Решение № 2264 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2016 г.

Решение № 2264 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕАД, седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Младост 4", ул. "Околовръстен път" № 265 срещу Решение № 665 от 24.06.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 953/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Т. Б." ЕАД срещу Акт за установяване на публично вземане № П-02-25683 (1) от 10.07.2015 г. на орган по приходите в О. Е. П., с който на дружеството, за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г., са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 113 080,75 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Т. Б." ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, което е довело до неправилни правни изводи и неправилно приложение на чл. 177, ал. 2 и чл. 168 АПК. Не е отчел, че преди датата на издаване на оспорения акт съдът е отменил разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П. (Наредбата) и Общинският съвет е приел нова редакция на чл. 17, а оспореният акт е издаден на основание на отменената разпоредба.

Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза и е разпитал свидетел с неотносими към предмета на спора въпроси. Събраните доказателства за периода 2006 - 2010 г. съдът неправилно е отнесъл към предмета на делото. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На основата на недопустими доказателства съдът прави погрешни фактически и правни изводи.

В мотивите на съдебното решение се съдържат очевидни и съществени противоречия. Съдът многократно променя изводи се за правното основание, на което е приет оспореният акт - на новоприетия или на отменения чл. 17 от Наредбата. Не отговарящ на действителността е и изводът на съда, че избраният метод на калкулиране на отпадъците е според количеството на извозените и депонирани отпадъци. От доказателствата по делото е безспорно, че размерът на таксата е определен на база промил от балансовата стойност на имота, поради което и актът е оспорен.

Неправилно съдът приема, че оспореният акт е материално законосъобразен. Не е отчел, че оспореният акт е в нарушение на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви оспорения акт за нищожен, алтернативно - да го отмени като незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. И., Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Финансово-стопанска дейност" в О. Е. П., счита същата за неоснователна. Решението на съда е мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. О. Б., Адвокатска колегия, гр. К.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно, постановено на базата на установените с допустими доказателствени средства факти, от които са изведени законосъобразни правни изводи. Спазена е предвидената в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ поредност.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

III. Фактите по делото:

1. "Т. Б." ЕАД е собственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот ХI-за производствено-стопански и търговски дейности, кв. 23, находящ се в с. Г. Е. П., нотариален акт № *, том II, дело № 180 от 01.08.2006 г. и разрешение за ползване от 13.12.2007 г.

2. На 04.09.2006 г. и на 25.02.2008 г. "Т. Б." ЕАД подава декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за имота като посочва отчетна стойност съответно 1 041 158,72 лв. и 8 593 390,44 лв.

3. На 04.10.2012 г., кметът на О. Е. П., със Заповед № 833, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определя границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ - с. Г. Е. П. попада в район, в който общината ще предоставя и трите вида услуги, като услугата сметосъбиране и сметоизвозване за с. Г. Е. П. за кофи тип "Бобър" с обем 1 100 л. се предоставя два пъти седмично.

4. На 05.11.2012 г. "Т. Б." ЕАД подава до О. Е. П. - отдел "Местни данъци и такси", декларация за определяне на таксата за битови отпадъци като декларира, че за имота в с. Г. Е. П. ще ползва два броя контейнер тип "Бобър". Декларацията е получена от общината на 05.11.2012 г.

5. На 23.11.2012 г. председателят на Общинския съвет Е. П. връща на "Т. Б." ЕАД декларацията от 05.12.2012 г., "тъй като същата не е подадена по реда на чл. 19 или чл. 19а от НОАМТЦУТОЕП и не е от компетентността на Общински съвет Е. П.". По делото няма данни за получаване на писмото от "Т. Б." ЕАД.

6. На 20.12.2012 г., с Решение № 518, Общинският съвет Е. П. определя размера на таксата за битови отпадъци за 2013 г. като "за фирми - 5, 25 промила", съответно за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,04 промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения - 0,86 промила; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2,35 промила.

7. На 11.01.2013 г., с Решение № 463, постановено по административно дело № 11251/2012 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 472 от 13.06.2012 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 800/2011 г., с което са отменени чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата.

8. На 21.05.2013 г. Общинският съвет Е. П. публикува обява за отмяната от съда на чл. 17 от Наредба - http:/www. elinpelin. org/news-7-5.html.

9. На 25.07.2013 г., с Решение № 744, Общинският съвет Е. П. приема изменение на чл. 17, т. 2 от Наредбата.

10. На 30.07.2013 г. общинският съвет публикува изменението на чл. 17 от Наредбата - http:/www. elinpelin. org/news-6-15.html.

11. На 02.10.2013 г. кметът на О. Е. П., със Заповед № 838, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определя границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ - с. Г. Е. П. попада в район, в който общината ще предоставя и трите вида услуги, услугата сметосъбиране за с. Г. Е. П. за кофи тип "Бобър" с обем 1 100 л. се предоставя два пъти седмично.

12. На 30.10.2013 г., "Т. Б." ЕАД подава до О. Е. П. - отдел "Местни данъци и такси", декларация за определяне на таксата за битови отпадъци като декларира, че за имота в с. Г. Е. П. ще ползва два броя контейнер тип "Бобър". Декларацията е получена в общината на 07.11.2013 г.

13. На 20.02.2014 г. Общинският съвет приема Решение № 887, с което определя размера на таксата сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане, като за с. Г. Е. П. за съд "Мева" 52 извозвания, цена 136,19 лв.; за съд "Бобър" 104 извозвания, цена 2 224,56 лв.; за 4м3 52 извозвания, цена 6 427,20 лв.

14. На 26.08.2014 г., със Заповед № 668-1, кметът на О. Е. П. определя старши инспектор "местни данъци и такси" в Дирекция "Финансово-стопанска дейност" - Х. З., да изпълнява правомощията на орган по приходите при установяване на задължения за местни данъци и такси.

15. На 10.07.2015 г., орган по приходите - Х. З., на основание чл. 107, ал. 1, 2 и 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), издава Акта за установяване на публично вземане № П-02-25683 (1), с който установява на "Т. Б." ЕАД за периода 01.01.2013 - 31.12.2014 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 113 080,57 лв. Актът е издаден на основание чл. 16 и 17 от Наредбата, приета с Решение № 1246 по Протокол № 47 от 16.12.2010 г., и Решение № 518 по Протокол № 15 от 20.12.2012 г. като размера на таксата е определен на база отчетната стойност на имота, която е 9 634 549,16 лв. при данъчна оценка 1 026 599,60 лв., и за услугата сметосъбиране и сметоизвозване 2,04 промила, за услугата обезвреждане - 0,86 промила, и услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2,35 промила.

16. На 24.07.2015 г. "Т. Б." ЕАД обжалва пред началника на Дирекция "Финансово-стопанска дейност" в О. Е. П. Акта за установяване на публично вземане № П-02-25683 (1).

17. В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на Дирекция "Финансово-стопанска дейност" не се произнася по жалбата.

18. На 19.10.2015 г. "Т. Б." ЕАД оспорва пред съда Акта за установяване на публично вземане № П-02-25683 (1).

19. В хода на съдебното производство съдът служебно:

а) назначава съдебна експертиза със задача:

1. Попада ли имотът на жалбоподателя в границите на районна, в който общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ?

2. В периода 2006 г. - 2010 г. извършвала ли е общината дейности по предоставяне на услугите в района, в който попада имота на жалбоподателя - с. Г. Е. П.?

3. Осигурени ли са съдове за съхраняване на битови отпадъци в близост до имота на жалбоподателя за процесния период?

4. Притежава ли О. Е. П. собствено депо за обезвреждане на битови отпадъци или използва регионалното депо на територията на О. Г. М.?

5. Какъв е размера на таксата за битови отпадъци за имота, определен на пропорционална основа, какви са задълженията за 2006, 2008 и 2010 г. и правилно ли е определен размера в оспорения акт?

6. В таблица да установи сумата за всеки от компонентните на таксата.

7. Съществува ли през периода 2008 г. - 2013 г. технология на сметосъбиране и сметоизвозване в района на О. Е. П., която да позволява отчитане на количеството битови отпадъци за всеки отделен потребител? Б. ли е възможно да се определи количеството на събраните битови отпадъци на дружеството, като се съобрази декларираният от фирмата - изпълнител на услугата, брой на поставените в имота контейнери и периодичността на сметосъбиране?

б) разпорежда разпитването на свидетел - лицето, заемащо длъжността "екология и транспорт" в общината;

в) задължава ответника да представи доказателства за извършване на услугите.

20. В хода на съдебното производство "Т. Б." ЕАД възразява за относимостта към спора на служебно допуснатите от съда доказателства.

21. В хода на съдебното производство:

а) свидетелят Т. дава показания, че О. Е. П. не притежава собствено депо, а ползва депото в О. Г. М., извозването на съдовете за смет в с. Г. Е. П., съгласно заповедта на кмета, е един път седмично, за периода 2006 - 2010 г. общината е извършвала дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в с. Г. Е. П., в близост до имота на "Т. Б." ЕАД има съдове за сметосъбиране.

б) вещото лице дава заключение, че:

имотът попада в границите на района, в който общината предоставя услугите: за 2006 - сметосъбиране и сметоизвозване, за 2007 - трите услуги; за 2008 - сметосъбиране и сметоизвозване; за 2009 г. - трите услуги; за 2010 г. - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

за периода 2006 - 2010 г. общината е извършвала и трите услуги в района на с. Г. Е. П.;

общината е осигурила съдове за сметосъбиране;

О. Е. П. няма собствено депо, а ползва депото на О. Г. М.;

не изчислява размера на таксата на база пропорционална основа върху отчетната стойност поради непредставени данни от общината;

представя в табличен вид задълженията за такса за 2006, 2008, 2010 г.;

в периода 2008 - 2013 г. съществуващата технология не е позволявала отчитането на количеството битови отпадъци за всеки потребител;

правилно е определен размера на таксата по оспорения акт.

22. В хода на съдебното производство ответникът представя доказателства за извършване на услугите - договор с О. Г. М. за ползване на депо за обезвреждане на битови отпадъци, договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, озеленяване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, снегопочистване, пътни листове, месечни актове за отчитане на дейността, месечни актове за депониране на отпадъци, месечни актове за изплащане на суми за депониране на отпадъци.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Приема, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като от датата на влизане на Решение № 463 в сила - 13.01.2013 г., разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е отменена и на 25.07.2013 г. е приета нова разпоредба на чл. 17, т. 2 от Наредбата, с оглед на което "за процесния период следва да се приеме, че има налице изработена методика, по която на всички данъчно-задължени лица следва да се определи дължимата такса ТБО", както и че "в случая няма прилагане от страна на Общ. Е. П. на модел на определяне на ТБО за 2013 г. и 2014 г. по текстовете атакувани по съдебен ред и в последствие отменени с решение на ВАС".

Съдът приема, че таксата е определена в размер на 5,25 промила като е "приложен принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ". Съдът приема също, че "Н. О. е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определянето й с наредбата, тъй като е длъжен по силата на законовата норма да се съобрази с определената поредност. В случая е избран метода на калкулиране на ТБО да се определя в левове, според количеството на извозените и депонирани битови отпадъци, за което има приложени доказателства в административната преписка. "

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на "Т. Б." ЕАД.

Изводът на съда е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Видно от касационната жалба касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока. Излага конкретни доводи в подкрепа на твърдяните пороци, които ще бъдат разгледани в контекста на мотивите на съда.

1. По твърдението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че в хода на съдебното производство съдът е събирал неотносими към предмета на делото доказателства. Този довод на касатора е основателен.

Видно от краткия и ясен оспорен акт с него на касатора са определени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2013 - 31.12.2014 г. С оглед на това предмет на съдебната проверка за законосъобразност е само и единствено определената на касатора такса за този период. Служебното назначаване на съдебна експертиза за периода 2006 - 2010 г. е фрапиращо непознаване на предмета на делото и възпрепятстване на конституционното право на съдебна защита на страните по делото чрез възлагането на задължения за ангажиране на доказателства, които нямат абсолютно никакво отношение към предмета на спора.

Наред с това следва да се посочи, че със служебно поставените на вещото лице задачи съдът е нарушил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, защото е допуснал съдебна експертиза не за установяването на възникнали по делото въпроси, за които на съда са необходими специални знания, а за извършване на прости аритметични действия - умножение на две числа (отчетната стойност на имота по промилите) и за установяване на факти и обстоятелства, които не могат да бъдат установявани с вещо лице или които са правни въпроси по своята същност.

Попада ли имота в границите на района, в който общината предоставя услугите, не се установява с вещо лице (още повече икономист), а с писмени доказателства - заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, нотариалният акт за имота, а ако съдът не може да прецени попада ли имота в границите на района, в който общината предоставя услугите, въз основа на тези доказателства следва да задължи ответника да представи извлечение от устройствения план на съответната община, за да установи местонахождението на имота, тъй като доказателствената тежест за този факт е на органа - това е елемент от фактическия състав на задължението за такса за битови отпадъци. Само ако чрез тези доказателствени средства не може да се установи попада ли процесният имот в границите на района, в който общината предоставя услугите, съдът би могъл да ползва помощта на вещо лице, но което има нужните специални знания.

Дали общината е предоставяла услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в периода 2006 - 2010 г., освен, че е ирелевантно за предмета на спора, не може да се установява със заключение на вещо лице. Това, което вещото лице е установило чрез експертизата си е, че общината е имала сключен договор за извършване на услугите и е извършвала плащания по този договор. Тези факти не се установяват с вещо лице, а с писмени доказателства, каквито по делото са представени.

Дали общината е осигурила съдове за сметосъбиране "в близост до имота на жалбоподателя" вещото лице изобщо не може да установи, защото няма как на 29.03.2016 г. да установи имало ли е съдове в периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. Това, което вещото лице сочи - осигурени два боря съдове, се установява с писмени доказателства - от органа и от касатора.

Д. О. Е. П. има собствено депо за обезвреждане на битови отпадъци и дали има договор за ползване на регионалното депо в О. Г. М. не се установя със заключение на вещото лице, а с писмени доказателства. Впрочем, вещото лице е преразказало договорите на двете общини, които са приложени по делото.

Какъв е размерът на дължимата такса за 2006, 2008 и 2010 г. е ирелевантно за предмета на спора.

А дали правилно е определен размера на таксата с оспорения акт е въпрос, на който съдът следва да отговори въз основа на преценката на всички доказателства по делото, а не вещото лице.

Видно от изложеното съдът действително е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е събирал неотносими доказателства и е използвал недопустими доказателствени средства за установяване на релевантни за предмета на спора факти и обстоятелства.

В случая обаче, тези нарушения не са съществени, защото събирането на неотносими доказателства не се отразява на установяването на обективната истина, тъй като по делото са налични годни писмени доказателства, които установяват релевантните факти и обстоятелства за релевантния период.

Видно от представените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и нотариалния акт, удостоверяващ собствеността на процесния имот, имотът на касатора попада в границите на района, в който общината е декларирала, че ще предоставя и трите вида услуги. Имотът, видно от посоченото в нотариалния акт, е индивидуализиран като урегулиран поземлен имот в строителните граници на населеното място - с. Г. Е. П., а нотариалният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда доказателствена сила досежно възприетите от нотариуса факти и частен диспозитивен документ в частта, която материализира волеизявленията на страните за сключване на договор за покупко-продажба и елементите на сделката, в т. ч. нейният предмет. Следователно, в случая, в качеството си на частен диспозитивен документ нотариалният акт установява неизгодни за касатора факти - че имотът се намира в строителните граници на населеното място. Впрочем, този факт не се и оспорва от касатора.

По делото са представени споразумение от 03.10.2005 г. между О. Е. П. и О. Г. М. за ползване на регионалното депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци, чийто срок на действие е осем години, както и анекс към договора за поети от О. Е. П. ангажименти по развитие на депото и месечни актове за депониране на битови отпадъци в регионалното депо в О. Г. М. за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. Представени са фактури за извършено плащане от О. Е. П. за депонирането на битовите отпадъци и за извършените отчисления на основание Постановление № 207 на Министерския съвет от 16.09.2010 г. за определяне на размера и реда за отчисленията по чл. 71е от Закона за управление на отпадъци (отм., в сила до 01.12.2013 г.).

По делото са представени договор за възлагане на обществена поръчка с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, озеленяване, поддържане на чистотата на публичните територии и снегопочистване в населените места на О. Е. П., сключен на 10.11.2003 г. между О. Е. П. и "АЕС-Х" ООД, със срок на действие десет години, считано от 23.12.2003 г. и договор между същите страни със същия предмет от 31.10.2013 г. със срок 60 месеца. Представени са месечни актове за сметоизвозване с посочени населено място, кратност, брой съдове и цена, обем на извършеното зимно улично почистване, извозване, ръчно метене. Представени са пътни листове на специални автомобили за събиране и сметоизвозване с посочен маршрут, включващ с. Г. Е. П.

Представени са подадените от касатора до О. Е. П. - "отдел "МДТ", декларации по образец за декларирани брой съдове за 2013 г. и 2014 г. на количеството битови отпадъци.

С оглед на така представените от органа и от касатора писмени доказателства релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства са надлежно установени. Поради това, в случая, допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила - събирането на ирелевантни доказателства и използването на недопустими средства за доказване на релевантни факти и обстоятелства, не са съществени, защото релевантните факти и обстоятелства са доказани по делото с надлежни доказателства.

2. По твърдението за необоснованост на съдебното решение:

Касаторът твърди, че изводът на съда за приложимата наредба е необоснован и по-точно очевидно и съществено противоречив.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът най-напред приема, че размера на таксата в обжалвания акт е определен на основание чл. 16 и 17 от Наредбата, редакция, приета с Решение № 1246 от 16.12.2010 г., т. е. редакцията, отменена с Решение № 463 от 10.01.2013 г. Същото съдът приема и по отношение на таксата за 2014 г. След това, на стр. 6, съдът приема, че "таксата е изчислена и определена съгласно новите правила и размери, въведени с текста на Г. втора "Местни такси", Раздел I "Такса за битови отпадъци", приета с Решение № 23 по Протокол № 744 от 25.07.2013 г. " Следователно, налице е вътрешно противоречие в мотивите на съда.

Същото е относимо и за приетото в края на мотивите, че "Н. О. е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определянето й с наредбата, тъй като е длъжен по силата на законовата норма да се съобрази с определената поредност. В случая е избран метода на калкулиране на ТБО да се определя в левове, според количеството на извозените и депонирани битови отпадъци, за което има приложени доказателства в административната преписка. "

Първото изречение на този абзац съдържа очевидно противоречие - хем общинският съвет има възможност да избере способа, хем е задължен да спази поредността на регламентираните в закона способи за определяне на размера на таксата. Второто изречение е абсолютно несъответно на фактите по делото. Първо, неясно какъв е "метода на калкулиране". Второ, таксата не е определена "според количеството на извозените и депонирани битови отпадъци", защото и в оспорения акт, и в заключението на вещото лице изрично е посочено, че определянето на таксата е на базата на пропорционалния метод - определен промил на база отчетната стойност на имота.

Видно от горното по основния за делото въпрос - приложимият нормативен акт и начина на определяне на размера на таксата, съдът е изложил противоречиви и неясни мотиви, което прави довода на касатора за необоснованост на съдебното решение основателен.

3. По съответствието с материалния закон:

С оспорения акт на касатора са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. Задълженията са установени и за трите компонента на услугата по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За да бъде дължима таксата за тези услуги е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: първо, общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; второ, кметът на общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на тяхното предоставяне; трето, имотът на лицето да попада в границите на район, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата; и четвърто, общината фактически да е престирала услугата.

Член 67 ЗМДТ, редакция към процесния период, регламентира начина на определяне на размера на таксата. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване размерът на таксата се определя съобразно количеството битови отпадъци. Съгласно алинея 2, когато количеството на битови отпадъци не може да бъде определено размерът на таксата се определя на ползвател или на пропорционална основа, определена от общинския съвет.

