Решение № 5416 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2009 г.

Решение № 5416 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Централен кооперативен съюз /ЦКС/ град София против решение от 31.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1429/2008 г. по описа на Административен съд - град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-311/18.07.2005 г. на кмета на район "Източен" - община Пловдив, с която е одобрено попълване на кадастралния и регулационен план на "Източна индустриална зона - II част" град Пловдив с поземлен имот № 138, кв. 7. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответниците - кметът на район "Източен" - община Пловдив, Юрий Стефанов Стоилов, Стефан Йорданов Стоилов, Емил Стефанов Стоилов, Александър Йорданов Попов и Йордан Йорданов Попов не са взели становище по касационната жалба. Ответницата Надежда Христова Леонтиева - Ангелова, чрез пълномощника си е депозирала писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЦКС срещу заповед № РД-09-311/18.07.2005 г. на кмета на район "Източен" - община Пловдив, с която е одобрено попълване на кадастралния и регулационен план на "Източна индустриална зона - II част" град Пловдив с поземлен имот № 138, кв. 7. АС е установил, че административното производство е започнало по искане на Юрий Стоилов от 21.06.2000 г. до кмета на община Пловдив - район "Източен" за издаване на скица на имот пл. н. 127, към което е представил документи, удостоверяващи вещни права върху имота: влязло в сила решение от 15.02.1995 г. по адм. дело № 3080/1993 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено отчуждаването и възстановена собствеността върху 419/1770 ид. части от имот пл. н. 127, заповед № ОА-731/08.06.2000 г. на кмета на община Пловдив, с която е отменено отчуждаването на 185/1770 ид. части от имот пл. н. 127 и заповед № ОА-61/27.01.1999 г. на кмета на община Пловдив, с която отменено общо 1168/1770 ид. части от същия имот номер 127. Районната администрация е съставила акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 28.06.2000 г., съгласно изискванията на отменения чл. 86а от ППЗТСУ. На 16.10.2000 г. с решение по т. 4 от протокол № 3 на Архитектурно-градоустройствената комисия /АГК/ при община Пловдив е взела решение да се попълни кадастралната основа на източната индустриална зона с имот пл. н. 127. След съобщаването на решението на заинтересуваните собственици, е подадена жалба от Юрий Стоилов, с която той е възразил срещу него и на 02.07.2002 г. е съставен нов акт за непълноти и грешки в кадастралната основа, придружен със скица. На 19.09.2002 г. е взето решение на ЕСУТ при община Пловдив за попълване на кадастралния план с имот пл. номер 138, който по площ и граници е идентичен с имот пл. н. 137. С решение по гр. дело № 5315/2002 г. на Районен съд град Пловдив, ЦКС е осъден да предаде владението на заинтересуваните лица в производството, като собственици на имот с площ от 1770 кв. м., представляващо пл. н. 127 по плана на Източна индустриална зона на град Пловдив. С решение от 28.06.2005 г. ЕСУТ при Община Пловдив е допуснато попълване на ПКП с нов имот пл. н. 138. Въз основа на това решение е издадена оспорената пред АС заповед. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на ЦКС срещу заповедта за попълване на кадастралния план на град Пловдив, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Направен е обоснован правен извод, че жалбата е процесуално допустима. Изложени са съображения, че са касае за промяна на собствеността върху процесния имот и след установяването й с влязло в сила съдебно решение, е попълнен кадастралния план с имот пл. н. 128. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. В касационната жалба се прави оплакване, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, която изисква актът за непълноти и грешки в кадастралния план да се състави на място и да се подпише от пряко заинтересуваните собственици, съгласно изискването на Наредба № 14/2001 г.. Тъй като съставеният акт не отговаря на тези изисквания, същият е съставен в противоречие с материалния закон. АС е отговорил на това възражение с подробни мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Съгласно изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя и пряко заинтересуваните собственици. Изключение от това правило е въведено с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно която актът за непълноти и грешки в кадастралния план не се подписва от пряко заинтересуваните лица, при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Ал. 6 на същата разпоредба предвижда, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват по съдебен ред. Правилно АС е обосновал наличието именно на цитираните разпоредби, предвид спирането на административното производство до решаването на спора за собственост с влязло в сила решение, с което е установено по безспорен начин собствеността на имота, границите му, както и факта на попълването на кадастралния имот при допусната грешка. Прилагането на съдебното решение изключва необходимостта от подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица, с оглед на наличието на сила на присъдено нещо по материалноправния спор. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е следвало да бъде приложена Наредба № 14/2001 г., която е била действаща към датата на съставяне на акта за непълноти и грешки, а не Наредба № 3/2005 г., която е действала към датата на издаване на оспорения административен акт. Предвиждането в § 9 на ПЗР на Наредба № 3/2005 г., че производствата, започнали по реда на Наредба № 14/2001 г. се довършват по реда, предвиден в нея, касаят процедурата по издаването на административния акт, но съответствието на акта с материалноправните разпоредби се определя от административния орган към момента на издаването му, с оглед на което правилно той се е позовал на действащата към тази дата нормативна уредба. Освен това е била налице и втората предпоставка на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за нанасяне на регулационните линии от приложен устройствен план като имотни граници, с оглед безспорно установената идентичност на имот 127 по стария регулационен план с новопопълнения имот пл. н. 128. Неоснователно и оплакването за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на оспореното решение, тъй като АС е отхвърлил жалбата при искане за прогласяване нищожността на административния акт. В първоначалната жалба до АС Пловдив жалбоподателят ЦКС е заявил, че счита оспорената от него заповед за недействителна и иска обявяването й за нищожна. Правилно съдът е изложил съображения по всички наведени доводи за нищожност и като е приел същите за неоснователни, е отхвърлил жалбата. Независимо дали страната поддържа оплаквания за нищожност или незаконосъобразност на административния акт, при направен извод за липсата им, съдът винаги се произнася с отхвърлителен диспозитив. Като е приел жалбата за неоснователна, правилно АС е отхвърлил същата, и е постановил правилно решение, съответстващо на разпоредбите на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, представени от страните по делото, поради което решението е обосновано. Предвид на изложеното, решението на АС следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от пълномощника на ответницата Надежда Христова Леонтиева - Ангелова, касторът следва да бъде осъден да й заплати претендираните разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,