Решение № 2019 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2014 г.

ВАСI отделение24.02.2015 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ съдебно решение № 1663 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 226/13 г. Административен съд София град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2019 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С решение № 1663 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 226/13 г. Административен съд София град /АССГ/ е обявил за нищожен ревизионен акт № 2901200122 от 7.08.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП "ГДО" - гр. София, потвърден с решение № 2555 от 29.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора чрез своя процесуален представител адв. Борислав Димитров от САК взема становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 28.04.2014 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 2901200122 от 7.08.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП "ГДО" - гр. София, потвърден с решение № 2555 от 29.10.2012 г. на директора на ДОДОП гр. София. Съдът е описал подробно всички издадени заповеди във връзка с образуване и провеждане от ревизията. Анализирайки същите, е достигнал до извод за липса на доказателства, че органът по приходите Пламен Любомиров Димитров, заемащ длъжност "началник отдел "Контрол", е определен за орган, който може да възлага ревизии и да издава заповеди за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, предвид липсата на данни, какво е обусловило промяната на органа, издал заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ Петко Димитров Близнаков, с Пламен Любомиров Димитров, издал ЗОКО. Предвид липсата на правомощия за издаване на ЗОКО, определеният със същата заповед орган за издаване на РА, не разполагал с компетентност, което водело до извод за нищожност на акта. В изпълнение на задължението си по чл. 150, ал. 1 ДОПК с изпращане на жалбата до съда решаващият орган е представил преписката по издаване на акта, комплектувана със заповедите за възлагане на ревизията и ЗОКО. ЗВР са издадени от Асен Димитров Асенов "главен инспектор по приходите" в Дирекция "ГДО" при ТД на НАП "ГДО" гр. София и от Петко Димитров Близнаков "началник отдел" в същата дирекция. ЗОКО № К 1200122 от 13.07.2012 г. е издадена от Пламен Любомиров Димитров. Със заповед № 071 от 12.04.2010 г. на директора на ТД на НАП "ГДО" гр. София на органа по приходите, заемащ длъжността "началник отдел "Контрол" е възложено издаването на ЗВР, а при отсъствието му - от друг служител в отдел "Контрол", определен по реда на чл. 84 Закона за държавния служител /ЗДСл/. Предвид служебния контрол за законосъобразност на ревизионния акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е дал указания до ответника за ангажиране на доказателства за компетентност на органите по приходите Петко Близнаков, Асен Асенов и Пламен Димитров за възлагане на ревизии и за издаване на ЗОКО, както и, кое е обусловило промяната на лицата, възложили ревизията и каква е причината за издаване на заповеди от различни лица. Представена е заповед № 98 от 17.04.2012 г., с която Пламен Любомиров Димитров е назначен на основание чл. 16 ЗДСл да изпълнява и длъжността "Началник отдел "Контрол" при ТД на НАП "ГДО", считано от 17.04.2012 г. до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца. При тези данни по делото първоинстанционният съд е намерил нарушение на нормите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК /в относимите редакции/ обуславящо нищожност на РА, като издаден от некомпетентен орган, поради липса на правомощия за органа Пламен Любомиров Димитров да издава ЗОКО. Решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите /чл. 119, ал. 2 ДОПК в относимата редакция/. Органите по приходите са посочени в разпоредбата на чл. 7 ЗНАП. Административният орган притежава административна правосубектност - разполага с посочената по закон компетентност в определена сфера на държавното управление. Тази компетентност се упражнява от физическото лице, назначено на съответната длъжност, но принадлежи на органа и не следва физическото лице при освобождаването му от длъжност. Правомощието на органа по чл. 119, ал. 2 ДОПК произтича от делегирането на компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК по възлагане на ревизии. След като по силата на заповед № 071 от 12.04.2010 г. органът по приходите, заемащ длъжността "началник отдел "Контрол" в ТД на НАП "ГДО" гр. София притежава компетентност да издаде ЗВР, то същият орган е компетентен за издаде и ЗОКО по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в относимата редакция/. Това не е физическото лице, издало първата ЗВР, още повече, че в случая има доказателства, че към датата на издаване на ЗОКО № К 1200122 от 13.07.2012 г. длъжността "началник на отдел "Контрол" в ТД на НАП "ГДО" гр. София се заема по заместване по чл. 16 ЗДСл. Това е индиция, че лицето Петко Близнаков, възложило ревизията, в качеството си на "началник отдел "Контрол", към датата на издаване на ЗОКО не заема същата длъжност. Именно това е наложило назначаването на Пламен Любомиров Димитров със заповед № 98 от 17.04.2012 г. на основание чл. 16 ЗДСл на длъжност "началник отдел "Контрол" до назначаване на титуляр. Разпоредбата на чл. 16 ЗДСл урежда заемането на държавна служба по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност. ЗОКО № К 1200122 от 13.07.2012 г. следва да бъде издадена от органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, натоварен да възлага ревизии. Съгласно заповед № 071 от 12.04.2010 г. това е органът по приходите, заемащ длъжността "началник отдел "Контрол" в ТД на НАП "ГДО" гр. София. Към датата на издаване на ЗОКО "началник отдел "Контрол" е Пламен Любомиров Димитров и това е единственият компетентен в случая орган да определи органа, издаващ РА съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Некоректни са указанията на първоинстанционния съд за представяне на доказателства, кое е обусловило промяната на физическите лица, възложили ревизията. Единствените относими към този въпрос доказателства са: 1. за възлагане на компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в случая в полза на "началник отдел "Контрол" в ТД на НАП "ГДО" гр. София и 2. за лицето, заемащо тази длъжност към датата на издаване на ЗВР и ЗОКО, респ. за заместването му по чл. 84 ЗДСл във връзка със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОСС на ВАС. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства, че длъжността "началник отдел "Контрол" в ТД на НАП "ГДО" гр. София се заема от Петко Близнаков, което обуславя компетентността му да издаде ЗВР № 1100128/28.03.2011 г. и ЗВР № 1200122 от 4.04.2012 г. Към датата на издаване на ЗОКО № К 1200122 от 13.07.2012 г. длъжността се заема от Пламен Любомиров Димитров, въз основа на заповед № 98 от 17.04.2012 г. С оглед заеманата длъжност ЗОКО е подписана от компетентен орган по приходите, респ. определеният със същата заповед орган по приходите Юлиана Иванова Величкова разполага с компетентност да издаде ревизионния акт. Като е достигнал до противен правен извод, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя отмяната му на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Доказателствата за компетентността на органите, възложили ревизията и издали ЗОКО, са представени още пред първоинстанционния съд и са били достатъчни за обосноваване на извод, че РА е издаден от компетентен орган. Няма пречка доказателства за компетентността на органа да бъдат представени с касационната жалба. Същите са относими, както към наведените в жалбата касационни оплаквания, така и към служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК относно съответствието на решението с императивни законови разпоредби, каквито са тези, уреждащи компетентността на административния орган. Неоснователни са доводите на ответника по касация за непосочване на конкретни касационни оплаквания и недопустимост на приложеното към касационната жалба писмено доказателство - заповед № ГДО-65 от 17.04.2012 г. на директора на ТД на НАП "ГДО", с която на Пламен Любомиров Димитров във връзка със заповед № 98 от 17.04.2012 г. се възлага издаването на ЗВР по чл. 113 ДОПК. Изложеното обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав с оглед липсата на произнасяне по същество на спора. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1