Решение № 881 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2008 г.

Решение № 881 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./ вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение № 580 от 10.05.2007 г. по в. гр. д. № 1416/06 г. Варненският окръжен съд, след като отменил частично решението от 01.08.2005 г. по гр. д. № 689/04 г. на Варненския районен съд, решил съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.) делото по същество, като осъдил В. С. Н. да заплати на К. К. К. сумата 2 668.74 лева, съставляваща разноски за подобряване на недвижим имот, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от В. С. Н., която иска то да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: В. Ст. Н. е предявила срещу К. Кр. К. иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ апартамент № 20, находящ се в гр. В., ул. "." № 19, придобит на публична продан с постановление за възлагане от 30.05.2003 г. по изп. д. № 14021/02 г. Ответникът също е купувач на публична продан, но на съседния апартамент № 19. П. допусната грешка при описанието на границите на имотите, ответникът бил въведен във владение на апартамент № 20, собственост на ищцата. При тези данни искът за ревандикация е уважен. Въззивното решение, с което в сила е оставено осъдителното първоинстанционно решение по този иск, е влязло в сила. Подадената от ответника касационна жалба е с предмет отхвърлителната част на претендираните необходими и полезни разноски, но тя е върната поради неотстраняване на допуснати нередовности. По предявения срещу него иск за ревандикация ответникът е избрал като правно средство за защита да противопостави възражение за признаване на право на задържане и е поискал да му бъдат присъдени сумата 14 5000 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения, евентуално сумата 4 959.44 лева, съставляваща стойността на направени необходими разноски. Когато вземането за подобрения се претендира не с насрещен иск, а чрез възражение, недопустимо е съдът, който не е сезиран със заявена искова претенция, да постанови осъдителен диспозитив ако установи, че такива действително са извършени. В този случай следва само да признае правото на задържане до заплащане на посочена в диспотизива на съдебния акт стойност, на която възлизат извършените подобрения. Когато подобрителят не разполага с право на задържане, изследването на вида и стойността на извършеното е безпредметно, защото предаването на владението не е свързано с едновременност на изпълнението на парично задължение от насрещната страна. С оглед обстоятелството, че ответникът е вложил средства и труд в недвижим имот, по отношение на който не е имал юридическо основание за владение, но е извършил действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост, въззивният съд правилно е квалифицирал упражняваната фактическата власт върху вещта като недобросъвестно владение. Недобросъвестният подобрител, след като не е действал при знанието и без противопоставянето на собственика, няма право на задържане на имота до заплащане на стойността на извършените от него подобрения. Решение № 1* от 31.10.2007 г. на въззивния съд, с което това правоотлагащо възражение на ответника е оставено без уважение, е влязло в сила като необжалвано. При това положение съдебното решение, с което ищцата е осъдена да заплати сумата 2 668.74 лева се явява недопустимо - порок по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), за който касационната инстанция следи служебно, без въведен касационен довод. Затова то следва да бъде обезсилено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.