Решение № 7807 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2012 г.

Решение № 7807 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2012 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - град София против решение от 09.07.2012 г., постановено по адм. дело № 694/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 6398/19.04.2010 г. на директора на Агенция "Митници" /АМ/ - град София, с която на Мариянка Василева Вълчанова е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Установено е по делото, че Вълчанова е изпълнявала длъжността "началник" на отдел "Противодействие на митнически, валутни и акцизни нарушения" в митница Пловдив, към АМ. С оспорената пред АССГ заповед на касационната ответница е наложено дисциплинарно наказание "забележка", на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, изразяващо се в това, че не е упражнила необходимия контрол и не е предприела съответните действия за изготвянето на проекти за наказателни постановления № 17/2009 г. и № 23/2009 г., както и в хода на съгласувателната процедура не е изследвала административните преписки в пълнота с цел изготвяне на становище за правилно и законосъобразно решаване на административнонаказателните производства. С писмо изх. № 4420/48/09.03.2010 г. Вълчанова е уведомена, че срещу нея е открита процедура по ангажиране на дисциплинарната й отговорност и е поканена да се запознае с материалите на дисциплинарното производство, както и да се яви на 11.03.2010 г. в кабинета на директора на АМ да бъде изслушана и да представи писмени обяснения. Видно от протокол № 145/11.03.2010 г., държавната служителка е била изслушана от директора на АМ, както и са били приети писмените й обяснения. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "забележка" на касационната ответница. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са неправилно по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ за спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./, която предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Мариянка Вълчанова е изслушана от наказващия орган на 11.03.2010 г., като е представила писмени обяснения на същата дата. Правилни са и съображенията на първоинстанционния съд за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Откриването на дисциплинарното нарушение в случая по смисъла на посочената разпоредба, е датата на запознаването на наказващия орган с резултатите от извършеното дисциплинарно производство, което е станало на 22.02.2010 г. година, поради което издадената на 19.04.2010 г. заповед е в срока по ал. 1. Касационната инстанция споделя изводите и за спазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователен обаче е извода на АССГ, че административния акт е постановен в нарушения на разпоредбите на чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на за дисциплинарното нарушение, по съображения, че държавната служителка е изпълнявала длъжността началник отдел "Административно-правно и информационно обслужване" за периода от 29.01.2009 г. до 21.04.2009 г., като от тази дата е преминала на друга длъжност, началник отдел "ПМВАН", поради което след 21.04.2009 г. в служебните й задължения не е включена работа по изготвяне нса наказателни постановления. Тези изводи на АССГ не се споделят от касационната инстанция, тъй като са в противоречие с приложените по делото писмени доказателства. Видно от писмените разпореждания на началника на Митница Пловдив от 29.01.2009 г. и от 30.01.2009 г., същият е възложил на Мариянка Вълчанова провеждането на административнонаказателните производства, и то в качеството на началник отдел "АПИО", като същата е разпределила за изпълнение едната преписка на служителя Бербенлиев, а другата - на Хрисимов. От посочените дати, в продължение на повече от пет месеца Вълчанова не е извършила необходимите процесуални действия по преписките, нито е осъществила контрол върху лицата, на които е разпоредила да работят по тях. Проектите за издаване на наказателни постановления са били предадени на наказващия орган едва на 20.07.2009 г. - един ден преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с оглед на което той не е имал обективна възможност да се запознае с доказателствата и възраженията на извършителите по тях и да изпълни своевременно задълженията си чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, нито правомощията си по ал. 4 на същата разпоредба. Неправилно АССГ е възприел за основателни възраженията на касационната ответница, че като началник на отдел "ПМВАН" тя не е имала задължение да работи по изготвяне на проекти за наказателни постановления. Този извод следва от задълженията, предвидени в длъжностните характеристики на двете длъжности, като в качеството си на началник отдел "АПИО" Вълчанова е била задължена на изготвя наказателни постановления, а съгласно т. 5 от длъжностната й характеристика като началник отдел "ПМВАН" тя следва да проверява, обсъжда и удостоверява законосъобразността, верността и правилността на изготвяните от служителите в отдела документи и административни актове или проекти за такива. Освен това до датата на преминаването й на друга длъжност - 21.04.2009 г. липсват доказателства да е извършвана работа по възложените преписки, както и след тази дата. След като началникът на Митница Пловдив е възложил лично на Вълчанова да работи по двете преписки, и тя не е уведомила същия, нито е предала работата на други лица, основателно административнонаказващия орган е приел извършване на дисциплинарно нарушение от нейна страна, представляващо неизпълнение на служебните й задължения. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Мариянка Василева Вълчанова срещу заповед № 6398/19.04.2010 г. на директора на Агенция "Митници" /АМ/ за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касатора, на същият следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 300 лева /по 150 лева за всяка инстанция/. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение