Решение № 25 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5511/2007 г.

Решение № 25 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5511/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Хидра О. К. от гр. П. облажва и иска да се отмени Решение № 1163 от 19.06.2007 г. по гр.въз.д. № 992/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение от 19.01.2007 г. по гр.д. № 2560/2005 г. на Пловдивския районен съд по прекратеното исково производство по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от В. Д. П. и е постановил ново решение, с което искът е отхвърлен. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновани и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Х. К. е отменил прекратеното исково производство от първата инстанция по иска на Х. К. по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от В. Д. П. подправка на подписа на Х. К. и съставяне на неистински частен документ и след като е приел, че искът е допустим е разгледал спора по същество, като е постановил ново решение, с което искът е отхвърлен, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не е доказано авторството от страна на лицето, посочено за извършител на престъплението, квалифицирани като такова по чл. 309, ал. 1 НК. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на закона. Съдебното исково производство е образувано по заявения от Х. О. К. (бивша П. ) срещу Н. Н. Д. лично и като майка и законен представител на малолетния Т. Ч. Д., Н. В. Д. и Д. В. П. иск по чл. 97, ал. 4 ГПК. По делото ищцата е твърдяла, че Н. Д., лично и като законен представител на малолетния Т. Д., е сключила с В. П. предварителен договор от 1.02.2000 г. за покупко- продажба на апартамент № 2 в строяща се жилищна сграда -гр. Пловдив ул."Д" . По този договор, като продавач са записани името на Х. П. и това на В. П., по това време съпрузи. Тъй като положения подпис на продавач не е нейния, а е положен от бившия и съпруг В, счита, че така съставеният документ е неистински от гл.т. на неговото авторство, което означава, че подписът ми е подправен, извършено е престъпление, но поради настъпилата на 16.10.2004 г. В. П., престъпното обстоятелство следва да бъде установено по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Х. О. К. и В. П. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с по съдебен ред с развод през 2001 г.. През 2004 г. В. П. умира, като оставя за наследници по закон двете си деца - ответници по делото. Решение № 40/23.04.2003 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 368/2002 г., в сила от 20.04.2004 г. - Х. и В. П. осъдени да заплатят на Н. Д. лично и като законен представител на малолетното дете Т сумите, изплатени като % от продажната цена по Предварителен договор от 1.02.2000 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради разваляне на договора. По жалба на Х. К. срещу бившия и съпруг В е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, което е прекратено след неговата смърт на основание чл. 411, ал. 1, т. 5 и чл. 237, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 4 НПК. Наказателният кодекс на Република България установява, че престъпление по см. на по чл. 309, ал. 1 НК извършва всеки, който съставя неистински частен документ и го употребява за да докаже, че съществува правоотношение между посочените в него лица. При събраните по делото доказателства, че безспорно положеният подпис по Предварителния договор от 1.02.2000 г. за продавач не е на Х. П. (К.), без да е установено от кого е положен този подпис, въззивният съд е приел, че липсва основен елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. 309 ал. 1 НК - а именно установяване авторството на инкриминираното от НК деяния, т. е. не е установен дееца, поради което и е искът по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е отхвърлен законосъобразно. Изводите на въззивния съд са обосновани, в съответствие с събраните по делото доказателства. Експертизата не е установила кой е автор на подправения подпис на Х. К., а показанията на нейни брат Р за характера на бившия съпруг и за това, че е чувал от него " Х. ми е съпруга и ще я подписвам когато искам", обективно не носят информация, на базата на която да се направи пряк и безусловен извод, че именно покойният В. П. е положил подпис вместо съпругата си. Правилно въззивният съд не е ценил "протоколите от следствието" в т.ч. и обясненията на уличения В. П. ". Протоколите на досъдебното наказателно производство се явяват доказателствени средства, изготвени по друг процесуален ред, за нуждите на наказателния процес и доколкото е съдържат неблагоприятни факти от уличеното лице, което е починало, тези факти не могат да се приобщят към доказателствата, събрани в гражданския процес по иска по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)за същото престъпно обстоятелство. В тези протоколи се съдържат признание на лице, което не е дадено в рамките на гражданския процес и не може да бъде ценено в см. на обяснения дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.). Искът по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е иск за установяване само на обстоятелството, че съдържащото се в писмения документ изявление не е направено от лицето, посочено като негов автор. Установяването на престъпно обстоятелство по реда и на основание чл. 97 ал. 4 ГПК (отм.) изисква доказване на всички елементи на престъпния състав, по делото елементите на обективната страна на престъплението не са установени с доказателствените средства на ГПК. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че предмета на доказване, по заявения от Х. К. иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), включва всички елементи на престъпния състав по чл. 309, ал. 1 НК е законосъобразен. Правилно е прието, че за съставомерността от обективна страна е необходимо не само установяване факта на съставяне на неистински частен документ, но и употребата му от дееца, за да докаже, че съществува едно гражданско правоотношение. Престъплението е от категорията на т.н. резултатни и деянието е довършено, когато документът е употребен т.е. представян пред държавен или обществен орган, или пред трето лице с цел да установи съществуването на конкретно гражданско правно - в случая облигационно (договорно) правоотношение. Правилно въззивният съд е приел, че следва да е налице съставомерност на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК за да се уважи иска, като с изследва обективните и субективни предели на деянието. В гражданския процес по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) се установява престъпно обстоятелство, употребено от законодателя като равнозначен смислов израз на престъпление по см. на НК. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия