Решение № 68 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 759/2009 г.

Решение № 68 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 759/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от Й. М. Х., оспорваща по реда на чл. 243 НПК прекратяването на наказателно производство. Наказателното производство е прекратено с постановление от 17 септември 2009 г. на прокурор от Шуменската районна прокуратура, а Шуменският районен съд с определението си от 9 октомври с. г. по чнд № 1515/2009 г. е оставил без уважение жалбата на Й. Х. срещу постановлението (вместо да го потвърди - арг. от чл. 243, ал. 5, т. 1 НПК). Шуменският окръжен съд, на свой ред, е отменил определението на ШРС, но едновременно с това е прекратил въобще съдебното производство за обжалване на постановлението на прокурора. Предмет на сегашната касационна проверка е именно актът на ШОС - определение № 425 от 16 ноември 2009 г. по вчнд № 567/2009 г. С него е прието от една страна, че определението на ШРС е правилно, но също така, че Й. М. не е между лицата, които могат да оспорват и него, и постановлението на прокурора преди него. В касационната си жалба Й. М. изобщо не се спира на частта от определението на ШОС, която й отрича правото да оспорва прекратяването на наказателното производство. Жалбоподателката предпочита отново да възрази срещу самото прекратяването на това производство по давност. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът, според когото подадената жалба е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното определение. То и без друго не е оспорено в частта му, която подлежи на касационна проверка - отреченото качество на М. на "пострадал" по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК, довело и до прекратяване на съдебното производство по нейната жалба. В частта му относно приложението на давността в наказателното производство, обжалваното определение е окончателно (чл. 243, ал. 7 НПК). Дори обаче М. да беше оспорила отреченото й процесуално качество, касационната жалба също би била неоснователна. При това жалбата подлежи на отхвърляне независимо дали ще бъде споделен лаконичният извод на ШОС, че "За деяние по чл. 309, ал. 1 от НК ... [М. ]...не може да се легитимира с качеството на "пострадало лице". Същественото в случая е, че ако настъпят, вредите от преустройството на избеното помещение на М. ще бъдат поправени със заплащане на обезщетение от подобрителя на имота (вж. на с. 2, края на абз. 1, от постановлението на прокурора, както и потвърждението му от документите в т. 1 от дос. произв.) - т. е. става дума не за претърпени, а за бъдещи вреди от употребата на документа, за който се твърди, че е фалшифициран, а тези вреди освен това ще бъдат възмездени, все обстоятелства, които имат решаващо значение за приложението на чл. 74, ал. 1 НПК. Ръководен от изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение