Решение № 8226 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2013 г.

Решение № 8226 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15373/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М и М Трейдинг" ООД със седалище гр. Плевен, чрез управителите му Радка Младенова и Николай Мешински, срещу решение № 571 от 14 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 53/2013 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-12-1489/12 декември 2012 г. на кмета на община Плевен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Димитър Динев Жеков и Верка Деянова Стоянова, чрез процесуалния им представител, намират за неоснователна подадената касационна жалба. Претендират присъждане на направените пред касационната инстация разноски. Кметът на община Плевен, конституиран като ответник в производството, не е заявил становището си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на "М и М Трейдинг" ООД срещу заповед № РД-12-1489/12 декември 2012 г. на кмета на община Плевен, с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване), с което от УПИ I - "за дом на културата и българо-съветската дружба" в кв. 36б по плана на гр. Плевен се образувани три нови урегулирани поземлени имоти - УПИ I - "за дом на културата и българо-съветската дружба", а поземлени имоти с идентификатори 56722.659.1032 и 56722.659.1033 са урегулирани съответно в УПИ II - 659.1032 и УПИ III - 659.1033, като е изменено и предназначението им - за обществено обслужване. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че производството по частичното изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване) за УПИ I е започнало по искане на Димитър Динев Жеков и Верка Деянова Стоянова, които се легитимират като собственици на имоти с идентификатори 56722.659.1032 и 56722.659.1033. Проведена е процедура по разглеждане и одобряване на направеното искане, подробно описана в оспореното решение. Установено е също така, че с одобреното изменение на подробен устройствен план (план за регулация и план за застрояване) не противоречи на установените в Закона за устройство на територията правила и отстояния. Обосновано е приетото от първоинстанционния съд, че не е допуснатото нарушение от административния орган във връзка с процедурата по изменението на подробния устройствен план. В тази връзка законосъобразен е извода на решаващия съд, че в случая не е било необходимо предварителното съгласие на всички собственици на поземлени имоти, включени в УПИ I, доколкото исканото и допуснато изменение на плана не е на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Изложените в този смисъл доводи се споделят напълно от касационната инстанция. Законосъобразно е и приетото от административния съд относно наличието на посоченото в оспорената заповед основание за изменение на подробния устройствен план. Установено е по делото, че действащият застроителен план е одобрен през 1967 г., като този план не предвижда конкретните параметри на застрояването, а само предназначението на УПИ I м кв. 36а по плана на гр. Плевен. През 2008 г. е одобрен план за улична регулация, с който св. 36а е разделен на три нови квартала, като УПИ I попада в кв. 36б. С оспореното изменение на плана са прокарани вътрешни регулационни линии по имотните граници на двата имота, собственост на заявителите. По този начин УПИ I е разделен на три нови урегулирани поземлени имота, като по отношение на УПИ I е налице редуциране на площта и лицето, но не е променено предназначението и не са предвидени показатели за застрояването му. Новообразуваните УПИ II и УПИ III са с конкретно нежилищно предназначение и с конкретни устройствени показатели на предвиденото ново високо свързано строителство. Правилно съдът е отчел изминалия продължителен период от време като основание да се измени плана поради настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия. При това - противно на соченото от касатора, изменението касае целия УПИ I, а не само новообразуваните УПИ II и УПИ III. Обстоятелството, че за новообразувания УПИ I не са определени параметри за застрояването, не води до извод за допуснати нарушения при одобряването на плана, тъй като такива не са били определени и с предходния действащ план. Възраженията, посочени в касационната жалба, по същество повтарят тези, изложени в оспорването пред административния съд, който подробно и мотивирано ги е обсъдил. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на ответниците Димитър Динев Жеков и Верка Деянова Стоянова следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 250 лева на всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,