Решение № 163 от 14.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 353/2014 г.

Решение № 163 от 14.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 353/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на защитника на осъдения И. Б. В. за възобновяване на нохд № 404/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на решение № 200/14.11.2013 г. на наказателната колегия на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствените източници. Възражението за нарушение на закона се обосновава с неприложението на чл. 14 НК. Искането за изменение е алтернативно като се мотивира с необходимостта от нова оценка на индивидуализиращите обстоятелства и определяне на друго справедливо наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение, защото не са допуснати поддържаните нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пазарджишкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 404/2013 г. потвърдил присъда № 162/24.06.2013 г. по нохд № 2321/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, VII състав, с която признал подсъдимия В. за виновен в това, че в периода м. септември 2008 г. - началото на м. март 2009 г. в гр. С., действайки като посредствен извършител, използвайки М. К. и други неизвестни лица, повредил противозаконно чужда недвижима вещ като с деянието е причинил значителни вреди на [фирма] на обща стойност 29 575,43 лева. На основание чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Доводите за нарушение на процесуалните правила поради отказ да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетеля Г. са неоснователни. Въззивният съд не само е възпроизвел приетата от него и неразличаваща се от установената в обжалвания съдебен акт фактическа обстановка. В съответствие с правомощията си като инстанция по същество е направил самостоятелен анализ на всички събрани по предвидения процесуален ред доказателствени източници, включително и обясненията на подсъдимия. Изследвал е констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства и се е обосновал защо приема, че се съдържат основно в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетеля Г.. Като ги е съпоставил помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал - свидетелски показания, заключение на вещо лице, писмени доказателствени средства, анализирал ги е подробно и задълбочено е приел, че са противоречиви, изолирани, поради което не могат да бъдат кредитирани за установените от тях факти. Изложил е подробни съображения защо приема, че подсъдимият е знаел за ипотекиране на процесната сграда, както и за възлагането й в полза на ПИБ (последното обжалвано от него като пълномощник), че не той и упълномощителите му са собственици, че не може да се разпорежда с никаква част от имуществото, включително и с поставената от него докато е бил собственик ламарина на покрива на сградата, както и за възможността от увреждане на сградата през настъпващия есенно-зимен сезон при характерните климатични условия. Няма основание да се приеме, че съдът е пренебрегнал процесуалните си задължения както да обсъди всички доказателства според действителния им смисъл, така и да изгради фактическите и правните изводи в съответствие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК и да е проявил неоправдано пристрастие към обслужващите тезата на обвинението във вреда на подсъдимия. Възражението за наличие на основание да се приложи чл. 14 НК, защото липсвал умисъл, е обсъдено от въззивния съд. Обосновал е изводите си за неоснователност с установеното по делото обективирано поведение на подсъдимия, указващо на знание за всички съставомерни фактически обстоятелства и на съзнание за общественоопасния характер на деянието, което въпреки това е извършил. Като е приел, че поведението законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 НК съдът не е допуснал нарушение на закона. Доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил такова възражение и е направил извод, че законосъобразно е определено при предпоставките по чл. 54 НК. Подробно е посочил обстоятелствата, които имат значение за смекчаване на отговорността. Не е нарушил чл. 56 НК като е отчел за отегчаващо обстоятелство размерът на вредата, надвишаващ над осем пъти утвърдения в съдебната практика като критерий за "значителни вреди". Цялостната обоснована оценка на всички значими обстоятелства, включително за обществената опасност на деянието и особеностите на личността на подсъдимия, не дава основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, защото не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, за да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от този вид. Индивидуализирано в размер на 1 г. лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и със срок на изпитание минимално предвидения съответства на извършеното и на целите по чл. 36 НК, поради което не са налице основанията по чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК за изменение на решението. Предвид изложеното искането за отмяна или изменение на решението по реда на възобновяването е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,