Решение № 498 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г.

Решение № 498 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от ЕТ "С" гр. П., представляван от собственика П. молба за отмяна на решение № 252 от 4.06.2009 г. по гр. д. № 447 по описа за 2008 г. на II гражданско отделение на Върховен касационен съд. Мотивирана е с твърдение за узнаване на две нови обстоятелства, установени-съответно със Служебна бележка от 8.09.2009 г. на РЦЗ гр. П. и с постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.06.2006 г. на РП Плевен, потвърдено с определение № 155 от 26.06.2006 г. по ч. н. х. д. № 2380/06 г. на Районен съд Плевен и пет протокола за разпит на свидетели. Двете нови обстоятелства, на които се позовава молителя се изразяват в това, че първоначално определения процент нетрудоспособност на пострадалия А. е намален от 54 % на 24% и че настъпилата на 8.05.2006 г. трудовата злополука не е вследствие на изпълнение на нареждане на техническия ръководител П., а по собствена инициатива на пострадалия, който е нарушил правилата по безопасност на труда. Счита, че ако тези обстоятелства бяха известни на съда, същият би направил други правни изводи, поради което иска да бъде отменено постановеното решение на ВКС и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание се явява единствено молителката, която поддържа искането си. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразеното становище и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска ВКС е оставил в сила потвърдително решение на въззивния съд, с което е преценено, че правилно окръжният съд е уважил предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ, като е осъдил ЕТ "С" гр. П. да заплати на Ц. К. А. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпили увреждания на здравето в резултат на претърпяна на 8.05.2006 г. трудовата злополука, както и сумата от 1 136 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на материали за операция в резултат на същата трудовата злополука, ведно със законната лихва върху общата сума от 17 136 лв., считано от 8.05.2006 г., като е отхвърлил исковете в останалата им част до 20 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди и 1 420 лв- обезщетение за имуществени вреди. За да постановят актовете си-съдилищата са приели, че отговарящият за безопасността на труда в ищцовата фирма е наредил на ищеца да предприеме действия, довели до настъпването на трудовата злополука, като са определили съпричиняване 1/5, приемайки и наличие на действия при груба небрежност от страна на пострадалия. Във връзка с тези решаващи мотиви -в настоящата молба за отмяна, молителят твърди, че поради късното узнаване на обстоятелствата по дознание № 953/06 г., приключило с горепосоченото постановление от 7.06.2006 г. -не е могъл да го поиска като доказателство по делото и да поиска повторен разпит на свидетеля П, който е дал пред съда различни показания от тези, които е изложил в хода на образуваното дознание. Именно, приетите за установени в хода на дознанието обстоятелства, че на пострадалия не е било нареждано да предприема действия, довели до настъпване на злополуката и че той самоволно е допуснал нарушения на правила по безопасността на труда - сочи като ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото. Като друго ново обстоятелство -сочи настъпилата промяна в степента на работоспособност на пострадалия, тъй като съдът се е съобразил с нея при обосноваване на изводите си относно размера на следващото се обезщетение. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да са налице - при това при условията на комулативност - следните предпоставки- 1. да е налице ново обстоятелство-такова, което е съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, 2. то/обстоятелството /следва да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ, доказващ твърдяното обстоятелство, т. е. то трябва да е достоверно, тъй като въз основа на него се атакува влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай -настоящият съдебен състав намира, че не са налице първата и третата от гореизброените предпоставки. Относно твърдяната като ново обстоятелство- промяна в степента на работоспособност на пострадалия: Представената по делото Служебна бележка от 8.09.2009 г. на РЦЗ гр. П. не установява подобен факт. От същата се разбира, че е налице експертно решение № 0* от 11.02.2009 г., определящо 24% трайно намалена работоспособност за Ц. К. А., но е посочено, че същото не е влязло в сила, тъй като "цялата медицинска документация е изпратена в НЕЛК София", която следва да се произнесе "за крайния процент трайно намалена работоспособност". Следователно - по делото няма доказателства за съществуването на обстоятелството, на което се позова молителя. Относно другото твърдяно като ново обстоятелство - за липсата на нареждане за извършване на дейността, предизвикала злополуката и за извършване по собствена инициатива, от страна на пострадалия на нарушения на правила по безопасността на труда, довели до причиняване на претърпените от него увреждания - също не са налице доказателства. Представените постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.06.2006 г. на РП Плевен, определение № 155 от 26.06.2006 г. по ч. н. х. д. № 2380/06 г. на Районен съд Плевен и пет протокола за разпит на свидетели не представляват годно доказателство, удостоверяващо настъпването на приетите за установени с тях обстоятелства. Писмено доказателство за новооткрито обстоятелство, въз основа на което може да се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК /преди чл. 231 б. "а" от ГПК-отм./ - може да е само съдебно решение или присъда на наказателен съд по обуславящ въпрос/вж. мотивите към т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Както е прието и в т. 3 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленум на ВС-за да е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.) - сега чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на решение поради имащ значение за спора факт, този факт следва да бъде установен по надлежния за това ред. Това е така, защото едва след признаването му за съществуващ по надлежния ред- този факт е станал установен. В случая- не е налице подобно установяване. С постановлението за прекратяване на наказателно производство е приключена процедурата преди съдебната фаза, а представените протоколи за разпит могат да бъдат приравнени по правно значение на писмени декларации, по смисъла на т. 4 от цитираното Постановление № 2/77 г., въз основа които не е допустима отмяна. За да е налице законовото изискване - страната да разполага с документ, доказващ твърдяното обстоятелство -следва самият документ /на който се позовава страната/ сам по себе си да представлява доказателство, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани и след като бъдат разпитани, евентуално да се стигне до друг извод, различен от направения в решението, чиято отмяна се иска. Още по-малко това може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания, каквито в случая се очакват от свидетеля П, за който се твърди, че в качеството си на свидетел -в хода на наказателното производство е дал различни показания от тези, дадени в хода на производството по делото с правно основание чл. 200 от КТ. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна за неоснователна, поради което същата следва бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение