Решение № 10672 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Терзийска. Жалбата е против решение 1759 от 20.03.2023г., постановено по адм. дело 1110/2023г. по описа на Административен съд София-град. С него е отменен отказ 5364р 28520/20.12.2022г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на М. Ермир, гражданин на Република Северна Македония, е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора съставът на административния съд въз основа на установеното по делото е стигнал до погрешен правен извод, както и не е обсъдил всички относими обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отказа на директора на Дирекция Миграция - МВР. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Ермир, гражданин на Република Северна Македония, чрез процесуалният представител адвокат С. Пертов, в съдебно заседание проведено на 09.10.2023г., оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е неправилен. При подробно изложени съображения предлага обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Софияград е отменил като незаконосъобразен отказ 5364р 28520/20.12.2022г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на М. Ермир, гражданин на Република Северна Македония, е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България. За да постанови оспореното решение Административен съд София град /АССГ/ е приел, че М. Ермир е подал заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. В заявлението си е попълнил адрес в Република България гр.София, [улица]. Съдът е определил като основен спорен момент по делото дали това обстоятелство отговаря на действително положение или М. Ермир е осъществил хипотезата на чл.10, ал.1, т.23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, съгласно която разпоредба основание да се откаже право на постоянно пребиваване е заявителят да е представил документ с невярно съдържание или да е декларирал неверни данни. АССГ е развил мотиви, че в случая липсват убедителни доказателства чужденецът да е представил документ с невярно съдържание. Приел е, че действително той е заявил адрес в гр. София, но обстоятелството, че чужденецът не е намерен на него при определен брой посещения от органите на МВР, не води до извод, че е представил документ с невярно съдържание. На следващо място според съда заявяването на обстоятелство за определен адрес в заявление не може да бъде квалифицирано като документ с невярно съдържание, тъй като това е диспозитивен документ. Представената нотариално заверена декларация също според съда не може да се квалифицира като документ с невярно съдържание. По отношение на представения трудов договор АССГ е мотивирал извод, че не са събрани убедителни доказателства, че жалбоподателят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. АССГ е приел, че административният орган е трябвало да положи по-големи усилия, за да попълни преписката с доказателства, което означава, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушена била разпоредбата на чл.35 от АПК, което е мотивирало съда да постанови оспорения пред настоящата инстанция правен резултат. Обжалваното решение е неправилно то е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Атакуваният отказ, с който на чужденеца е отказано правото за постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, като конкретно е посочено, че М. Ермие е декларирал неверни данни. Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на македонския гражданин е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденеца. По аргумент от чл.26, ал.1 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл.25, ал.1, т.1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл.11, ал.5 от ППЗЧРБ когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция Миграция или отдел/сектори/групи Миграция при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. По делото липсва спор, че подаденото от македонския гражданин заявление е именно за предоставяне на право за постоянно пребиваване в Република България на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ поради българския му произход, при условията на чл.11, ал.5, последна хипотеза от ППЗЧРБ - при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. Тук е мястото да се отбележи, че АССГ необосновано е разсъждавал, че не са събрани доказателства от административния орган, по отношение на факта, че представения трудов договор е с невярно съдържание или, че е декларирал неверни данни по отношение на него, тъй като това не са мотиви за издаване на акта. Основанието, послужило на директора на Дирекция Миграция МВР, да откаже на гражданина на Република Северна Македония, предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България, е именно чл.26, ал.1 от ЗЧРБ във връзка с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. Разпоредбата предвижда отказ да се постанови, когато заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая съдът неправилно е разсъждавал само върху факта, че заявителят не е представил документ с невярно съдържание визирайки заявяването от чужденеца пребиваване на адрес в гр. София, чрез представена нотариално заверена декларация по делото която е попълнена от Ж. Ковачев. Съдът не е съобразил, че цитираната по-горе разпоредба предвижда издаването на отказ и при деклариране на неверни данни. По делото с оглед представените с административната преписка доказателства, категорично се установява именно декларирането от М. Ермир на неверни данни и по-конкретно, че живее в гр. София на адрес: [улица]. От представената справка за пътуване на лице е видно, че македонският гражданин в периода от 01.01.2022г. до 11.12.2023 г. не е пребивавал на територията на Република България. За този период има регистрирано влизане само за няколко часа в деня на подаване на заявлението 04.04.2022г., както и още две влизания след подаване на заявлението (на 16.04.2022г. и на 05.12.2022г.), като същите са били също само за няколко часа. Изложеното обосновава извод, че чужденецът не пребивава и не е имал намерение да пребивава на посочения със заявлението адрес в страната. На следващо място с оглед осъществената проверка от служители на Дирекция Миграция, на адреса, деклариран от М. Ермир, е установено, че чужденеца не живее на адреса, както и че в по данни на съседите в жилищната сграда не са пребивавали чужденци. По преписката е налично и писмо от Държавна агенция Национална сигурност, от което се установява, че на адреса, деклариран от македонския гражданин, към 01.09.2022г. са регистрирани 109 лица чуждестранни граждани. След като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденеца от представеното пред Дирекция Миграция заявление, ведно с приложените към него документи за адрес, настоящият състав преценява като правилни изводи на административния орган, че е налице хипотезата по чл.10, ал.1, т.23, предложение второ от ЗЧРБ, а именно - че чужденецът е заявил неверни данни, че има осигурено жилище. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ППЗЧРБ за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл.34, ал.1, т.1, 2 и 5, както и нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗЧРБ доказателства за осигурено жилище са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота, както и декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване. По делото безспорно е установено, че към заявлението е приложена декларация от Ж. Ковачев, в качеството му на управител на фирмата Плам Конструсшън ЕООД като собственик на имота, находящ се гр.София, [улица]. Установено е, че към момента на подаване на декларацията Плам Конструсшън ЕООД не е бил собственик на имота. Следва да се посочи, че изискването декларацията да е от собственик на имота е обективно обстоятелство, което в случая не е налице. Данните по делото действително сочат на извод, че представената декларация за осигуряване на адрес в Република България цели чужденецът да получи право на постоянно пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока, предвидени в чл.34, ал.1, т.1, 2 и 5 във връзка с чл.11, ал.5 от ППЗЧРБ. Обосновано, предвид фактическата установеност по делото настоящият състав на Върховния административен съд приема, че за директора на Дирекция Миграция са били налице материалноправните предпоставки по чл.26, ал.1, във връзка с чл.10, ал.1, т.23, предложение второ от ЗЧРБ за постановяване на отказа. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановен друг акт по съществото на спора, с което жалбата на М. Ермир срещу оспорения отказ на директора на Дирекция Миграция МВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение