Решение № 11636 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2015 г.

Решение № 11636 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Б., палестинец без гражданство, държава на пребиваване Ливан, против решение № 5174 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4905 от 2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и немотивираност. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Славова, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Посочва, че единственото намерение на чужденеца и семейството му е да се установят в някоя от държавите в Европа, където са се установили и голяма част от близките им. Не е установено, че срещу него и семейство му да е извършвано преследване или да са отправяни заплахи поради тяхната принадлежност към раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, защото търсещият закрила не е заплашен или принуден да напусне страната си поради грозящо го смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота, или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Също така, в държавата по произход, към настоящия момент, липсват каквито и да са данни за съществуващо безогледно насилие. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. А. Б., палестинец без гражданство, държава на пребиваване Ливан, против решение № 2948/27.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, на базата на дадените от него две интервюта в хода на производство пред административния орган, както и другите събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Прието е, че по отношение на М. А. Б. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - не членува в политическа партия или религиозна организация и не е имал проблеми с официалните власти, с армията или полицията на Ливан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно основанието на М. А. Б. да напусне Ливан - отправена до него молба за съдействие от мъже, представили се за членове на групировката "Хизбула", която е възприета като заплаха, не попада в основанията за придобиване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, както и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. А. Б. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Сама по себе си ситуацията в Ливан не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, ако историята на чужденеца не съдържа такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. За да стигне до този извод, съдът е приел, че ситуацията в страната на произход на чужденеца не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт. Подробно е обсъдена и ситуацията във връзка с приложението на решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и чл. 15, букви б) и в) от Директива 2004/83/ЕО, относно минимални стандарти, относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Изведено е заключение, че при прилагането на посочените критерии не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Касационният жалбоподател не е бил арестуван или задържан в страната си на произход или в други държави, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Ливан. Страхът, на който се позовава М. А. Б., е свързан с твърденията му, че до него е била отправена молба за съдействие от мъже, представили се за членове на групировката "Хизбула". Правилно първоинстанционният съд приел за недостоверна така представената информация, още повече, че чужденецът, заедно със семейството му, е напуснал Ливан легално, с туристическа виза за България. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на М. А. Б. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява М. А. Б. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението си административният съд е развил съображения за законосъобразност на административния акт и досежно твърдението за неспазване на чл. 75 от ЗУБ относно държавата по произход на молителя при произнасяне от страна на административния орган. Налице е обсъждане на всички изнесени от лицето факти и обстоятелства от личната му история съобразно обстановката в страната му на произход, съгласно приложената справка от дирекция "Международна дейност", отдел "Информация за страни на произход и анализи", въз основа на което правилно съдът е посочил, че евентуално връщане в страната по произход на М. А. Б. не би довело до поставянето му в ситуация на опасност. При постановяването на решението си съдът е направил и анализ на решението на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., във връзка с приложението на чл. 15, букви б) и в), във вр. чл. 2, буква д, от Директива 2004/83/ЕО, въз основа на който е изведен извод, че към настоящия момент липсват основания, въз основа на които да се приеме, че в Ливан е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия. Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от съда в решението, поради и което не счита за нужно да го приповтаря. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл, направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,