Решение № 16630 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2019 г.

Решение № 16630 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Домейн Мараш" ЕООД, ЕИК 831555043, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Лозенец, ул. "Златовръх" № 52, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Х. Трандев, със съд. адрес гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 23, ет. 2, против Решение № 821/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6036/2018 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № Р-229/32-136150 от 14.05.2018 г. на Директор на Агенция "Митници" и е осъдено дружеството за разноски. От изложеното в касационната жалба се налага изводът, за изложени твърдения за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията могат да се систематизират така: съдът не е осъществил дължимата проверка на оспорените от дружеството обстоятелства от фактическа страна, като не е изложил съображения, относно вида и размера на непогасените публичните задължения на дружеството; допуснато нарушение на принципа на служебното начало от административния орган, което не е релевирано от съда; неправилно е прието от фактическа и правна страна, че са на лице материално правните предпоставки на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, вкл. и с аргументи че публичните задължени на дружеството за били разсрочени към датата на издаване на оспореното решение и че са били на лице активи, които да послужат за обезпечаването им; респ. че същите са погасени към месец Декември 2018 г., т. е. преди приключване на устните състезания по делото, поради което и е следвало да намери приложение новелата на чл. 142, ал. 2 от АПК; нарушаване принципа на съразмерност. Претендира се отмяна на решението на АССГ и отмяна на Решението на Директора на Агенция "Митници" и присъждане на разноски. Тези съображение се поддържат и в открито съдебно заседание от процесуалния представител адв. Трандев. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Фердинандова, за което представя подробни писмени бележки, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение № Р-229/32-136150 от 14.05.2018 г. на Директор на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 вр. чл. 53, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1 от ЗДАС е отнет и е прекратено действието на Лиценз № 448 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNCA00306000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00306002, с адрес на склада с. Воденичане 8693, УПИ I-189, кв. 32, по плана на с. Воденичане, община Стралджа, обл. Ямбол. От фактическа страна съдът е приел за установено, че обжалваното решение е издадено въз основа на получено Уведомление с изх. № С170022-053-0000044 от 03.10.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София, от което е установено, че "Домейн Мараш" ЕООД има непогасени публични задължения в размер над 5 000 лева, които не се погасяват от длъжника и не е предложено надлежно обезпечение /съгласно данните в НАП длъжникът няма активи/ и са предприети действия по принудителното им събиране. Изпратено е писмо Рег. № 32-290846/19.10.2017 г. на Зам. Директора на Агенция "Митници" до "Домейн Мараш" ЕООД, с което дружеството е уведомено за така постъпилото уведомление, съответно – относно наличие на предпоставки за отклонение от издадения лиценз за управление на данъчен склад, свързани с разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, което съставлява основание по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 1 от същия закон за прекратяването на издадения лиценз, като изрично е посочено, че същото съставлява уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК. Същото е редовно връчено. Установено е, че в отговор с писмо рег. № 32-296246 от 24.10.2017 г. "Домейн Мараш" ЕООД е представил Протокол изх. № С170022-026-0028333/23.10.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, от съдържанието на който се потвърждава образуването на изпълнителното дело през 2015 г., налагането на обезпечителни мерки върху банковите сметки на длъжника и представянето от същия на 16.10.2017 г. на погасителен план за разсрочване на задълженията му към фиска на месечни вноски и окончателно погасяване до 15.04.2018 г. Административния съд е установил, че по този повод в хода на административното производство е изискана информация от ТД на НАП – Пловдив за наличието на висящо, респ. приключило производство по Отсрочване и разсрочване на публичните задължения на "Домейн Мараш" ЕООД, като от получените отговори - писмо изх. № С170022-178-0023457/06.11.2017 г. съответно рег. № 32-326631 от 21.11.2017 г., писмо рег. № 32-119247 от 25.04.2018 г. и писмо изх. № С180022-178-0008987 от 03.04.2018 г. съответно рег. № 32-136298 от 14.05.2018 г., с първото от които е удостоверено, че е погасителният план е приет с цитирания протокол, но задълженията не са отсрочени или разсрочени, а като цяло с всички тях, че както към 06.11.2017 г., към 03.04.2018 г. и към 18.04.2018 г. дружеството продължава да има непогасени публични задължения над 5 000 лева, които не се погасяват и не са надлежно обезпечени /дружеството не притежава активи, в банковите му сметки няма наличност/, като същите не са отсрочени или разсрочени, няма невлезли в сили актове. При така установеното от фактическа страна АССГ е приел, че Решение № Р-229/32-136150 от 14.05.2018 г. на Директора на Агенция Митници е издадено от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 ЗАДС и отговаря на изискванията за форма. Прието е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, безспорно е установено от фактическа и права настрана, че са на лице основанията за отнемане и прекратява действието на лиценз № 448 доколкото дружеството е престанало на отговаря на условието по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, а именно има налични непогасени публични задължения в размер на над 5 000 лева, както не са на лице изключенията на правната норма, а именно не се установява публичните задължения да са били отсрочени или разсрочени, респ. надлежно обезпечени към датата на издаването на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/. Отчетен е фактът, че липсва конкретика относно размера на публичните задължения, но същото е прието за несъществено, при възприетата липса на активи, притежавани от юридическото лице, които да послужат за обезпечаването им. С аргумента, че съответствието на ИАА с материалния закон се преценя към датата на издаването му /чл. 142, ал. 1 от АПК/, като несъотносимо към законосъобразността на Решението на ответника по касация е възприето, представеното Удостоверение от ТД на НАП - София, че към 19.12.2018 г. "Домейн Мараш" ЕООД няма непогасени публични задължения. Това е възприето и да не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. С оглед на така установените факти първоинстанционния съд е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, с който се отнема лиценза за управление на данъчен склад и се прекратява неговото действие. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав подробно е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал кореспондиращи фактически и обосновани правни изводи. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС предвижда, че действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза, а в ал. 2, т. 1 е предвидено, че лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. В случая е възприето, че дружеството е престанало да отговаря на условието, визирано в чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС - да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на инстанцията по същество, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила, както и че към момента на издаване на акта на митническия орган, търговското дружество има непогасени публични задължения, които не произтичат от невлезли в сила актове, и те не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, при което е достигнато и до законосъобразното заключение от съда, че касаторът е престанал да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Изискванията на закона са императивни, поради което административният орган в условията на обвързана компетентност правилно е отнел издадения на дружеството лиценз и е прекратил неговото действие, след като е уведомил лицето по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК и му е предоставил възможност да ангажира доказателства и е изискал относимите такива служебно, както правилно първоинстанционният съд е приел. От приобщения доказателствен материал по делото по несъмнен начин се установява, че към 14.05.2018 г. дружеството има ликвидни и изискуеми публични задължения над 5 000 лева, като същите не са обезпечени, разсрочени и/или отсрочени. Изложените в касационната жалба, довод относно липсата на конкретика на посочените най-общо публични задължения принципно са верни, но следва да се посочи, че от представения от самото дружество Протокол изх. № С180022-026-0013911 от 28.05.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София е видно, че само първата месечна вноска за погасяването на дълга съгласно предложения погасителен план е 50 000 лева, поради което и се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че този пропуск е несъществен. Неоснователно е това възражение и в аспекта на спазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, на който се позовава касатора. Безспорно в случая се касае до дейност към която законодателят е поставил по-високи изисквания с оглед значимостта на регулираните обществени отношения, самата правна норма не поставя изискване за размер на непогасените публични задължения, като администрацията очевидно с оглед съблюдаване именно принципът на чл. 6 от АПК е приела своево рода праг на същественост – размер над 5 000 лева, а в случая каза се по-горе от доказателствата по делото категорично се установява, че размерът на публичния дълг е над 50 000 лева. Напълно необосновано в тази насока се излагат доводи за несъобразяване с целта на закона, при конкретно установената фактическа обстановка. Категорично необосновани са твърденията на касатора, че същият разполага с активи които да послужат за обезпечението на дълга – при доказателствена тежест за същия /така общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/ по делото вкл. и пред касационната инстанция не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока, като от своя страна административният орган е ангажирал надлежни такива за липсата на такова обезпечаване. Неоснователно е и възражението, че в случая публичните задължения са били надлежно разсрочени /от приложените доказателства се установява, че се поддържа тази хипотеза, а не отсрочване на дълга/, поради което е на лице изключението визирано в чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Съгласно чл. 183, ал. 1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Същото е предвидено и в чл. 187а ал. 1 ДОПК по отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени от НАП. В първия случая компетентният орган е визиран в чл. 184, ал. 1 от ДОПК, а във втората хипотеза – в чл. 187б ал. 1 от ДОПК. Сроковете за приключване на производство са дадени съответно в чл. 185, ал. 4 от ДОПК и чл. 187в ал. 2 от ДОПК. Във всички случаи производството приключва с издаване на нарочен административен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 185 от ДОПК, съответно чл. 187в ДОПК. От приложените по делото доказателства обаче, както правилно е приел и първоинстанционния съд не се установява да е издаден положителен за касатора краен акт в това производство /такъв акт не е никой от представените протоколи по чл. 226, ал. 2 от ДОПК, съобразно и конкретното им съдържание/ – т. е. процесните публични задължения да са били отсрочени или разсрочени, респ. към датата на издаването на оспорения ИАА не е на лице и висящо производство в този смисъл, съответно липсват доказателства за висящо съдебно производство по повод постановен изричен или мълчалив отказ. Не на последно място в унисон с трайно установената съдебна практика първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, че представеното доказателство, че към 19.12.2018 г. са погасени всички публични задължения на "Домейн Мараш" ЕООД, е ирелевантно, тъй като основанията за законосъобразност на акта следва да са налице към датата на неговото издаване. В този смисъл практиката на ВАС е последователна, че що се касае до приложението на чл. 142, ал. 2 от АПК нови факти от значение за делото са само тези, "които могат да променят съществувалото към момента на издаването на административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на адресата на акта". Това не следва да са "новосъздадени", т. е. възникнали след издаването на акта факти, с изключение на тези, на които законът придава обратно действие" /в този смисъл Решение № 4111 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 360/2014 г., Решение № 11747 от 04.10.2018 г. на ВАС, по адм. дело № 7082/2018 г., Решение № 3674 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2018 г. Решение № 2575 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2014 г., VII о. /. Или като е достигнал до извода, че последващото плащане на публичните задължения на дружеството не променя заключението, че към датата на издаване на оспореното решение същото не е отговаряло на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният ИАА се явява материалнозаконосъобразен. Следователно обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора и изричната претенция за това на ответника по касация се дължат сторените в процеса разноски под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Агенция "Митници". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на Първо отделение: