Решение № 5535 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2018 г.

ВАСVI отделение11.04.2019 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1754 от 31.07.2018 г. по адм. д. № 1625 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2153-15-102 от 11.05.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив и разпореждане № [ЕГН] / протокол Y01078 от 26.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 28.09.2017 г., от която на Н. Панайотова от [населено място], [област] е отпусната добавка от пенсията на починал съпруг. ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5535 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Панайотова от [населено място], [област], против решение № 1754 от 31.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1625 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-102 от 11.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 84 във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-102 от 11.05.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / протокол Y01078 от 26.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 28.09.2017 г., от която на Н. Панайотова от [населено място], [област] – пенсионер за инвалидност поради общо заболяване от 05.06.2017 г., е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг. С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата, след като е приел, че жалбоподателката е пропуснала 2-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, считан от датата на смъртта на наследодателя й - 31.11.2014 г. Решението е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1 и 2 от КСО. Правото по чл. 84, ал. 1 от КСО на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, възниква за пенсионера – лице с придобито право и отпусната лична пенсия на предвидените от закона основания. От фактическа страна е установено, че на жалбоподателката е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 05.06.2017 г. съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО. Тя е била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК № 2734/29.08.2017 г. с определена степен на трайно намалена работоспособност 62 на сто за срок до 01.08.2018 г. при начална дата на инвалидността 30.05.2017 г. Експертното решение е влязло в сила на 14.09.2017 г., когато медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив е издала решение за потвърждаването му. На 20.09.2017 г., в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, лицето е упражнило правото на пенсия за инвалидност, която на основание чл. 94, ал. 3 от КСО е била отпусната от датата на заявлението до ТЕЛК - 05.06.2017 г. Добавката от пенсията на починалия съпруг, на която пенсионерът има право на основание чл. 84 от КСО, се отпуска съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО: от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Разпоредбата на ал. 1 следва да бъде приложена във връзка с ал. 3 на чл. 94 от КСО, регулираща началната дата за отпускане на придобитата пенсия за инвалидност, от която в случая лицето придобива качеството на пенсионер и е субект на правото по чл. 84 от КСО. Фактът на инвалидизиране, пораждащ право на пенсия по чл. 73 и чл. 74 от КСО, не настъпва по силата на прякото действие на закона, а по силата на издаден акт от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност, който на основание чл. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето придобива задължителна сила след изчерпване на реда за обжалването му. Влязлото в сила експертно решение удостоверява с обратна дата основанието и датата, от която се пораждат пенсионните права. Най-ранната дата, на която в конкретния случай правото е могло да бъде упражнено, е 15.09.2017 г., когато издаденото от ТЕЛК експертно решение е влязло в сила. Заявлението по чл. 84, ал. 1 от КСО за отпускане на добавка към пенсията за инвалидност, на която лицето има право с начална дата 05.06.2017 г. съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, е подадено на 28.09.2017 г., т. е. в едномесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, считано от влизане в сила на експертното решение. Правото на добавка е упражнено в срока по чл. 94, ал. 1 от КСО, поради което добавката следва да бъде отпусната с начална дата 05.06.2017 г., от която на заявителката е била отпусната пенсия по чл. 74, ал. 1 от КСО и тя е придобила качество на пенсионер с право на добавка по чл. 84 от КСО. Оспореното административно решение и оставеното с него в сила разпореждане са издадени в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени, а преписката бъде върната на компетентния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1