Решение № 5844 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2093/2011 г.

Решение № 5844 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2093/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Авенди" ООД гр. София против решение № 3916/30.11.2010 г. по адм. д. № 4636/2008 г. на Административен съд - София град като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск против НАП за присъждане на обезщетение в размер на 1040830 лв. претърпени имуществени вреди, претърпени от неправомерно задържане 54181 бр. бутилки алкохол, иззети като веществено доказателство от РДВР - Варна и бездействие на данъчните органи да ги предадат съгласно определение от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на Варненския районен съд. Относно неоснователността на иска съдът е изложил съображения, че не са установени незаконосъобразни действия и бездействия на данъчните органи относно задържането на стоката като веществено доказателство по наказателно дело по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като твърдяните фактически бездействия са извършени преди влизане в сила на АПК, а от друга страна е налице неизпълнение на съдебен акт (посоченото определение по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС), защитата за което е по друг правен ред, включително и административнонаказателна отговорност. Решението е правилно като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обуславящи неприложимост на отговорността, предвидена в чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е бил собственик на стока - 53862 бр. бутилки алкохол, които са иззети с протокол за претърсване и изземване от 7.01.2005 г. по дознание № 20/2005 г. на СИП-РДВР-Варна. По същото е образувано НОХД № 4218/2005 г. на Варненския районен съд, приключило с оправдателна присъда от 7.11.2005 г., потвърдена с решение № 280/17.04.2006 г. по ВНОХД № 2040/2005 г. на Варненския окръжен съд. Процесната стока на дружеството-жалбоподател е била веществено доказателство по делото, поради което с определение от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на ВАС, постановено на основание чл. 304, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 НПК (отм.) и чл. 299, ал. 1, т 11 НПК (отм.) съдът е постановил да бъдат върнати на дружеството иззетите като веществено доказателство бутилки алкохол. Същевременно на дружеството-жалбоподател е издадено наказателно постановление № 5-4496/29.12.2005 г. за налагане на имуществена санкция по ЗА и отнемане в полза на държавата на 54181 бр. бутилирани спиртни напитки, необлепени с акцизен бандерол. С решение № 1794/9.10.2006 г. по НАХД № 551/2006 г. на ВС наказателното постановление е отменено само в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на бутилките алкохол, а с решение № 955/18.12.2006 г. по КНАХД № 2107/06 г. на ВОС е отменено изцяло наказателното постановление. След постановяване на определението от 21.11.2005 г. по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС е подадена молба от дружеството с вх. № 70-00-1932/22.12.2005 г. да бъдат върнати веществените доказателства по това дело (54181 бр. бутилки с алкохол) до директора на ТДД-Добрич. По искането е осъществена кореспонденция с данъчните органи, които се позовават на факта, че изземването е постановено от органи на наказателното производство по делото, а досежно поставената конфискация по наказателното постановление липсва влязъл в сила съдебен акт. При така установените фактически обстоятелства по делото законосъобразни са изводите на съда, че не са налице незаконосъобразни административни актове на данъчните органи, нито незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 21 АПК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 АПК е неприложима, тъй като оспорените бездействия за извършване на фактически действия от страна на ТДД не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП (отм.), действал до 1.01.2006 г., когато са осъществени оспорените бездействия. Невръщането на веществените доказателства по НОХД, когато това е разпоредено с влязъл в сила акт на съда, представлява неизпълнение на съдебен акт, за защитата против което е предвиден друг правен ред. След влизане в сила на АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши, е защитимо по реда на чл. 256- чл. 257 АПК, доколкото това задължение за административния орган произтича от закон. В случая задължението за връщане на веществените доказателства произтича от съдебен акт, а не по силата на закон. Не е необходимо издаването на друг съдебен акт, нито акт на друг съдебен или административен орган, за да бъдат върнати стоките на лицето, посочено в определението по НОХД № 4218/2005 г. на ВРС. В този смисъл е и влязлото в сила решение № 12693/28.10.2009 г. по адм. д. № 6507/2009 г. на ВАС - I отделение, приложено като доказателство в производството относно липсата на незаконосъобразност на твърдените от жалбоподателя незаконосъобразни бездействия на данъчните органи. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че не е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране деликатната отговорност на ответната страна. Касационната жалба е основателна в частта на обжалваното решение, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 21266 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следващото се минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лв., в който смисъл решението в тази му част следва да се измени. Жалбоподателят следва да заплати на НАП разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв., представляващо възнаграждение за представляващия юрисконсулт, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение