Решение № 6657 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2016 г.

Решение № 6657 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. А. К. от гр. В. против решение № 731 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2655/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против РА № Р-03-1402180-091-001/15.04.2015 г., потвърден с Решение № 333/16.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Претендират се и сторените в производството разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - В., при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на В. А. К. от гр. В. против РА № Р-03-1402180-091-001/15.04.2015 г., потвърден с Решение № 333/16.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на В. А. К. за данъчни периоди м. 07.2010 г. -м. 12.2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и м. 01.2014 г. -м. 04.2014 г. са установени задължения: 1. За вноски във фонд ДОО на самоосигуряващи се лица по КСО, общо в размер на 2 427.60 лв. и лихви за просрочие - 866.56 лв.; 2. За вноски във фонд ДЗПО-УПФ на самоосигуряващи се лица по КСО, общо в размер на 966 лв. и лихви - 350.52 лв.; и 3. За вноски в НЗОК на самоосигуряващи лица по ЗЗО, общо в размер на 772.80 лв. и лихви - 220.07 лв. По отношение на валидността на акта съдът е приел, че Ревизионният акт е издаден от компетентен орган от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и от ръководителя на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК съгласно заповеди /л. 33-44 от делото/ и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Посочил е, че действително РД е съставен и подписан само от един от членовете на екипа, определен със ЗВР, което е нарушение на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ДОПК, но същото не е от категорията на съществените такива, а още по-малко обуславя нищожност на РА. След като е обсъдил възраженията на жалбоподателя, досежно процесуалната законосъобразност на акта, съдът е констатирал, че не са допусканти от органа съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на оспорения РА. Същият е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити - името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. При издаването му органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът след като е обсъдил и преценил събраните доказателства и приложимата материалноправна уредба е приел, че жалбоподателя К. е имал качеството на самоосигуряващо се лице и след 01.07.2010 г. - датата на прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице, респ. е подлежал на осигуряване. Като неоснователно е преценено възражението на същия относно неправилно определен размер на осигурителните вноски, тъй като осигурителният му доход не е установен на база влязъл в сила РА. В случая осигурителните задължения са изчислени не на база реализиран доход от трудова дейност на жалбоподателя, а само върху минималния размер на дохода съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година поради качеството му на работещ съдружник в "Студио 2x1" ООД и в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 8 от КСО. Именно във връзка с изложеното съдът е приел, че обжалваният РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на В. А. К. като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд В. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон изводите на съда, че РА е издаден от компетентен орган и в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на Административен съд В. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална законосъобразност на оспорения РА. По делото е безспорно установено, че В. А. К. е декларирал осигурителен доход като самоосигуряващо се лице само до 30.06.2010 г., а след тази дата, с нарочна декларация - прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице, респ. не е внасял осигуровки. След тази дата е продължил да бъде съдружник и съуправител в "Студио 2х1" ООД, което от своя страна, е изпълнител по договори за услуги - проектиране и авторски надзор с "К. Е." ЕООД и "Християнска ангелска баптистка църква", изготвени и осъществени от жалбоподателя. Именно във връзка с доказателствата по преписката извършваната трудова дейност от К. го квалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а като такова подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Обосновано и с мотиви, който се споделят от настоящия състав съдът е приел, че размерът на осигурителните задължения е определен правилно от ревизиращите органи, а именно осигурителните вноски са изчислени върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, регламентиран в ЗБДОО за съответната година. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на претендирания - 610,17 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение