Решение № 5896 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2013 г.

Решение № 5896 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6698 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 6036/2012 г. на Административен съд - София град. С него е отменена по жалба от "Ариа 2008" ЕООД заповед № 01-РД/2845 от 25.08.2010 г. и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за процесуална недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба и за неправилност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилност и обоснованост на съдебното решение. Не взема никакво отношение по възражението на касатора за недопустимост на производството пред административния съд, поради просрочие на жалбата, въз основа на която то е образувано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Ариа 2008" ЕООД със седалище в с. Филипово, община Банско вх. № 94-1363 от 7.03.2012 г. против заповед № 01-РД/2845 от 25.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ да бъде финансирано заявлението му за подпомагане по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Във връзка с процесуалната допустимост на жалбата, съдът е установил, че първоначалният административен акт е обжалван от търговското дружество по административен ред през министъра на земеделието и храните. Той се е произнесъл със заповед № РД-09-349 от 5.05.2011 г., с която е потвърдил заповедта на изпълнителния директор. Постановено е копие от нея да се връчи на жалбоподателя, но не са съхранени писмата за връчването. При тези данни съдът, без въобще да анализира датите на подаване на жалбите и произнасянето по тях, характера на актовете, постановени по реда на административното обжалване и правните им последици, е приел жалбата за подадена в срок и процесуално допустима. При разглеждането й по същество е съобразил, че заповедта не съдържа мотиви, което е достатъчно основание за отмяната й. Отделно от това е изследвал възможността за изпълнение на условията на съдържащите се в административния акт правни норми. Отчел е допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. По тези съображения е отменил заповедта и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по приложената административна преписка, заповед № 01-РД/2845 от 25.08.2010 г. на ДФЗ за отказ да се финансира заявлението от "Ариа 2008" ЕООД е изпратена на управителя на дружеството с нарочно уведомително писмо. Не са съхранени писмени доказателства за получаването й. В нея е указана на адресата предвидената в АПК възможност да я обжалва пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщаването й. Административният орган е уведомил съда, че не съхранява доказателства за връчване на заповедта. Проведено е производство по обжалване пред висшестоящия административен орган, но не е приложена по преписката подадената жалба от търговското дружество до министъра на земеделието и храните. В писменото становище, изготвено от пълномощника на касатора по настоящото производство и постъпило в съда на 9.04.2013 г., страната се позовава на жалба, намираща се на л. 701 от административната преписка. Последният номериран лист по приложената административна преписка завършва с номер 000699. След него е прикачена само заповед № 01-РД/2561 от 17.08.2010 г. от изпълнителния директор на ДФЗ за заместване. След нея се намира пощенския плик от 21.05.2012 г. от Министерство на земеделието и храните до Върховния административен съд. В нито един момент от съдебното производство не е представена жалбата, подадена от "Ариа 2008" ЕООД чрез управителя - Сание Рушан Мустакли до министъра на земеделието и храните срещу отказа на ДФЗ да финансира заявлението за подпомагане. В касационното производство е представено само писмото от заместник изпълнителния директор на ДФЗ до министерството. В него се споменава, че жалбата е рег. № 70-2594 от 16.09.2010 г. пред Министерството на земеделието и храните. Съдът се е произнесъл по делото, без да установи съществува ли по преписка пред Държавен фонд "Земеделие" или Министерство на земеделието и храните жалба, подадена от това дружество с такъв регистрационен номер и на посочената дата. Още повече, че дори и да е изгубена жалбата, то отразявания на данни за съществуването й, подателя, административният акт, срещу който е насочена и датата на подаването, би трябвало да се съдържат в деловодната система на Министерство на земеделието и храните. Изясняването на този въпрос е от особена важност за произнасяне по възраженията на административния орган за просрочие на жалбата, подадена след изрично произнасяне от министъра на земеделието и храните. Проверката за допустимостта на жалбата следва да се извърши при събиране на всички релевантни доказателства и при съобразяване на сроковете за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК и правните последици от неспазването им, визирани в ал. 5 на същата норма. Като не е събрал всички необходими доказателства за извършване на служебната проверка за процесуална допустимост на жалбата, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение