Решение № 10620 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Минкова, срещу Решение 12483/22.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 4879/2022 г., с което, по жалбата на Билкова борса ЕООД, ЕИК 204855721, е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221121003055-091-001/06.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 508/05.04.2022 г. на касатора, с който в тежест на търговеца са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 208 666,39 лв. главница и лихви и преписката е изпратена на началника на сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на указанията по приложимото право. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК директорът на дирекция ОДОП София, представляван в откритото съдебно заседание от юрк. Петрова, заявява искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд и за присъждане на деловодните разноски за всяка инстанция, алтернативно за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба, Билкова борса ЕООД, чрез адв. Стефанов, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението, присъждане на разноски и възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея отменителни основания, валидността и допустимостта на обжалваното решение в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Първостепенният съд е приел за установено, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР Р-22221121003055-020-001/27.05.2021 г., издадена от М. М., началник сектор Ревизии при ТД на HAП Варна, връчена на адресата си по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на 08.06.2021 г. ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-22221121003055-020-002/28.05.2021 г. и Р-22221121003055-020-003/07.09.2021 г. на същия орган, с последната от които е определен срок за приключване на ревизията до 08.11.2021 г. Със Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. заместник изпълнителният директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и Заповед ЗЦУ-ОПР-9/ 21.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП определил органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл.8 от ДОПК, сред които от ТД на НАП Варна - М. М. началник сектор Ревизии , И. И., и Д. М., главен инспектор по приходите и ръководител екип. Със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. директорът ТД на НАП - София на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП наредил функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2021 г. да се изпълняват от поименно изброени служители, сред които които М. М., заемащ цитираната длъжност. Със Заповед ЗЦУ-1954/27.05.2021 г. заместник изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП и Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. разпоредил служителите на ТД на НАП, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г., да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложение към заповедта, за които компетентната ТД съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София; контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от директора на ТД на НАП София със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г., сред които и Билкова борса ЕООД София. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 3, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът от първа инстанция е приел, че правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност като последица от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. Инстанцията по същество подчертава, че универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. АССГ приема, че РА е нищожен и поради липсата на подписи на всички актове и съобщения в производството от страна на техните издатели както саморъчни, така и квалифицирани (електронни) подписи. Според първостепенния съд в ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА липсва отбелязване, че същите са създадени като електронни документи, за да бъдат подписани с електронен подпис. Решението е неправилно. Мотивираните от първостепенния съд основания за нищожност на РА се изключват взаимно при извод, че той не е подписан, преценката на материалната и териториалната компетентност на издателите му е безпредметна. С основание касаторът сочи, че по делото са представени 2 CD-R, върху които са записани ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с КЕП. В първоинстанционното производството тези документи не са възпроизвеждани чрез технически средства от съда (отваряни в електронен формат) с цел извършване на проверка на електронните подписи. Същевременно, възприемайки изводите на заключението на СТЕ, АССГ игнорира фактическите установявания на вещото лице на стр. 3, 7, 11, 17, 21, 24 от заключението, където са отразени данните, индивидуализиращи автора на електронното изявление, длъжността му, валидността на електронния подпис и на квалифицираното удостоверение за електронен подпис. Изводът на инстанцията по същество за обоснованост на заключението не съответства на противоречията между констатациите и изводите на експерта, че има забележки относно подписването .