Що се отнася до размера на таксата, то съгласно алинея 3, когато размерът на таксата се определя на база количеството битови отпадъци, в нея се включва и таксата за обезвреждане на битови отпадъци. Съгласно алинея 4, редакция към процесния период, размерът на таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя на ползвател или на пропорционална основа, определена от общинския съвет.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че кметът на общината, със заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил и за 2013 г., и за 2014 г. границите на районите, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, определил е вида на услугите - и трите по смисъла на чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Безспорно е също, че имотът на касатора попада в границите на район, в който общината ще предоставя и трите услуги.

Безспорно е също, че общината фактически е предоставяла и трите услуги - по делото са представени доказателства за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване в с. Г. Е. П., за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за ползването от общината на депо за обезвреждане на битови отпадъци.

Спорът по делото е за начина на определяне на размера на таксата.

Към 01.01.2013 г. в сила е следната редакция на чл. 17, т. 2 от Наредбата:

"Размерът на таксата се определя в левове, както следва:

2. за нежилищните имоти на предприятия, за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване размерът на таксата се определя пропорционално (в промили) върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. "

Тази разпоредба е отменена с Решение № 463 от 10.01.2013 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което се отменя нормативен административен акт влиза в сила от деня на обнародването на съдебното решение по начина, по който е бил обнародван отменения административен нормативен акт. Законодателят не е определил срок за обнародването на съдебното решение от общинския съвет вероятно защото не е допускал, че орган на местното самоуправление няма да изпълни съдебно решение и разпоредба на закон.

От доказателствата по делото е видно, че Общински съвет Е. П. е публикувал обява за отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата на 21.05.2013 г. като не публикува самото съдебно решение.

На 25.07.2013 г. общинският съвет, с Решение № 744, приема нов чл. 17 от Наредбата, в който алинея 1 гласи:

"Размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия се определя:

1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и обявената от общината честота на сметоизвозване;

2. пропорционално в промил на базата на данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ, когато не може да се установи за всеки отделен имот количеството на битовите отпадъци".

В Решение № 744 не е посочено от кога разпоредбата влиза в сила. От публично достъпната информация е видно, че новата разпоредба е публикувана на 30.07.2013 г. С оглед на това и в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията нова разпоредба е в сила от 04.08.2013 г.

По делото няма доказателства, а и публично не е достъпна такава, Общинският съвет да е приел размер на таксата при определяне според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранение, въпреки изрично дадените от съда указания на органа за представяне на доказателства във връзка с оспорения акт. Нещо повече. Самият орган в оспорения акт не се позовава на такова решение, а на Решение № 518 от 20.12.2012 г. и определените с него размер на таксата на базата на пропорционалния метод - 5,25 промила.

Следователно, от 10.01.2013 г. разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е отменена от съда, но до 21.05.2013 г. общинският съвет не обявява отмяната, а изобщо никога не обявява съдебното решение, на 25.07.2013 г. е приета нова редакция на чл. 17, т. 2 от Наредбата, като от 04.08.2013 г. тя е в сила, но няма данни общинският съвет да е приел размер на таксата според количеството битови отпадъци за 2013 г.

Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК общинският съвет е длъжен да уреди правните последици от отменения нормативен административен акт. Вярно е, че съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМДТ в течението на годината не се допуска изменение на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци, но в случая още в началото на годината - 10.01.2013 г., общинският съвет е бил напълно наясно, че приетият от него начин на определяне на размера на таксата е отменен и е бил длъжен максимално бързо да регламентира начина на определяне на размера на таксата при хипотезата на възможност да се определи количеството на битовите отпадъци, защото това е законово изисквани и задължение, по силата на съдебно решение.

Общинският съвет, в Решение № 744, с което приема изменение на чл. 17, т. 2 от Наредбата, не приема, че в общината е невъзможно определянето на количеството битови отпадъци за отделния ползвател, напротив, изрично приема възможността размера на таксата да бъде определян на база на количеството битови отпадъци. Количеството на битовите отпадъци обективно може да се определи при положение, че общината е посочила вида на съдовете и честотата на извозване, каквото кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е сторил. Необходимо е било единствено определянето на цена на количеството битови отпадъци, определени на базата на съдовете и честотата на извозване. Но общинският съвет не е приел такова решение.

Това поведение на общинския съвет фактически прави невъзможно определянето на такса за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане за 2013 г., защото органът не е създал необходимите правни предпоставки за определяне на размера на таксата при приетия от него за възможен начин на определяне на таксата на базата на количеството отпадъци.

Следва да се посочи, че касаторът надлежно и своевременно е уведомил общината за броя на съдовете, които ще ползва през 2013 г. Факта, че председателят на общинския съвет лично е върнал на касатора подадената по образец декларация като е посочил, че тя не е подадена по реда на чл. 19 или 19а от Наредбата е ирелевантен, първо, защото декларацията не е адресирана до общинския съвет, а до кмета на общината и е получена от служител на общината. Предоставянето й и на общинския съвет не променя факта, тъй като компетентният орган - кметът на общината своевременно е уведомен. И второ, председателят на общинския съвет няма компетентност да се произнася по декларирания от съответното лице брой на заявените за ползване съдове, тъй като това е преценка на лицето. В случая не става въпрос за освобождаване от заплащане на такса по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Става въпрос за деклариране на броя на необходимите съдове, което е право на касатора по силата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а и по силата на приетата разпоредба на чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Факта, че общинският съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ не е регламентирал ред за подаване на декларации за количеството ползвани съдове при положение, че съдовете се предоставят от общината, не може да лиши лицето от правото да определи броя на съдовете, които с оглед на определената от кмета честота на извозване, ще ползва през съответната година.

За 2014 г. общинският съвет приема Решение № 887, с което определя размера на таксата сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане, в т. ч. за с. Г. Е. П. за съд "Бобър" 104 извозвания, цена 2 224,56 лв. Решение № 887 е отменено с Решение № 683 от 10.07.2014 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 326/2014 г., оставено в сила с Решение № 5382 от 13.05.2015 г. на Върховния административен съд по административно дело № 12505/2014 г. По делото няма доказателства за прието друго решение на общинския съвет за определяне на размера на таксата съобразно количеството на битовите отпадъци, въпреки дадените от съда указания на ответника за представяне на доказателства. В оспорения акт органът се е позовал на Решение № 518 от 20.12.2012 г. и определените с него 5,25 промила.

Касаторът и за 2014 г. своевременно е декларирал пред кмета на общината количеството съдове, които ще ползва.

Видно от изложеното, само и единствено поради неизпълнението от общинския съвет на задължението му за обявяване на съдебното решение, с което е отменена разпоредба от нормативен административен акт, и неприемането на размер на таксата на база на количеството битови отпадъци, при приета от органа възможност за определяне на размера на таксата на база на количеството битови отпадъци, е налице обективна невъзможност да се определи размер на таксата за битови отпадъци за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане, защото липсва елемент на фактическия състав на задължението за таксата.

Съдът не е отчет липсата на елемент от фактическия състав на задължението за такса за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане е постановил - размер на таксата на база на количеството битови отпадъци. Съдът не е отчел, че органът се е позовавал на отменен към датата на дължимост на задължението нормативен акт - чл. 17, т. 2 от Наредбата, приет с Решение № 1246 от 16.12.2010 г. Отмененият нормативен акт не е годно правно основание за дължимост на такса. Законът задължава ползвателя на услугата да заплати такса, но за да се определи законосъобразно размерът на таксата е необходимо общинският съвет не само да приеме разпоредба, с която да определи начина на определяне на размера на таксата - въз основа на количеството, но и да определи размера на таксата за съответното количество. Като не е сторил това Общинският съвет Е. П. е оставил недовършен фактическия състав на задължението за такса по отношение на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане. Таксата за услугата обезвреждане, с оглед на чл. 67, ал. 3 ЗМДТ, следва да бъде включена в размера на таксата, определен въз основа на количеството битови отпадъци по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, поради което изложеното е относимо и за нея.

С оглед на горното за касатора за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. не е налице задължение за такса за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане, тъй като не може да бъде определен размера на таксата при приетия от общинския съвет начин на определяне въз основа на количеството, при липсата на определен от общинския съвет размер на таксата и при декларирани от касатора брой съдове, които ще бъдат ползвани.

Съдът, като не е установил тази материална незаконосъобразност на оспорения акт е постановил неправилно съдебно решение, което в тази част следва да бъде отменено. Това значи отмяна на установените задължения за 2013 г. и 2014 г. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на по 19 654,48 лв. и за обезвреждане в размер на по 8 285,71 лв. и съответните лихви за забава.

За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, изрично регламентира определянето на размера й на базата на пропорционална основа, определена от общинския съвет. С Решение № 518 от 20.12.2012 г., което не е отменено, общинският съвет е определил 2,35 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В решението не е определена основата, към която се прилага определеното пропорционално съотношение. Към 01.01.2013 г. разпоредбата на действащия чл. 17, т. 2 от Наредбата сочи, че "таксата се определя пропорционално (в промили) върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. " Към 04.08.2013 г. разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата сочи, че таксата се определя "пропорционално в промил на базата на данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ". До 31.12.2014 г. разпоредбата е непроменена.

Следователно, по отношение на начина на определяне на размера на таксата за услугата поддържане на териториите за обществено ползване не е налице промяна в определената от общинския съвет пропорционална основа, независимо от отмяната и приемането на новата разпоредба. Не е налице промяна и в размера на таксата. Видно от съдържанието на разпоредбите пропорционалното определяне на размера на таксата е 2,35 промила върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ.

Това, съотнесено към разпоредбата на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, сочи, че за тази услуга са налице елементите на фактическия състав за нейното определяне.

С оглед на доказателствата по делото и чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на имота е по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка, определена по реда на приложение 2 - в случая отчетната стойност е 9 634 549,16 лв., а определената по приложение № 2 данъчна оценка е 1 926 599,60 лв. С оглед на това правилно органът е определил основата и пропорцията - 9 634 549,16 лв. х 2,35 промила, за определяне на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При тези параметри таксата е по 22 641,19 лв. за 2013 г. и 2014 г.

Съгласно чл. 20 от Наредбата таксата се заплаща на четири равни вноски в срок до 31 март, 30 юни, 30 септември и 30 ноември. Това значи дължимата за задължението лихва до 10.07.2015 г. е в размер на 4 420,77 лв. за 2013 г. и на 2 120,32 лв. за 2014 г. Или общото дължимото от касатора задължение е в размер на 51 823,47 лв. (за 2013 г. - 22 641,19 лв. и лихва 4 420,77 лв. и за 2014 г. 22 641,19 лв. и лихва 2 120,32 лв.).

Следователно, за задължението за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът правилно, като краен резултат, е приел, че оспореният акт е законосъобразен.

С оглед на горното съдът следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу установеното с Акт за установяване на публично вземане № П-02-25683 (1) от 10.07.2015 г. на орган по приходите в О. Е. П. за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. задължение за такса за битови отпадъци за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в размер на 61 257,10 лв., т. е. в размер над 51 823,47 лв., и да остави в сила решението в частта, с която жалбата на касатора за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 51 823,47 лв. е отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено и от двете страни искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди страните да заплатят направените по делото разноски съразмерно на уважената и на отхвърлената част от касационната жалба.

От доказателствата по делото е видно, че разходите на касатора по делото са в размер на 75,00 лв. държавна такса, 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение в размер на 8 784,00 лв. по пълномощно, фактура № 761 от 01.12.2015 г. и банково извлечение от 02.12.205 г. и 8 784,00 лв. по фактура от 20.09.2017 г. и банково извлечение от 21.09.2017 г. или общо 17 843,00 лв.

Разноските на ответника са в размер на 600,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2016 г. и на 2 400,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.10.2017 г. или общо 3 000,00 лв.

Съразмерно на уважената част от касационната жалба съдът следва да осъди О. Е. П. - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Т. Б." ЕАД направените по делото разноски в размер на 9 665,55 лв. и да осъди "Т. Б." ЕАД да заплати на О. Е. П. 1 374,60 лв. разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд