Решение № 59 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 635/2010 г.

Решение № 59 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 635/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 182 от 1.03.2010 г. по гр. д. № 1832/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, постановено на 23.03.2009 г. по гр. д. № 3172/2006 г., за отхвърляне на предявения против [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до предявения размер от 40 000 лева. С определение № 809 от 23.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и критериите по чл. 52 ЗЗД. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и необоснованост, с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция изцяло, с присъждане на законната лихва от увреждането и разноски. Ответникът по касация - [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за настъпилите, в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил, неимуществени вреди за ищцата/сега касатор/. При определяне размера на обезщетението, позовавайки се на медицинските експертизи, решаващият състав е преценил, че за репариране на неимуществените вреди е необходима сумата 12 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът е отхвърлен. Като недоказано е отхвърлено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно поради нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт правилно решаващият състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл са и постановените по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна практика / напр. Р. 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и др./ Видно от мотивите към въззивното решение, съдът, позовавайки се на медицинската документация и заключенията на неврохирургичната и травматологична експертизи, е приел, че при настъпилото на 11.03.2006 г. ПТП, по вина на Слави В., ищцата е претърпяла множествени травмени увреждания изразяващи се в: счупване на дясна бедрена кост, контузия на главата с оток и подкожен кръвоизлив, сътресение на мозъка, травматична церебрастения, които са се отразили изключително неблагоприятно на придружаващи заболявания, като израз на това въздействие е и получен през 2007 г. исхемичен мозъчен инсулт. Независимо от продължително проведеното лечение, вкл. и оперативно, здравословното състояние на ищцата е незадоволително, с неблагоприятна прогноза, с предстоящи още по-тежки оперативни интервенции. Всички тези конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, водят до извода, че въззивният съд не е спазил точно съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. В резултат на това дължимото на пострадалата обезщетение е занижено и с оглед точното приложение на закона - чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищцата, определен към момента на увреждането, да се завиши с още 8 000 лв., или общо 20 000 лв. Предявеният срещу застрахователя пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е основателен за посочената сума, или допълнително следва да се присъдят още 8 000 лв., считано от 11.03.2006 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. въззивното решение е правилно, предвид липсата на основание за по-висок обем на действително претърпени към този момент неимуществени вреди от страна на ищцата/сега касатор/. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в посочената част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На жалбоподателката /ищца/ следва да се присъди допълнително още 8 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати на Я. К. 30 лв. разноски по делото за касационната инстанция, а в полза на ВКС държавна такса в размер на 320 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение