Решение № 486 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 529/2009 г.

Решение № 486 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 529/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци А. Р. А. (чрез нейния баща и законен представител Р. А. ) и П. И. М., за всички - чрез повереника им адв. Б на подсъдимия Й. С. П., срещу решение № 244 от 25 юни 2009 г. на Софийския апелативен съд, НО - 5 състав, по внохд № 357/2009 г., с което е изменена в санкционната й част и е потвърдена в останалата й част присъда № 5 от 23 март 2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановена по нохд № 12/2009 г. по описа на този съд. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се възразява приложението на института на условното осъждане за наложеното на подсъдимия П наказание лишаване от свобода, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Възразява се също и отказът на съда да присъди претендираните обезщетения за неимуществени вреди в пълния им размер. Отправено до третата инстанция искане е за изменяване на атакувания съдебен акт при отмяна на приложението на чл. 66 от НК и уважаване изцяло на предявените граждански искове. Единственото оплакване в жалбата на подсъдимия Й е за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Претендира изменяване на решението на въззивния съд при намаляване на техните размери. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и граждански ищци не участват лично. Представляват се от повереника си адв. Б, която поддържа касационната жалба. Жалбоподателят - подсъдим Й. П. също не участва лично. За него се явява защитникът му адв. В, който поддържа подадената жалба и изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира и двете жалби за неоснователни, а атакуваният съдебен акт - за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е изменена в санкционната й част присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Й. С. П. за това, че на 23 юни 2008 г., в с. Н., община Т., при управление на л. а. "Фиат Темпра", С 7773 МВ, в нарушение на правилата за движение - чл. 8, ал. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от ЗДП и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Г. С. и средна телесна повреда на П. И. М., изразяваща се в счупване на лявата лопатка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. 3, б. "б" от НК и чл. 343г от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, както и на една година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Ангажирана е също така и гражданската отговорност на подсъдимия П, като е осъден да заплати на гражданския ищец А. А. (чрез баща й Р. А.) обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени й с деянието неимуществени вреди, заедно със законните последици. Претенцията до пълния й размер от 120 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Осъден е да заплати и на гражданския ищец П. М. обезщетение в размер на 8000 лева за причинени й неимуществени вреди, заедно със законните последици, а претенцията до пълния й размер от 20 000 лева е отхвърлена. Присъдени са направените по делото разноски в полза на частните обвинители и граждански ищци и в полза на държавата, както и дължима държавна такса върху присъдените обезщетения, като са възложени в тежест на подсъдимия. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производство, инициирано по жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимия, с напълно идентични оплаквания като направените и в касационните жалби, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наложените на подсъдимия П наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС на по две години всяко от тях и е увеличен изпитателният срок за наказанието лишаване от свобода на четири години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци А. А. и П. М. Жалбата е неоснователна. Акцентът в нея е поставен върху заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, изразяваща се в приложението на института на условното осъждане, макар и при увеличен от въззивния съд изпитателен срок. Изложените в подкрепа на оплакването доводи са напълно идентични с тези във въззивната жалба на страните и касаят степента на обществена опасност на деянието и дееца, която е оценена като висока, както и изпълнението на целите на наказанието по чл. 36 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание. В подкрепа на оплакването за нарушаване на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размерите на присъдените обезщетения, не са наведени конкретни доводи. Изложените в жалбата съображения не биха могли да бъдат споделени, защото не кореспондират с данните по делото и със закона. В тази връзка следва да се отбележат някои несъмнени констатации по приложението на закона при индивидуализацията на наказанието и определяне на начина на неговото изтърпяване. Първо, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК. На следващо място, решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция - "...поправяне на осъдения...", което съвсем не означава, че не се отчита въздействието и върху останалите граждани. Основното при преценката на съда обаче остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимият П не следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, могат единствено да бъдат споделени, защото почиват на доказателствата по делото и на закона. Всичко, установено в производството за личността на подсъдимия, за неговото социално поведение и трудова ангажираност, за липсата на минали осъждания, за отношението му към извършеното деяние и последиците му, за неговото процесуално поведение и съдействие в хода на делото, дават основание за извода, че съответните положителни промени в съзнанието му и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави, не изисква отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото, т. е. не налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Отлагането на изтърпяването му за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила, наред с наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, в достатъчна степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия като водач на МПС. Допуснатите от подсъдимия три предходни нарушения на правилата за движение през 2007 и 2008 г. (справка на л. 208 от сл. д.), за които е санкциониран по административен ред с глоби и отнемане на контролни точки, несъмнено са относими към оценката на личността на подсъдимия и неговата степен на обществена опасност, но те в достатъчна степен са съобразени от съда и са поставени в основата на решението му за увеличаване на размерите на наложените наказания и на изпитателния срок. А конкретната степен на обществена опасност на деянието не се разкрива като особено висока в рамките на този вид престъпление, не само с оглед на конкретните нарушения на правилата за движение на подсъдимия П, но и с оглед причиняването на вредоносния резултат и от поведението на пътя като водач на МПС на самата пострадала Ц. С. При определяне на размерите на присъдените обезщетения съдът е съобразил всички установени в тази връзка по делото обстоятелства, както и съпричиняването на резултата, като правилно е оценил възможното възмездяване на загубата на родител от малолетната А. А., както и обезщетяването на претърпените болки и страдания от пострадалата М. Нелепата и внезапна загуба на родител е вреда, която в житейски аспект няма материален еквивалент за детето, на каквато и възраст да е то. Затова възмездяването на болките и страданията, понесени от наследника, се ръководи от юридическите принципи и критерии в нормите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът е съблюдавал при определяне на размера на присъдените обезщетения. Те не са занижени, защото са съобразени с обстоятелствата по делото, посочени по-горе, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост, вложен в чл. 52 от ЗЗД. По жалбата на подсъдимия П: Жалбата е неоснователна. Единственото оплакване, което тя съдържа и което се поддържа и в съдебно заседание, е за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. За да увеличи размерите на тези наказания с по шест месеца всяко от тях, съдът е изложил съображения в две насоки - относно личната обществена опасност на дееца във връзка с наличието и на предходни констатирани нарушения на правилата за движение и относно обществената опасност на конкретното деяние във връзка и с неговата разпространеност и обществена чувствителност и нетърпимост към извършването му. Тези съображения на въззивния съд няма причини да не бъдат споделени и това е така, защото: Данните за допуснатите от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение бяха посочени по-горе и обсъдени именно във връзка с оценката на личната обществена опасност на дееца и извършената от въззивния съд промяна на размерите на наложените му наказания. Макар и относително не много тежки (неправилно спиране и паркиране, липса на предпазни колани и пр.), тези нарушения сочат на тенденция на поведение на пътя от страна на подсъдимия П, несъобразено с правилата и изискванията на закона, както и правилно е оценено от въззивния съд. На следващо място, следва да се има предвид, че обстоятелствата, определящи степента на обществена опасност на деянието по чл. 54 от НК, са винаги конкретни и са свързани с обективното отрицателно въздействие на извършеното не само върху обекта на посегателство, но и върху обществените отношения въобще, върху съзнанието и чувствата на гражданите. Именно на тази плоскост е извършил оценката си въззивният съд и е изложил убедителни аргументи за това (стр. 6 от решението), поради което направените в жалбата на подсъдимия възражения следва да бъдат преценени като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение