Решение № 102 от 4.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 287/2021 г.

Решение № 102 от 4.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 287/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Плевенска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 260002 от 19.01.2021 г., постановена по внохд № 745/20 г. на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимият Г. М. П. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК. В подкрепа на първото заявено касационно основание не се излагат конкретни аргументи, като декларативно се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. На следващо място се излагат доводи за допуснато нарушение на закона предвид наличието на всички елементи, включени в състава на чл. 286, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че служителите от състава на МВР разполагат с възможността, предоставена им от нормата на чл. 194, ал. 4 от НПК да извършват действията по чл. 212, ал. 2 от НПК, респективно да образуват досъдебно производство. Според прокурора, в конкретния случай полицейският инспектор е имал правомощието да започне наказателно производство с извършването на първо действие по разследването, като в този случай има качеството на надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК. Предлага се постановената нова въззивна присъда да бъде отменена и делото се върне на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане с конкретни указания. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Дава становище, че въззивният съд е приложил правилно закона с постановяването на оправдателна присъда. Счита, че полицейският инспектор И. не е разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като не е следовател или разследващ полицай. Същият не може да се приеме и за "ad hoc" разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като не е действал при условията на неотложност по чл. 212, ал. 2 от НПК и не му е било възлагано извършването на процесуално - следствени действия по реда на чл. 194, ал. 4 от НПК. Подсъдимият Г. П., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд. Не се явява и защитникът му адв. З. П. – И., също редовно призована. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило писмено становище от защитника, който изразява съгласие с аргументите на въззивния съд относно липсата на елемент от обективната страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК – набедяването да е извършено пред надлежен орган на властта. Твърди, че от субективна страна осъщественото също е несъставомерно, тъй като от анализа на събраните доказателства не се установява наличието на престъпен умисъл у подсъдимия. Моли за оставянето в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 19 от 05.12.2019 г., постановена по нохд № 162/19 г. по описа на Никополски районен съд, подсъдимият Г. М. П. е признат за виновен в това, че на 10.07.2018 г. в [населено място], обл. Плевен, пред надлежен орган на властта – полицейски служител при РУ – Г. към ОД на МВР гр. Плевен е набедил М. Г. С. в престъпление, като знае, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години; като на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание обществено порицание. По жалба на подсъдимия, с присъда по внохд № 53/20 г. на Плевенски окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена и постановена нова, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 286, ал. 1 от НК. Срещу новата въззивна присъда е подаден протест от Плевенска окръжна прокуратура за осъждане на подсъдимия. С решение № 13 от 30.09.2020 г. по н. д. № 541/20 г. на ВКС, II н. о. присъдата е отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Като аргументи за отмяната в решението на касационната инстанция са посочени липса на мотиви, неизяснена фактическа обстановка относно качеството, в което е действал полицейският служител и изследване на обстоятелството дали е налице хипотезата на ne bis in idem. Със сега атакуваната нова въззивна присъда, постановена по внохд № 745/20 г., Плевенският окръжен съд е отменил присъдата по нохд № 169/19 г. на Никополски районен съд и постановил нова присъда, с която е оправдал подсъдимия Г. П. по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът на прокурора от окръжната прокуратура е подаден в законния срок за обжалване и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила според подалия протеста прокурор се изразява в неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Конкретни съображения кои от доказателствата са интерпретирани неправилно или са тълкувани превратно в протеста липсват, поради което касационната инстанция не може да даде отговор на изложения довод. Събраният по делото доказателствен материал е анализиран в неговата цялост, а доказателствата са тълкувани според действителното им съдържание. В мотивите на присъдата са изложени подробни аргументи кои от доказателствата са кредитирани от въззивния съд и по какви съображения. Изпълнени са и указанията на предходната касационна инстанция във връзка с хипотезата на ne bis in idem, като съдът е констатирал, че въз основа на съставения на подсъдимия АУАН за подаване на невярно и заблуждаващо съобщение на тел. 112, не е било издавано наказателно постановление и не се е развило административно наказателно производство (л. 9 от мотивите на новата въззивна присъда). Предвид изложеното не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Основен за разрешаване в настоящото производство въпрос е дали св. Д. И. – полицейски инспектор VI-V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" е надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК. Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК (отм.), началото на наказателно производство се е поставяло с изготвянето на постановление за образуването му от прокурор или следовател. Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването. По отношение на тази втора хипотеза обаче нормата на чл. 212, ал. 2 от НПК поставя ограничение по отношение на процесуално - следствените действия, които могат да бъдат извършени (оглед, освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели) и изискване тези действия да са осъществени при условията на неотложност (когато извършването им е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства). За извършването им, според чл. 212, ал. 3 от НПК, прокурорът следва да бъде уведомен незабавно, но не по-късно от 24ч. В конкретния случай полицейският инспектор Д. И. е осъществил предварителна проверка, възложена му от началника на районното управление, снемайки обяснения от Г. П. и други лица, имащи сведения за случая. Действията не са осъществени при условията на неотложност, а снетите обяснения не са закрепени в протокол за разпит на свидетели и не са представени на прокурор в предвидения в чл. 212, ал. 2 от НПК срок. Че не се касае за извършени действия по разследването, които да сложат началото на производство е видно и от обстоятелството, че досъдебното производство по делото е образувано от прокурор на 25.09.2018 г., след извършване на проверката от св. И.. Органите по чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК могат да бъдат "надлежен орган на властта" по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК само в случаите, когато бъде реализирана в действителност предоставената в процесуалния кодекс правна възможност да извършват при условията на неотложност ограничен кръг процесуално - следствени действия, изброени в чл. 212, ал. 2 от НПК. С оглед установените фактически обстоятелства очевидно се налага извод, че полицейският инспектор И. е действал като полицейски служител, а не като разследващ орган по чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК. Същият не е имал качеството на "надлежен орган на властта" по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК, поради което осъщественото от подсъдимия деяние е несъставомерно по посочения текст от наказателния кодекс. С оправдаването на подсъдимия Г. П., материалният закон е приложен правилно, поради което оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,