Решение № 8663 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2013 г.

Решение № 8663 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Краси Петков Стоианов, чрез пълномощниците си адв. Александър Георгиев и адв. Ралица Гавраилова, срещу решение № 7289 от 27 декември 2012 г., постановено по адм. д. № 6946/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-09-50-80/5/08 юни 2011 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответниците Емил Кирилов Дъхтев и Етажната собственост на бл. 49, вх. А, ул. "Марко Бочар", гр. София, чрез пълномощника си адв. Екатерина Димитрова, намират за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - главният архитект на Столична община, Гергина Борисова Маркова, Борис Миладинов Иванов, Виолетка Борисова Иванова, Надежда Борисова Иванова, Мария Димитрова Донова, Христо Бонов Гушев, Стефана Бонева Атанасова и Силвия Валентинова Трохнина не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Емил Кирилов Дъхтев срещу заповед № РД-09-50-80/5/08 юни 2011 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрено изменението на плана за регулация за м. "Христо Смирненски Слатина" кв. 44, с което от УПИ VII-735,737,738,738а, 735 се отреждат нови УПИ VII-735,737, VIII-738, IХ-1322 и Х-739; УПИ VIII 1139 се преномерира в УПИ ХI - 1139 по зелените линии, цифри и зачертавания съгласно приложения проект и плана за застрояване на УПИ VII-735,737, VIII-738, IХ-1322 и Х-739 кв. 44 м. "Христо Смирненски Слатина". Съдът е приел, че при издаване на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, състоящо се в невземане на съгласието на всички заинтересовани лица, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатира необоснованост. Установено е по делото, че административното производство пред главния архитект на Столична община, е започнало по искане на Краси Петков Стоианов в качеството му на собственик на поземлен имот 738, включен в съсобствения УПИ VII-735,737,738,738а, за изменение на плана за регулация. С одобреното изменение обаче е засегнат целия УПИ VII-735,737,738,738а, 735 кв. 44 по плана на гр. София, м. "Христо Смирненски Слатина", за което по преписката не се съдържат изрични искания от собствениците му. Обратно - установено е, че съсобственикът Емил Кирилов Дъхтев изрично е възразил срещу изготвения проект за изменение на плана за регулация, като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да изменят когато има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. В случая такова съгласие липсва, а това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. В този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при издаването й. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че в случая не следва да бъде искано съгласието на заинтересованите собственици за изменение на плана за регулация, тъй като процесното изменение административният орган е направел, съобразявайки се с техните възражения. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ изисква изричното съгласие на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, каквото съгласие в случая не е дадено. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,