Решение № 6631 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2018 г.

Решение № 6631 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по жалба на А. Ц., от [населено място], [адрес], срещу решение № 171 от 29.01.2018 г., поставено по адм. дело № 3312/2017 г. на Административен съд (АС) - П., с което е отхвърлена жалбата срещу отказ рег. № УРИ 338900-8559/12.10.2017 г. на началника на Шесто РУ на ОДМВР – П., да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с цел самоотбрана. Касационният жалбоподател оспорва решението, релевирайки доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на претендирания разрешителен акт. Излага доводи, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, като се позовава на липса на данни по преписката административният орган да е спазил задължението си да осигури възможност на заявителя да прегледа документите и изрази становище по събраните доказателства. Иска решението да бъде отменено и спорът се реши по същество с отмяна на обжалвания отказ. Ответникът - началникът на Шесто РУ на ОДМВР – П. не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания констатира, че решението е недопустимо. С обжалвания съдебен акт АС - П. е отхвърлил жалбата на А. Ц. против отказ рег. № УРИ 338900-8559/12.10.2017 г. на началника на Шесто РУ на ОДМВР – П., постановен на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че административното производство е започнало по заявление с вх. № УРИ338900-8559 от 12.10.2017 г. на А. Ц. до Началника на Шесто РУ - ОДМВР – П. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, което ще се използва за граждански цели с цел самоотбрана. Иска се и издаване на разрешение за дългоцевно оръжие. В заявлението е посочено Разрешение № РВ0328949, валидно до 01.11.2017 г. Върху заявлението има резолюция, че се разрешава само ловното оръжие. На 28.11.2017 г. са представени допълнителни мотиви от Цветков, с които се обосновава искане на разрешение за ползване на късоцевно оръжие - пистолет "Макаров" № АД 22958 за самоотбрана. Към административната преписка са приложени следните документи: декларация от Цветков, с която същият декларира, че е запознат с изискванията на чл. 98 ЗОБВВПИ; свидетелство за съдимост от ПРС с рег. № 33382 от 04.10.2017 г.; удостоверение от Окръжна прокуратура - П. с изх. № 12921/04.10.2017 г., в което е посочено, че срещу Цветков няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер; медицинско свидетелство с дата 03.20.2017 г. от "Център за психично здраве П." ЕООД, в което е посочено, че лицето не страда от психични разстройства; удостоверения за годност на огнестрелно оръжие с № 0000680 от 03.10.17 г. и № 0000681 от 03.10.17 г.; Удостоверение от 05.10.2017 г. от началника на Военно окръжие - П., в което е посочено, че Цветков е бил на военна служба в МО 27 години и 3 дни. В хода на административното производство е извършена проверка на адреса, на който живее Цветков, обективирана в Констативен протокол с дата 01.11.2017 г. Изготвена е докладна записка от инспектор при Шесто РУ-ОДМВР – П.. Отразено е, че при посещение на адреса, на който живее заявителят е установено наличието на каса, неподвижно закрепена с анкерни болтове и секретно заключване. Лицето притежава разрешителни с № РВ0328949 и № РВ331190, като оръжията, боеприпасите, разрешителните и др. документи се намират в служба "К." при Шесто РУ - ОДМВР – П., предадени с протокол от 30.10.2017 г. Изготвена е Докладна записка от която се установява, че Цветков към момента на проверката, няма криминални и съдебни регистрации и не е установен като извършител на престъпления от общ характер. При така установената фактическа обстановка АС - П. е счел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Към касационната жалба е приложено и прието като ново писмено доказателство копие от решение № 317000-12758/24.11.2018 г. на директора на ОДМВР - П., с което на основание чл. 97, ал. 1 АПК, въз основа на подадена по реда на чл. 81 АПК жалба на Цветков от 20.11.2017 г., отказът за издаване на разрешение е отменен поради допуснато при постановяването му нарушение на административнопроизводствените правила и преписката е върната на началника на Шесто РУ на МВР за решаване по същество. Няма данни за по-нататъшното процедиране по заявлението на касатора, но такива не са и необходими предвид несъменно установеният факт на отмяна на оспорения пред решавашия съд отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. При тези данни обжалваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Решението на АС - П. е постановено при неправилно установени процесуални предпоставки за разглеждане по съдебен ред на жалба срещу административен акт, който е отменен и не съществува в правния мир, поради което не би могъл да обуслови нито основание, нито правен интерес за неговото обжалване. Търсеният от жалбоподателя правен резултат - отпадане на разпоредените с административния акт правни последици, се постига посредством отмяната на акта (от издалия го орган или от съда). С оглед на това, когато в хода на съдебното производство органът отмени акта си, нуждата от правна защита отпада – отмененият акт не съществува в правния мир, следователно не поражда действие и не може да ангажира с правния ефект, срещу който именно се търси защитата. Наличието на годен предмет за съдебен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно, а липсата й препятства надлежното упражняване на правото на жалба. След като атакуваният отказ е отменен, неблагоприятните му правни последици са отстранени и за жалбоподателя не е бил налице правен интерес от обжалването му. Ето защо като е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл по нея с решение, АС - П. е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Към момента на постановяване на решението първостепенният съд не е имал предмет на спора, по който да се произнесе, респ. страната не е легитимирала правен интерес от оспорване на акт, който вече е бил отменен. Достатъчно за прекратяване на производството по оспорването е волеизявлението на административния орган за оттегляне на акта, което бидейки правно действие, обратно на издаването на административния акт, едностранно прекратява разпоредените с него правни последици. Без значение за правилността на този извод е допустимостта на жалбата към момента на нейното подаване. Действително юридическият факт, съставляващ процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство (2 дни след образуване на делото), преди постановяване на оспореното съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява на начална липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Проверката за допустимостта на производството е дължима служебно до приключването му - Арг.: чл. 159 АПК, като в обхвата й се включва и прилагането на последицата от факта на последваща отмяна на административния акт. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. С оглед данните по делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Същите са извършени след отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита (според приложен на лист 8 от делото договор за правна защита и съдействие от 14.02.2018 г.) и не следва да бъдат репарирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение