Решение № 6550 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15455/2010 г.

Решение № 6550 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15455/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Енчо Танев Митев от гр. Бургас срещу решение № 1208/27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1324/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 0200580/23.04.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-194/17.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г. в общ размер от 7 372,27 лв. и лихви - 5 533,66 лв. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В голямата си част касационната жалба е насочена срещу ревизионния акт, а не срещу съдебното решение, което е предмет на обжалване пред настоящия съд. Основното оплакване на касатора е, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че е местно лице на България, тъй като е моряк и е пребивавал повече от 183 дни извън страната. Не е съгласен и с приетото от ревизията основание за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички законови разпоредби и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е установил, че в ревизионното производство е допуснато нарушение, тъй като ревизията е проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК поради неподаване от Енчо Митев на годишни данъчни декларации за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г., но не му е било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, но въпреки това е прието, че това нарушение не представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, тъй като ревизираното лице е могло да се защити и в хода на административното обжалване и пред съда. Относно възражението на Митев, че той не е местно лице на България по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), предвид отсъствието му от страната за повече от 183 дни, съдът го е приел за неоснователно. Съдът е обсъдил съдържащите се дефиниции в чл. 6, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) на понятието "местно лице" и "постоянно местожителство" в § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.). Освен това съдът е установил, че по делото не са представени доказателства в коя друга държава жалбоподателят е бил трайно установен. Поотделно за всяка една от ревизираните години съдът е установил по колко дни е отсъствал Митев от страната, като за 2001 г. - 266 дни, за 2002 г. - 201 дни, за 2003 г. - 188 дни и за 2004 г. - 189 дни, но е прието, че Митев не е декларирал доходи, получени в чужбина и не е представил доказателства за трайното му установяване в друга държава. Освен това съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че за 2001 г. и 2002 г. жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с "Протект-Димитър Димитров" ЕООД и е получавал трудово възнаграждение, а за 2003 г. е получил възнаграждение по договор за наемане на работа на кораб "Silver Whisper". Същото е установено и за 2004 г., когато е бил нает на работа на кораб. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда, че са били налице основанията за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ЗОДФЛ (отм.), след като е установено, че касаторът не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за нито един от ревизираните данъчни периоди. Обстоятелството, че приходните органи не са му връчили уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК е нарушение на административно-производствените правила, както правилно е приел и административния съд, но това нарушение не е накърнило правото му на защита до степен да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен само на това основание. Това е така, тъй като касаторът е имал право и възможност да представи доказателства, за да опровергае констатациите на акта и по време на административното обжалване на акта, така и в хода на съдебното производство. Освен при наличие на такова нарушение не е предвидено съдът да отмени на процесуално основание ревизионния акт и да го върне на органите по приходите, а разпоредбата на чл. 160 ДОПК задължава съдът като съд по същество да се произнесе относно дължимостта на данъчното задължение, което е и сторено от първоинстанционния административен съд. Относно оплакването на касатора, че неправилно съдът е приел, че е местно лице на България настоящият съдебен състав установи следното: Съгласно дефиницията на това понятие, регламентирана в чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) местно лице е това, което има постоянно местоживеене в България, за което касаторът не представя доказателства за обратното. От друга страна в § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) се сдържа дефиниция за "постоянно местоживеене", според която това е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Доказателства за трайно установяване на касатора в чужбина не са представени, нито той е изтъкнал такива доводи. Обстоятелството, че е получавал възнаграждение от наета работа на кораб не води до други изводи. Полученото възнаграждение от тази работа не е обложено в друга страна, поради което няма данни по делото касаторът да е загубил качеството на местно лице по смисъла на цитираните правни норми. Касаторът не се е позовал и на приоритетно прилагане на СИДДО, с оглед твърдението му, че не е местно лице на България и че по-голямата част от ревизираните периоди е пребивавал трайно в някоя друга държава извън България. Всичко това налага единственият извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че Енчо Митев не е загубил качеството си на местно лице и затова облагането му с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за ревизираните периоди е извършено законосъобразно. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,