Решение № 8219 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Ц. Б. Ш., действаща като ЕТ Цвете-Ц. Б. , чрез процесуалния й представител адв. Д. Бозаджиев, срещу решение 1641/28.12.2023 г., постановено по адм. дело 348/2023 г. по описа на Административен съд-София област, първи състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора, се поддържат наведените в касационната жалба, съображения, и е отправено искане за присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. З. Захариева, в писмена молба по делото, изразява становище за неоснователността на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ц. Б. Ш., в качеството й на ЕТ Цвете-Ц. Б. , срещу решение 23/312/02898/3/01/04/02, за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8597#9/14.02.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г./, чл. 60 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета /Регламент 1306/2013/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, както и в съответствие с мотивите на влязло в сила решение 5334/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 10243/2021 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, първо отделение, на горепосочения едноличен търговец е наложена окончателна финансова корекция в размер на 304 189.83 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на ВАС, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/312/02898/3/01/04/01, изх. 01-6500/8597#2/18.11.2020 г., с който на касаторката е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 304 189.83 лв. За изясняване на спора от фактическа страна, пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, неизпълнение на три от задълженията на Ц. Б. Ш., действаща като ЕТ Цвете-Ц. Б. , по сключения между нея и ДФЗ договор 23/312/02898/05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на едва 13.50 %, средноаритметично изчислено за същите три години, неизпълнение на бизнес плана относно заложените в него показателите за устойчива заетост, равно или по-малко от 50 % /средно аритметично през 2016, 2017 и 2018 г. са наети 2.056 лица, при заложени в бизнес плана за всяка една от тези години 4 броя работни места/ и изкуствено създадени условия, необходими за получаване помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с нейните цели. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 23/312/02898/05.11.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Съгласно т. 4.4, б. б и б. е от договора, ДФЗ има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената му финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор или Наредба 29/11.08.2008 г., или е установено изкуствено създаване на условия, необходими да получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Според т. 8.1. от договор 23/312/02898/05.11.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложеният в договора, смисъл на понятието одобрен проект , доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г. документи /в т.ч. бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи и устойчива заетост за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на страните е назначена и изслушана ССчЕ, заключението, по която потвърждава констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор 23/312/02898/05.11.2014 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. С протоколно определение от 03.04.2023 г. първоначално е допуснато вещото лице по назначената ССчЕ да даде отговор на изрично формулирани от процесуалния представител на едноличния търговец въпроси, свързани с изпълнението на проекта в периода от 2019 до 2022 г., в последствие отменено с друго протоколно определение от 20.11.2023 г. с оглед установената от съда неотносимост по делото, на така поставените въпроси. Изготвеното /обозначено като частично / заключение по допусната ССЕ не е оспорено от страните и, кредитирано като компетентно и обективно изготвено, е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., възлиза в размер на 13.05 % /при установен от органа размер от 13.50 %/, като за същия период на трудов договор са назначени - 2 лица през 2016 г., 2 лица през 2017 г. и 3 лица през 2018 г., при заложени в одобрения бизнес план 4 работни места за всяка една година от изпълнението на проекта. Отново според заключението на вещото лице, с оглед констатацията от административния акт, че действителни собственици на обекта на инвестицията са Н. Р. и Лус Сън ЕООД и поставения му в тази връзка въпрос / Колко брой точки би получило заявлението за подпомагане съгласно критериите за оценка, посочени в приложение 6 към чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. в случай, че беше подадено от Н. Р. или Лус Сън ЕООД? /, броят получени точки би бил следният: 45 за Н. Р. и 40 за търговското дружество, при получени от Ц. Б. Ш., в качеството й на ЕТ Цвете-Ц. Б. , 75 точки. Установените от административния съд, релевантни факти, в това число въз основа на неоспореното заключение на вещото лице, са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях се възприемат от касационния състав и не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на решението му. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, в това число и Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/ по отношение на предвидения в този нормативен акт, давностен срок. По тези мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Ц. Б. Ш., действаща като ЕТ Цвете-Ц. Б. , като неоснователна, и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи основания за неговата отмяна. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. Предвид безспорната фактическа установеност по делото, че финансовата корекция е наложена във връзка с неизпълнение на финансирания по договор 23/312/02898/05.11.2014 г., проект, обхващащо трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., без значение относно законосъобразността на атакувания пред първата инстанция, акт е изпълнението на проекта в периода 2019 г. - 2022 г. Посоченото изключва възможността касационният съдебен състав да приеме, че като с протоколно определение от 20.11.2023 г. е отменил предходното си определение от 03.04.2023 г. за назначаване на ССЕ по поставените от жалбоподателката въпроси, касаещи изпълнението на одобрения бизнес план в периода 2019 2022 г., административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По аргумент от чл. 142, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от АПК, без правно значение относно законосъобразността на процесното решение за налагане на финансова корекция, а оттам и относно произнасянето на първата инстанция по депозираната срещу него жалба, е и въпросът дали пред Върховния административен съд има образувано производство по реда на чл. 185 от АПК за оспорване на Наредба 29/11.08.2008 г. Затова като не е издал поисканото от процесуалния представител на жалбоподателката, съдебно удостоверение, което да му послужи пред Върховния административен съд, за получаване на информация дали посочената наредба е била оспорена, административният съд не е допуснал процесуално нарушение. Противно на твърденията на касаторката, данните по делото не налагат извод за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 253 от Граждански процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Неоснователно е оплакването на касаторката за необоснованост на решението и противоречието му с приложимия материален закон. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в контекста на правилно издираните и приложени материалноправни, в това число съюзни, разпоредби, административният съд е извел правилни правни изводи, за което, противно на твърденията на касаторката, е изложил собствени, при това подробни, мотиви. Безспорно установените по делото данни за изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на приходните показатели, средноаритметично за пълни три финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ от едва 13.50 % /13.05 % по данни от неоспореното заключение на вещото лице от ССЕ/, за неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели за устойчива заетост, изчислено средноаритметично за същите три финансови години, като по-малко от 50 %, както и данните за изкуствено създадени условия за получаване на предимство при кандидатстването, налагат именно формирания от административния съд извод за законосъобразно определена окончателна финансова корекция на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата във връзка с несъмнено установените от органа нарушения на т. 4.12, т. 4.18 и т. 4.4 б. е от сключения договор, правилно квалифицирани като неизпълнения съответно по т. 30, т. 18 и т. 7 от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата. Следва да се отбележи, че установеното по делото, първо посочено от органа в акта му, нарушение, представляващо изпълнение на бизнес плана за трите проверявани години от едва 13.50 %, е достатъчно и самостоятелно основание за налагане на финансова корекция в определения от административния орган размер, без необходимост от изследване и на другите, отразени в процесния акт, нарушения. Но доколкото данните по делото неминуемо обуславят извод за наличието и на другите две, установени от органа нарушения, свързани с непостигането на заложените в бизнес плана показатели за устойчива заетост и изкуствено създадено условие при кандидатстването по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителната разпоредба на Наредба 29/11.08.2008 г., изцяло обосновани от фактическата установеност по делото и съответни на разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 6 от ЗПЗП, са формираните от административния съд изводи за законосъобразност на атакуваното пред него, решение за налагане на окончателна финансова корекция в размер на 304 189.83 лв., при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата. В тази връзка в съдебния акт са изложени правилни и споделени от касационния съдебен състав мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Лишени от фактическо и правно основание са изтъкнатите в касационната жалба доводи, с които по същество се навежда възражение, че след като бизнес планът при кандидатстване за финансиране по мярката се оценява за срок от десет години, то преценката за изпълнението на заложените в него показатели от подпомаганата дейност следва да бъде направено за същия срок, а не както в случая само за три години /2016, 2017 и 2018/. Включените в одобрения бизнес план приходни и за устойчива заетост показатели са предвидени поотделно за всяка година от срока за неговото изпълнение, поради което не е необходимо целият десетгодишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка за изпълнението на инвестицията от ползвателя на помощта, още повече, че контролът по изпълнението е не само последващ след изтичане на целия й срок, а и текущ. Затова без правно значение в случая са релевираните от касаторката съображения, че след 2018 г. до 2023 г. включително, финансираният по мярката обект функционира и дейността не е прекъсната. Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване, че финансовата корекция е наложена след изтичането, както на мониторинговия период на проекта на 05.11.2019 г., така и на давностния срок, предвиден в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95. Следва да се посочи, че мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договора за отпускане на БФП и съответно да поиска възстановяване на недължимо платената финансова помощ, което не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 четиригодишен срок на давност. Затова без правно значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с давностния срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, който в случая не е изтекъл. Правилни като резултат са изводите на административния съд, че към датата на откриване на производството по налагане на финансовата корекция с писмо изх. 01-6500/8597#17/12.09.2022 г., както и към датата на издаване на атакувания административен акт, давностният срок за възстановяване на недължимо получената по договора, финансова помощ не е изтекъл. И това е така, защото по аргумент от чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95, давността е започнала да тече на 01.01.2019 г. и към датата на откриване на административното производство за налагане на корекцията и съответно издаването на акта за това, не е била изтекла. Освен това, с оглед данните по делото, давността е била прекъсната с издаването от административния орган на АУПДВ 23/312/02898/3/01/04/01, изх. 01-6500/8597#2/18.11.2020 г. /в последствие отменен/, при което е започнала да тече нова давност, която очевидно не е изтекла, включително и към настоящия момент. Предвид изложеното, само за прецизност и без това да оказва влияние върху правилността на постановения съдебен акт, следва да се отбележи, че касационният съдебен състав не споделя изложения от първоинстанционния съд мотив, че давностният срок е започнал да тече от датата на изтичане на мониторинговия период на 05.11.2019 г. По посочените съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща, освен в коригираната им част, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени, други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на касаторката за присъждане на разноски е неоснователно, а претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение основателна. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,