителни системи" ЕООД. Във връзка с направено от община Свиленград искане за плащане № 2 (междинно), органът е верифицирал обща сума на допустимите разходи в размер на 270 797, 16 лв. е и отказал верификация на сума в размер на 13 613, 78 лв. Общината е уведомена за регистрирани сигнали за нередност № 389, № 390 и № 402 в Регистъра на сигнали и нередности в УО във връзка с установено нарушение в процедурата по възлагане на обществени поръчки с цитираните по-горе три позиции. По сигнал за нередност № 389 процедурата е стартирала с писмо изх. № 99-00-6-560(1)/31.05.2018 г. (л. 48). При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО е отчел естеството и сериозността на нарушенията, като е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 5 % от съотносимите допустими разходи по посочените договори с изпълнители. По сигнал за нередност № 390 процедурата е стартирана с писмо изх. № 99-00-6-560(2)/31.05.2018 г. (л. 64). При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО е отчел естеството и сериозността на нарушенията, като е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по посочен договор с изпълнител. По сигнал за нередност № 402 процедурата е стартирала с писмо изх. № 99-00-6-599(1)/07.06.2018 г. (л. 78). При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО е отчел естеството и сериозността на нарушенията, като е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по посочен договор с изпълнител. С обжалваното решение № РД–02–36-645/13.06.2018 г., на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ УО е отказал верификация на разходи в размер на обща сума от 13 613, 78 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на твърдения за нарушения описани в сигнали № 389, № 390 и № 402 за съотносими разходи включени в искането за плащане. В решението е посочено също така, че след приключване на процедурата по администриране на сигналите за нередност и в случай на промяна размера на финансовата корекция, неверифицираните в тази връзка суми следва да бъдат включени в пълнота в следващо искане за плащане. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изисканата форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. УО прави проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание, сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност е въпрос на последваща проверка в друга процедура. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Административният акт е издаден на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Налице са и конкретни фактически основания, мотивирали органа при постановяване на оспореното решение. УО на ОПРР 2014-2020 г. е изложил мотиви, че при прегледа на представената документация е установено, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ е стартирала процедура по сигнали за нередности/подробно описани в процесното решение. Така посоченото безспорно съставлява фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови оспореното решение. Отказът от верификация и определянето на финансова корекция са два напълно различни по своята същност и процедури правни института. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Следва да се има предвид, че нормата е императивна и въвежда задължение за ръководителя на УО да откаже верификация при наличието на указаните в нормата предпоставки. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че в същата са регламентирани две отделни хипотези, при които УО може да откаже верификация – 1. непредставянето на документ или разяснение в указания срок и 2. започната процедура по администриране на нередност. В настоящият случай, от установената фактическа обстановка, а и в мотивите на оспореното решение е посочено, че отказът е мотивиран при наличието на втората хипотеза на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са входирано от бенефициера искане до ръководителя на УО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП и наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от фактическия състав обосновават извод за компетентност на УО да откаже на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност. Посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентност да откаже верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на нередността (и в зависимост от изхода й) неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Материалната законосъобразност на отказа за верификация се преценява към датата на издаването му. Релевантен факт за законосъобразността на същия е регистрирания сигнал за нередност, а не окончателния размер на определената финансова корекция. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно административният орган не е извършил верификация и плащане в размер на 13 613, 78 лева, отчетени в искане за плащане, представляващи остойностено евентуално финансово влияние, в съответствие с правната норма на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и установеният факт на започнала процедура по администриране на нередност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли подадената жалба против процесния административен акт. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно и на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК, ответникът - община Свиленград следва да бъде осъдена да заплати в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. определено в съответствие с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В първоинстанционното производство искане за присъждане на съдебни разноски от страна на УО не е направено, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение