Решение № 9143 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 25/2019 г.

Решение № 9143 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 25/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено като неправилно решение № 474/13.11.2018 г. по адм. д. № 138/2018 г. на АС – В. Т., с което е отменен РА № Р-04001517002674-091-001/31.10.2017 г. на ТД на НАП-В. Т.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо 16 714 лв, от които 15 014 лв юрисконсултско възнаграждение и 1700 лв държавна такса. В писмен отговор по частната жалба на другата страна поддържа, че е неоснователна и моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по нея 500 лв. Ответницата по касационната жалба Д. Меразчийска по съображения в защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли да й бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Д. Меразчийска е подала частна жалба против определение № 447/27.11.2018 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че посочването в протокола от съдебното заседание на 25.10.2018 г., че се иска присъждане на разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съставлява списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Моли определението да бъде отменено и да й бъдат присъдени разноските за депозит за вещо лице 200 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04001517002674-091-001/31.10.2017 г. на ТД на НАП-В. Т., с който е възложена отговорност на Д. Меразчийска за задължения на "Олимпия 13" ЕООД по ЗДДС за периода м. 7 - 10. 2013 г. общо 352 713, 24 лв със 144 976, 23 лв лихви на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Задълженията са определени в ревизионния акт № Р-22221415000511-091-001/30.07.2015 г. на ТД на НАП-В. Т., съставен на "Олимпия 13" ЕООД, тъй като Меразчийска е била управител на дружеството през периода м. 7 – 10. 2013 г., в който са подавани справки-декларации по ЗДДС с вписани данни от фактури, по които доставките не са осъществени, вписани са в дневника за покупки и дневника за продажби, с което е ползвано право на приспадане на данъчен кредит без основание. В РА е прието, че Меразчийска като управител на дружеството е укрила факти и обстоятелства, които е била длъжна да декларира пред НАП. Прието е също, че поведението на Меразчийска е в причинна връзка с невъзможността да бъдат събрани определените в РА, съставен на "Олимпия 13" ЕООД, данъчни задължения по ЗДДС за внасяне данък 352 713, 24 лв със 144 976, 23 лв лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил извод за незаконосъобразно възлагане отговорност на Меразчийска за задълженията на дружеството, на което е била управител на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно. По чл. 19, ал. 1 от ДОПК който в качеството си на член на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Цитираната разпоредба изисква да са извършени действия по укриване на факти или обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите в качеството на управител. Съдът е приел, че е доказано укриване на обстоятелства, които по закон Меразчийска като управител на дружеството е следвало да декларира пред органите по приходите, след като по чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството. Съобразен с чл. 36 от ЗЗД е изводът на съда за възникване на последиците от подаване на справките-декларации от упълномощено лице направо за представлявания. Счетоводните регистри на дружеството, годишния финансов отчет за 2013 г., баланс, отчет за приходи и разходи, справките от счетоводните регистри, представени в ревизионното производство, са подписани от Меразчийска като управител на дружеството – лице, което е отговорно за достоверността на декларираните в тези документи данни по ЗСч поради което законосъобразен е изводът на съда, че е доказано наличието на предпоставката от чл. 19, ал. 1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Съдът е обсъдил събраните доказателства - банкови извлечения, от които е видно, че в периода 28.06. – 28.11.2013 г. са изтеглени общо 290 989, 22 лв от банковите сметки на дружеството, но погрешно е приел, че за тези обстоятелства има констатации в РД. Констатациите в този смисъл са в решението на директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т., постановено по жалбата против РА, в което не могат да се правят нови констатации, различни от приетите в РА и РД, поради което не следва да се обсъждат от съда. Ревизионното производство на дружеството е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 30.01.2014 г. Обезпечение на вземанията по това производство е наложено с постановление за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството от 18.09.2015 г. от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело против дружеството за събиране на задълженията по влезлия в сила РА от 30.07.2015 г. В изпълнителното производство е установено, че дружеството няма активи и авоари по сметките си. След като обезпечението на вземанията по РА, съставен на дружеството е наложено едва в изпълнителното производство, правилен е изводът на съда, че не е доказана пряка причинна връзка между декларираните неверни данни от управителката и последвалата невъзможност да бъдат събрани публичните задължения на дружеството, при липса на констатации в РД и РА за изтеглени от нея средства от сметките на дружеството в банките и липса на констатации за извършени разпореждания от управителката с активи на дружеството, които общо да покриват размера на несъбраните задължения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответницата има право на разноски за касационната инстанция в размер 9000 лв. При минимално възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 6057, 13 лв заплатеното адвокатско възнаграждение от 9000 лв не е прекомерно. По частната жалба: Доводът на ответницата, че изброяването на разноските в протокола от съдебно заседание на 25.10.2018 г. представлява списък на разноските е неоснователен. При изброяването на разноските не са посочени техните размери, поради което определение № 447/27.11.2018 г. по същото дело следва да бъде оставено в сила. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по частната жалба в размер 500 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответницата 8500 лв разноски за касационните производства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,