Решение № 8398 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2014 г.

ВАСV отделение07.07.2015 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3540/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2298/2014 г. на Административен съд София-град ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"-София, да заплати на Силвия Кирилова Димитрова от гр. София, сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8398 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3540/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2298/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 232/17.02.14 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Силвия Кирилова Димитрова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Чрез процесуалния представител адв. Станков, жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуален закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Силвия Димитрова да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по жалбата - Силвия Кирилова Димитрова, чрез адв. Гатева, е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение е отменена заповед № 232/17.02.14 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., с която е прекратено служебното правоотношение на Димитрова на длъжността "главен експерт", в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел "Методология и контрол", ранг III-младши"- поради получена най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, в сила от 1.07.2012 г. По делото е установено, че към административната преписка е приложен формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции - на длъжността: "главен експерт" в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел "Методология и контрол", заемана от Димитрова за периода 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г., като на служителката е поставена оценка 5 "неприемливо изпълнение". Решението на Административен съд София - град, предмет на касационно обжалване е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ в качеството му на орган по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма. Законосъобразно е заключението на решаващия съд, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и на материално правните изисквания предвидени в нормите на ЗДСл. и НУРОИСДА. Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, а това опорочава определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С НУРОИСДА, в сила от 1.07.2012 г. - се определят условията и редът за оценяване изпълнението на служебните задължения от служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл. държавният служител се оценява ежегодно въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности. Законодателят изрично е предвидил целите да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове. Атестирането обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година (чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА и се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 и следващите от Наредбата. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионална компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Съгласно чл. 16 от НУРОИСДА- въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Също така е посочено, че оценка "Неприемливо изпълнение", когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1. Първоинстанционният съд е приел в случая, че не са спазени разпоредбите на чл. 9 от Наредбата - съдържащият се във формуляра план не съответства на законовите изисквания, а е обобщение на вече възложените с длъжностната характеристика задължения, формално пренесени и включени в плана. Липсват конкретно посочени критерии за изпълнение, а е определен срок за изпълнение, който не е времево точно измерим. В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискването на разпоредбата на чл. 18 от Наредбата предвиждаща, че оценяването следва да бъде извършено безпристрастно и обективно - е нарушено. Законосъобразно АССГ е приел, че посочването във формуляра за оценка: " оценяваният служител не е изпълнил преобладаващата част от преките си задължения . . . многократно проявява грубо отношение към бенефициенти . . . затруднява се, когато трябва да работи по няколко задачи едновременно..."- е твърде общо, абстрактно и декларативно. Също така обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от намиращите се в административната преписка доказателства не може да се направи извод, дали поставените цели на Димитрова /в работния й план/ са изпълнени и ако да - в каква степен. Поради всичко изложено следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административно производствените правила и материално правните разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания. Административен съд - София град, постановява решение което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касатора следва да заплати на ответника сторените разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лева- възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2